- Г-н Берон, какво е за вас датата 10 ноември 1989 г. ?
- Дворцов преврат, който се води за начало на промените след комунистическото управление.
- Казахте дворцов преврат, можеше ли да се осъществи по по-различен начин?
- При нашите условия това нямаше как да стане. Опозиционните групировки, които възникнаха – „Екогласност“ и прочие, нямаше с какво да ги принудим. Дори едно джобно ножче нямахме. Цялата армия беше с офицери комунисти, държаха властта. Виждаха, че икономиката им се проваля и покрай това си заминава комунизмът в цяла Източна Европа. Москва се отказва дори от Източна Германия и са казали на някои наши умници – Луканов и Младенов – да поемат властта, да разкарат Тодор Живков, да направят перестройка. Знаеха какво стана след 9 септември 1944 г., когато избиха десетки хиляди хора и осъдиха на смърт 2700 души. Опасяваха се, че и у нас може да се случи нещо такова и техните противници да ги изправят пред подобие на Народен съд. Затова взехме пример от това, което се направи в Полша. Там 1980 г. имаше военно положение, но „Солидарност“ продължи да действа. При нас СДС се създаде на 7 декември 1989 г. и така се изправихме срещу управляващите, за да проведем без много сътресения предаване на властта. Така през януари 1990 г. започна кръглата маса, която даваше нареждания на парламента какво да прави. Беше като някакъв конвент, национално споразумение. След това се взе решение за избори – през юни. Комунистите имаха всички местни органи и кметове, имаха пари преди всичко. Тогава изборите се провеждаха по смесената система - пропорционална и мажоритарна. Аз бях вече избран по пропорционална листа от Враца, но бях и мажоритарен кандидат от Пещера. Не исках да ходя там, но тамошният екип настоя да отида и да държа слово пред двете цигански махали. Аз се качих на един балкон и им казах: „Господа цигани, вие като гласувате за нас, ние ще ви осигурим път към Европа“. Един пита: „Бате, какво носиш“. Моят конкурент там бе вицепремиерът и министър на финансите Белчо Белчев. Аз нямах пари за едно кафе в джоба си. И казва: „Другарят Белчев, като дойде, донесе две тави с кебапчета и бира. Ти какво носиш?“ Аз му отговорих, че в момента нищо, но по-нататък ще донеса. Той ми отговори: „Ти си гола вода“. След това Белчев пристига и води кмета на Пещера със себе си и пита ромите от какво имат нужда – те се оплакват, че им трябва водопровод, жените перат в корита. Белчев започва театрално да се кара на кмета на Пещера: „Как е възможно тези достойни хора да ги оставите без вода. Веднага да започне да се строи водопроводът“. Белчев дори обеща да преведе парите веднага. Пред очите ми идва един камион с инструменти и започва да нарежда коловете по трасето но бъдещия водопровод. Ромите гласуват за БКП, а на другия ден колчетата се прибират, а водопровод така и не е построен. Така се правеха изборите. Хората на Белчо от 12 протокола 11 ги фалшифицираха. Във ВНС бях избран за председател на Парламентарния съюз на СДС – 144 души. Тази история продължи 18 месеца и освен конституцията, приехме и още около 70 закона. Конституцията се подписа от 313 души от всички 400 депутати. Тя може да има дефекти, но за това време беше много добра.
- Били сте два пъти депутат, присъствали сте на кръглата маса през 1990 г., как оценявате тези събития от дистанцията на времето като активен участник?
- Станало е това, което е трябвало да стане. Някои неща другояче сме смятали. У нас трябваше станат промени, но такива имаше навсякъде. Мечката, като играе у комшиите, играе и у нас. По-умните комунисти съобразиха, че ще ги разкарат от властта, и бързо видяха, че не се съсредоточаваме върху икономическите неща. Така станаха червени капиталисти. Просто прибраха парите и сега почти на всяко богаташко семейство у нас ще видите червени корени.
- Напоследък все по-млади политици, който не са били свидетели на онова време, призовават да сложим край на прехода. Свърши ли преходът?
- Не мога да отговоря. Тези млади политици – Кирчо Петков и компания, дойдоха от Запад с други виждания. Смятаха, че може да се отреже преходът с нож. Мъчно е това да стане. Виждаме, че в обществото има доста голям разнобой и няма единство. Това не ни помага като държава, която да има достойно място. Голяма част от българите не гласуват. А други попълват квадратчето „Не подкрепям никого“ - 87 000. Тези, които са в НС, даже и най-добре представените от ГЕРБ и ПП, имат по 20% от гласувалите. Това е около 10% от всички, които имат право на глас. И с тези 10% искат да управляват останалите 90 на сто. Това не е много представително и убедително. В НС някои партии имат нахалството да говорят от името на народа. Отделните депутати имат това право, защото народният представител според конституцията представлява целия народ. Това обаче не важи за партиите и не могат да си присвоят суверенитета в страната.
- Какво не ни стигна за тези 30 г., какви реформи още трябва да направим?
- Има различни виждания. Има хора, които играят по свирката на американското посолство, а други, които се ръководят от руското. Кой на кого плаща, никой не е видял. Не ходя по протестите, защото не знам кои са нашите. Навремето казвахме: „Да се махнат комунистите, за да дойдат нашите“. Сега не знам кои са нашите. Защото винаги се подозира чужда ръка. Дълго време работихме България да бъде независима и да не е подвластна на чужда воля и марионетки. Сега някои желаят да продължим да бъдем такива.
- Обаче едно цяло поколение се чувства разочаровано и излъгано, което избяга зад граница?
- Никой не може да ги вини. Не можем да спрем никого да пътува. Това бе и една от целите на промяната. Нека пътуват или учат. Но не може да ги упрекне човек, след като у нас ги държат на няколкостотин лева доходи. Но да ни дават акъл тези от чужбина и да ръководят действията тук, не съм съгласен. Всички, които живеят по Анадола или са потомци на разни българи по Сан Франциско, които не са си дали труда да научат децата си на български. И те гласуват, за да определят нашата съдба.
- Т.е. да въведем ценз или просто да забраним на българите в чужбина да гласуват?
- Не. Просто трябва просто да се измисли нещо. В Гърция не може да гласуваш в чужбина, трябва да се прибереш в страната. Трябва да знаеш български.
- Тази енергия на протестите през 1989 г. може ли да се повтори сега?
- Сигурно може, но сплотяване на българското общество сме видели много малко пъти. Единият път беше след като спечелихме мачовете през 1994 г., когато бихме три световни машини. Тогава аз бях в едно село в Индонезия на остров Тимур. Вървим по една улица и хора наклякали по тротоарите. Питаха ни от къде сме. Ние отговорихме, че сме от България. А те: „Стойков (не могат да кажат Стоичков), Лечков, Костадинов“. Другият случай на обединение беше около изкачването на Еверест от Христо Проданов или около Боян Петров, който загина в Китай.
- В този разнороден парламент виждате ли шанс за съставяне на кабинет? Какви са прогнозите ви – правителство или избори?
- Бойко Борисов каза, че 100% е била вероятността за правителство. Ако няма такова, това не е хубаво. Има много неща, които трябва да се свършат. Не може една парламентарна държава да бъде управлявана 8 месеца еднолично от президента. 8 от 12-те месеца миналата година бяха служебни правителства. Това означава президентска република. Това не съответства на духа на конституцията. Ако се правят дълбоки промени в Основния закон, което може да стане само от ВНС, то първата поправка трябва да бъде да отпадне служебното правителство. Тази форма на управление я няма никъде в Европа. Не може парламентарната република да функционира като президентска в продължение на повече от половин година.
- Кой трябва да направи компромис – ГЕРБ или ПП?
- Вчера се събраха и си поговориха много любовно. Бил съм в британския парламент по времето на Маргарет Тачър. Там видях как се разменят такива обиди. Минават и заминават. Всички са политическа класа – голяма исторически оформена група от лапачи на държавни парички.
- Има ли предпоставки да се повтори т.нар. кръгла маса от 90-те и днес политиците да се обединят около програма минимум?
- Би могло. Някой натиска за избори. Пак ще се повтори същият състав. Трябва да има нещо ново, което да разтърси обстановката. Във Франция преди години се въртяха правителства през 1-2 години, накрая дойде Шарл дьо Гол и измете всички. Въведе нова конституция и деколонизира Франция, даде независимост на Алжир. Франция придоби друг вид. Но за това трябва да си Шарл дьо Гол.
- Имаме ли български Шарл дьо Гол?
- Естествено, че не. Има подобен пример у нас, който не е много удачен. Но Кимон Георгиев след преврата на 19 май слага офицери като кметове из страната. Забранява партиите. С две заповеди обаче преименува 3000 населени места. Но тези години между 1934 и 1939 бяха най-благополучните. Не казвам, че сега трябва да се направи такова нещо. Причините са три – нямаме армия, нямаме Кимон Георгиев, Европейският съюз не приема военни преврати никъде. Някой по-убедителен трябва да дойде, за да обясни на народа. Най-голямата криза и опасност пред нас е демографската. Ние сме с най-малката раждаемост в света – 9 на 1000. Около 2 млн. напуснаха страната.
- Заговорихте за армията. Правилно или грешно е решението на НС за военната помощ за Украйна?
- Това е само формализиране. Досега си имаше помощ. Писаха, че всеки 4-ти патрон, изстрелян в Украйна, е български. Т.е. досега продавахме оръжие, сега ще го даряваме. Ние трябва да останем в ЕС. Той е постижение – вътре поне войни няма. Аз съм преживял войната. 1944 г. бях на 4-ри. Няма символични войни. Каква отговорност носят. Най-много да отидат в опозиция. Колите са им коли, имунитетът им е имунитет.
- Последната ви книга е „Близката чужбина“, коя е следващата?
- Имам досега издадени 40 книги. Следващата вече е в печатницата и е за полуостров Индокитай. Книгата се казва „От Мандалей до Тимур“. След това има още няколко, които са готови. Печатът на една излиза около 3000 лева. Следващите книжки ще са посветени на Хималаите, където аз имам три експедиции, Индия и Непал, както и Източна Африка, Тропическа Южна Америка. Отделно книга за всички страни от Босфора до Пакистан. Имам какво да правя.
Това е той:
Роден е на 14 март 1940 г. в София
Български зоолог и биоспелеолог
От 1993 до 2005 г. е шеф на Природо-научния музей към БАН
Депутат в 7-ото ВНС и 40-ото НС
Участник е в Националната кръгла маса през 1990 г.
Тихомира Михайлова
