- Г-н Паташев, каква е равносметката от четирите години на мандата като посланик на България във Ватикана?
- Със сигурност равносметката е положителна. Благодарен съм много за тази възможност и смятам и се надявам да съм успял да допринеса дори с малко за развитието на взаимоотношенията между България и Ватикана.
- Можеше ли през тези четири години да се направи нещо повече?
- Със сигурност можеше, защото за съжаление в този период, когато бях посланик, дойде и пандемията от COVID-19. Тя порази целия свят. Голяма част от дипломатическата дейност беше блокирана и замразена. Много малко ефективни действия можеха да се случат. Имаше какво повече да се желае и да се направи, но все пак свършихме достатъчно добра работа.
- Доколко пандемията промени вашите планове и тези на Ватикана?
- Пандемията изненада всички и всъщност много голяма част от работата беше прекъсната. В основата на дипломацията са срещите и разговорите. Личните контакти са изключително важни за уговаряне на позиции и извоюването им. Всеки дипломатически представител се бори за това да представи страната си и да извоюва някакъв положителен имидж за страната си. Липсата на контакти със сигурност ограничи възможността за работа. Все пак успяхме като посолство да проведем в интернет пространството конструктивни срещи и да отбележим значими събития. Организирахме например уебинар за завършващите Дипломатическия институт при МВнР със студенти и преподаватели от Папската дипломатическа академия, която е една от най-старите в света. Предвиждахме среща на живо във Ватикана, но онлайн беше също много интензивна и полезна. В разгара на пандемията се навършиха 40 години от обявяването от папа Йоан-Павел II на св. св. Кирил и Методий за съпокровители на Европа и поканих посланиците от Европа да отбележим годишнината с видеопoслaния. Така българското посолство при Светия престол беше домакин на честването. Интересно е, че в крайна сметка преобладаващите посланици, които се включиха, бяха от страните от Западна Европа, което си е забележително.
- Какво научихте за това време?
- В личен план мога да кажа, че познавам Ватикана от много отдавна. Следвал съм в Италия и съм учил във ватикански университети. Мога да кажа, че по време на мандата научих още много. Имах възможност да работя в съвсем различна сфера на контакти и по различен начин. Научих много за възможностите, които има Ватикана и предлага на световната сцена.
- Вашият наследник встъпи в длъжност. Дадохте ли му някакви съвети?
- Не, съвети не съм му давал. В дипломацията дейността е екипна. Тя е малко като бягането с щафета. Всеки я поема, дава всичко от себе си и я предава на следващия. Той съответно интерпретира със своите възможности и познания. Аз не съм давал съвети и не би било редно. Дипломацията в световен план и опитът ми от работа с международни организации е точно този, че всеки дава всичко от себе си, подкрепен от екипна работа, и след това продължава на следващ пост на друго място или друго поприще.
- Колко често се виждахте с папа Франциск? Какво си споделяхте и на какъв език говорихте?
- Противно на очакванията, срещите с него не бяха много. Сигурните срещи с него са веднъж в годината. Имаше много поводи за участие на дипломатическия корпус в събития, водени от него. Работата на един дипломат е да следи политиките на приемащата страна. В случая политиките на Ватикана и на папа Франциск. Много интересни неща се случиха в този период.
Богдан Паташев на лична среща с папа Франциск.
Що се отнася до езика, с него разговаряхме на италиански. Това е характерно за него. Той е от Аржентина и е испаноговорящ, но ползва официалния език на Ватикана, който е италиански. В исторически план официалният език на Ватикана е бил и все още е френски и част от кореспонденциите се водят на френски, но той държи като епископ на Рим да говори на италиански. И аз с него разговарях на италиански. Доколкото знам, той говори също и немски.
- На какво ниво са отношенията между Ватикана и православната църква?
- Слава Богу са добри. Отношения на взаимно уважение и толерантност и респект и от двете страни. Всяка страна има интерес от другата. Мога да съм благодарен, че в периода на мандата ми направихме доста срещи между представители на Българската православна църква, на митрополити и епископи, които бяха в Рим. Успяхме да проведем конструктивни срещи. Благодарен съм и на православната църква, и на отворените врати от страна на Ватикана.
- Какво е отношението на папа Франциск към България и българите?
- Моят мандат започна точно след посещението му в България. Бях късметлия, че срещата ми с него беше точно след това и спомените му бяха пресни и говори с много лично положително чувство за България. Със сигурност мога да кажа, че той желаеше това посещение и премина много добре. На личната ми среща с него той сподели задоволството си от всички срещи. Включително и за тези с Българската православна църква. В периода, когато той беше в България, аз бях пред заминаване. Нямах още официални функции. Присъствах на много от събитията, но не съм се срещал лично с него.
- Дълги години бяхте във Ватикана. Какво трябва да се промени или модернизира в православната църква?
- Не мисля, че точно аз трябва да давам съвети или оценки. Доколкото бях във Ватикана, мога да споделя, че към днешна дата Ватикана не гледа, как да кажа, „бащински“ или с препоръки и съвети към другите църкви. Напротив! Подхожда с уважение и запазва дистанцията, която съществува между църквите. Бих казал, че и католическата, и православната църква имат желание да се срещат, да търсят загубеното общение. Католическата църква има свое темпо на развитие и на действие предвид обстоятелствата в историята. Православната е с по-различно. Според мен вървят в синхрон и с взаимен интерес.
- От няколко години във Ватикана се чества 24 май, като български свещеници отслужват литургии. Какъв знак е това?
- Преди няколко години започнаха богослужения на български език, водени от православни духовници на Българската православна църква. Извършва се цяло православно богослужение в католически храмове. На гроба на св. Климент, както и в „Санта Мария Маджоре”. Има молебени, които местният свещеник отец Иван Иванов обслужва в „Св. Петър“. Тези богослужения са прецедент. Посещенията на православната църква във Ватикана датират от около 50 години. Това е непрекъсната традиция. С българската официална смесена делегация, която посещава ежегодно Ватикана, винаги има и представители на Българската православна църква.
- Това добър знак ли е?
- Да! Това е добър знак. Католическата църква от средата на миналия век след Втория ватикански събор е широко отворила вратите за диалог с другите християни, а и не само. Това става по времето на т.нар. български папа Анджело Ронкали, който управлява с името Йоан XXIII. Оттогава диалогът е част от ежедневието на католическата църква. Той се развива и дано съвсем скоро църквите наистина да намерят допирната точка на общение. Това е желанието на всички християни.
- Накъде върви светът и католицизмът?
- Католицизмът е може би една от най-многобройните християнски деноминации в света. Над един милиард и половина са католиците в света. Аз бих разделил християнския живот на вярващите със света и светските дела. Присъствието на християните в света и в хода на историята изобщо, не само на католиците, датира от повече от 2000 години. Не мога да кажа, че християните и светът вървят в различни измерения, но тяхното присъствие е това, което има значимост. Вярвам, че това е за доброто на света.
- Какво е мястото на външната политика в понтификата на папа Франциск? Често взема страна за войната в Украйна и конфликта между Израел и Палестина. Кои са централните теми, които можем да откроим?
- Като църковен и световен лидер папата не може да остане безмълвен пред проблемите в Украйна и конфликта между Израел и Палестина. Световната общност изисква неговото становище. Проблемът е, че всяко едно негово изказване бива прието като намеса или като недостатъчна намеса. Обикновено страдащата страна казва, че намесата на папата не е достатъчна, а агресивната го упреква. Позициите на папата по мое мнение са справедливи и в полза на потърпевшите, и в полза на мира. Повече от това едва ли може да се очаква.
- Каква е тежестта на Ватикана за разрешаването на конфликтите и каква е била тя през годините?
- Още от Първата световна война, когато начело е папа Бенедикт XV, след това и през Втората световна война, а сега и папа Франциск не са безучастни. Намесата на папите е по-скоро морална. Като морален стожер папа Бенедикт XV успява например да постигне едно кратко примирие по време на Коледа. Да, само за една Коледа. Това е прието с много упреци от едната страна, че по време на празника двете войски дори се събират на места да празнуват заедно от двете страни на фронта. Но повече от тези апели за примирие и оставяне на оръжията не можем да очакваме от папите. Папа Франциск от самото начало на конфликтите говори, че не може да се постигне добро решение със средствата на войната. Той апелира за мирни преговори и осъжда войната.
- Всяка година папата събира акредитирани дипломати във Ватикана и изнася реч за състоянието на света. Били ли сте на такава среща?
- Да! Това са ежегодни срещи. Случват се винаги в началото на годината. Това е традиция в цял свят, като държавният глава приема акредитирания дипломатически корпус. Папата приема всички посланици, акредитирани към Ватикана. Изказването му засяга най-важните теми и отразява позицията на Ватикана. В годините, когато присъствах, се третираха конфликтите, които са актуални към момента. Тази година срещата е била в тези дни. Основните теми са били мирът и конфликтът между Израел и Палестина и войната в Украйна. Освен тях е имало и много други теми, засягащи различни точки на планетата.
- Не можем да подминем засиления от него диалог с Китай. Какво се промени през тези вече 10 години?
- Прави впечатление, че папа Франциск в личен план прави много в тази посока. Той води засилен диалог с Китай. Знаем, че Китай е комунистическа страна, която няма дипломатически отношения с Ватикана. По време на управлението на папа Франциск вече за трети път се подписват двугодишни споразумения, които дават възможност католическата църква в Китай, която в едната си част живее извън закона, редом до друга, в която владиците са определяни от партийния апарат, така с подписаните споразумения папата успява да легитимира, да изкара на бял свят т.нар. скрита църква. Това е приемано с голяма доза скептицизъм от страна на много от кардиналите. Смятам, че в бъдеще за Китай ще остане незаличим споменът за подадената ръка и желанието за диалог, особено в момент, когато Китай търпи изолация от много други страни. Това е моето мнение.
- Какви са позициите на църквата за климатичните промени?
- По отношение на климатичните промени папа Франциск е много активен и е склонен да участва във всички форуми. Колкото до Църквата в нейната цялост, се наблюдава умерена предпазливост и внимание как се експлоатира темата за опазването на творението, към което иначе всички християни е редно да подхождат с уважение.
- В какви отношения сте с патриарх Неофит? Интересувате ли се от неговото здраве?
- Надявам се да е добре. В този момент не е удачно да го притеснявам. Благодарен съм му, че преди да замина, ме прие няколко пъти и последната ми среща в София беше именно с него. По време на мандата ми и пътуванията ми към София имах възможност често да разговарям с него. Мога само да му бъда благодарен. Винаги за мен е бил пример за подражание.
Паташев признава, че патриарх Неофит е пример за подражание.
- С какво се занимавате в момента?
- Използвам момента да прегледам някои документи от архивите на Ватикана. Поради пандемията ватиканските архиви бяха затворени повечето време от моя мандат и преди заминаването ми имах възможност да им отделя малко повече внимание. Разглеждам интересни документи, които са свързани с България. Проучвам ги и дано скоро да е възможно да бъдат публикувани.
- Дано се случи скоро. Какво си пожелавате за 2024 година?
- Най-вече да бъдем здрави и годината да бъде мирна. Дано да е благословена и благодатна за по-голяма част от човечеството. За съжаление не живеем в рай и се надявам да бъде постигнат възможен мир между народите и повече вътрешен мир в самите нас.
Това е той:
- Роден е през 1968 г. в София в семейство на католици, съединени с Рим .
- Той е племенник на епископ Христо Пройков.
- В Рим изучава философия в Урбановия колеж, археология в Института по християнска археология, теология в Григорианския университет и източни духовни науки в Папския източен институт.
- От 2007 г. до 2017 г. е отговорник за медиите и обществените връзки към ръководния орган на Католическата църква в България - Междуритуалната епископска конференция, а от 2017 г. до 2019 г. е неин генерален секретар и говорител.
- От 2019 г. до 2022 г. е извънреден и пълномощен посланик при Светия престол във Ватикана.
*Автор: Петър-Делян Иванов
