- Г-н Ташев, докъде я докарахме в отношенията си с Република Северна Македония?
- До точката на замръзване. Тук обаче е важно да се подчертае, че за да има размразяване, трябва да има желание от двете страни. А като краен вариант – външен натиск. Ситуацията е такава, че към момента подобно желание оттатък границата не се вижда. А за да има натиск, да кажем европейски, необходима е наша проактивна политика, която постоянно да разяснява на партньорите ни какво се случва в Северна Македония и къде се корени проблемът. За съжаление през последните две години минахме през една паралелна, на практика двупосочна българска външна политика към Скопие, последвана от невъзможност за сформиране на редовно правителство. А служебното такова има кратък времеви хоризонт, което само по себе си затруднява формирането и провеждането на последователни действия към Северна Македония. От тази гледна точка дори и това, което постигнахме – предложението на бившето френско председателство на ЕС – за мен е успех, който може да се надгражда. Не е най-доброто, но е реалното на фона на очевидната криза. На практика българският интерес се гарантира чрез вече европейското искане частта от българския народ, живеещ на територията на Северна Македония, да бъде вписана в нейната конституция. Останалите ни искания, като отказ на Скопие от език на омразата, обективизиране на миналото, реформи в образованието, разкриването на архивите на тоталитарните югославски тайни служби и т.н., се гарантират чрез включването на двустранните протоколи като неразделна част от преговорната рамка. За мен основна наша слабост е, че не гарантирахме българските езикови интереси в Северна Македония. А те са много важни, защото са информационният мост, по който се осъществява общуването между хората от двете страни на границата.
- Какво имате предвид под български езикови интереси в Северна Македония?
- Когато в НС се обсъждаше оттеглянето на българското вето, в приетото решение е записано, че нищо в процеса на присъединяване на РСМ в ЕС не може да бъде тълкувано като признание от Република България на съществуването на „македонски език“. За мен подобен текст е по-скоро за наша вътрешна употреба. Всъщност няма никакво значение какво ние едностранно не признаваме, след като по този въпрос Скопие има друга позиция, което се споделя и в ЕС. Наша грешка беше, че по езиковия проблем не приложихме критериите за правата на човека, което бе рационалният подход, приложен за първи път от президента Румен Радев. Затова ясно трябваше да заявим, че никой в България не оспорва правото на тази част от гражданите на Северна Македония, които се чувстват като етнически македонци, да декларират себе си и съответно езика си като македонски. Но в същото време ние трябва да настояваме в двустранен и международен план властите в Скопие да зачитат правото на друга част от своите граждани – тези, които въпреки репресиите и всекидневната антибългарска пропаганда са съхранили българското си самосъзнание – да могат без каквато и да е дискриминация да се декларират като българи и съответно говоримият от тях език като български. Да, тук стигаме до факта, че един и същи език от различните негови носители се нарича по различен начин, но това не е някакъв парадокс, а практика и при други езици. По този начин, именно на базата на самоопределението на македонските българи, ние можеше и в бъдеще твърдо трябва да отстояваме двойствения характер на официалния език в Скопие. Нека не забравяме, че един език съществува не само чрез книжовната му норма, но и чрез неговите диалекти, които не са престанали да бъдат български и да бъдат наричани като такива от лицата с българско самосъзнание. Следователно това не е наше искане, а на част от гражданите на Северна Македония. Този проблем трябва да се изнесе в ЕС и да намери съответното отражение в официалните му документи.
- На 4 февруари в Скопие ще има прояви за 151-вата годишнина от рождението на Гоце Делчев. Има опасения за провокации, българският вътрешен министър бе на посещение там, за да уточнят сценария, за да се избегне нагнетяване на допълнително напрежение. Какво очаквате да се случи на тази дата? Появиха се вече информации, че братята македонци планират блокади по границата с България.
- Такава информация има в социалните мрежи. Целта на определени кръгове в Скопие, които на практика не провеждат македонска, а чужда политика, е, да създават непрекъснато впечатление за дълбоко разделение между хората от двете страни на границата. Нека не забравяме обаче, че Северна Македония е един от центровете за фабрикуване на фалшиви новини – факт, който е отразен дори в официални публикации на ЕС. Самата практика в Скопие показа, че протестният заряд на т.нар. антибългарски митинги бързо се изчерпа. Затова и пред нашето посолство, и пред българския клуб в Охрид протестиращите лесно можеха да бъдат преброени. Това обаче е едната страна на въпроса. Другата е, че самият език на управляващите фактори в Северна Македония подтиква към агресия. Тук в никакъв случай не можем да говорим за реципрочност и споделена вина, както се опитват да твърдят в Скопие. Каквото и да са казали напр. Ангел Джамбазки и Костадин Костадинов, те не са представители на управляващите среди в България. Политическа отговорност се носи само от управляващи.
- Тези дни лансирахте идеята да бъдат поканени евродепутати в Скопие, които да се срещнат с репресираните българи. Докъде стигна инициативата ви?
Това бе инициатива, която бе обсъдена и поне формално приета от нашите евродепутати по време на гостуването в ЕП на Националния кръг „За Македония“. Идеята бе на място да се констатира дълбочината и мащабите на дискриминационната антибългарска политика в Северна Македония. За съжаление всичко остана в сферата на добрите пожелания. Не че отделни евродепутати не ходят в Скопие, но целта е да се направи посещение от представителите на всички партийни групи. Защото дискриминацията няма партиен цвят и изисква надпартиен отговор.
- Последователна ли е политиката на България по отношение на съседите?
- Опитва се да бъде, но за съжаление все още не е. Липсват ни два важни фактора: традиция и приемственост. Отделни правителства в България са проявявали добра воля в тази насока, но тъкмо се направи нещо смислено, дойдат избори, нови управляващи, и всичко тръгва от начало. Този омагьосан кръг се повтаря многократно. Тук проблемът не е само по отношение на българите в Македония. Подобно нещо може да се констатира и за българите в Сърбия, Албания, Косово и т.н. В същото време имаме стратегически важни за бъдещето на Балканите общности като напр. тази на българите мюсюлмани в Западна Тракия, към които гледаме сякаш с вцепенение. В случая е необходим добронамерен диалог с Гърция, за да решаваме заедно този проблем, защото иначе той става още по-голям.
- Вдигането на т. нар. вето от наша страна за стартиране на процедурата по присъединяване на РСМ към ЕС, като че ли отприщи нова вълна от провокации и антибългарско говорене край Вардар. Защо се случи това?
- Вероятно ще бъда сред малцината, които смятат, че определението „вдигане“ по отношение на ветото ни върху Северна Македония, не е съвсем точно. За мен българското вето бе трансформирано в европейска клауза за автоматизъм, т.е. дадена е ясната перспектива, че преговорният процес по присъединяване на РСМ към ЕС ще започне едва след като властите в Скопие изпълнят определени предварително поставени условия. Такава бе и ситуацията по време на ветото, но Скопие твърдеше, че иска гаранции, че българските искания няма да се променят във времето. Сега има тези европейски гаранции, но преговори практически няма. Проблемът е изцяло в отказа на сегашните политически фактори от провеждането на реформи по същество. За съжаление в част от европейските документи има много шаблонна фразеология. Наслушахме се на насърчения на реформите и поздравления за напредъка, но след като няма преговори, значи няма нито реформи, нито напредък.
- Мнозина анализатори виждат ръката на Москва и на Белград в действията, които доведоха до влошаване на отношенията между РСМ и България. Така ли е наистина?
- Това е нашият най-голям проблем. Дълго време определени кръгове у нас пропагандно твърдяха, че с ветото си България обслужвала руските и сръбските интереси на Балканите, като държала Северна Македония извън ЕС. В същото време обаче умишлено не бе направен анализ защо именно в руски и сръбски публикации преобладаваше подкрепата за еврочленството на Северна Македония! Така че трябва да се изясни кои фактори имат интерес нереформирано Скопие да започне преговори за еврочленство. Така нещата стават по-ясни. Москва и Белград подкрепяха Скопие, когато бе нереформирано. Европейското настояване за реформи обаче промени тактиката им и сега техният стремеж е именно подобна перспектива да се блокира. Влошаването на двустранните отношения е елемент в подобно поведение. Личното ми мнение е, че Скопие няма потенциал само да се справи с това чуждо влияние. Защото ако имаше, то нямаше да допусне да се случи всичко това. Следователно България и в двустранен, и на общоевропейски план трябва да помисли за варианти за подкрепа на демократичния процес в Северна Македония. Например да се използва румънския опит в Молдова за привличане на европейски средства и по същия начин да се насърчат реформите край Вардар.
- Каква трябва да е информационната ни стратегия по отношение на РСМ?
- Ние там практически информационно не присъстваме. В глобалния свят медиите са всепроникващи, но не сме съумели да се възползваме от този факт и срещу всяко наше послание в Скопие излизат по 100 фалшиви новини и истината се размива. Част от демократичния процес е и създаването на независими медии. Тук също сме длъжници на гражданите на Северна Македония.
- По една от националните телевизии неотдавна български депутат призова да се върви към обединение на двете държави. Това прозвуча доста странно. Но все пак възможно ли е в обозримо бъдеще?
- До голяма степен ключът е в София, но ние сякаш отказваме да го използваме. Дали ще има в бъдеще такъв процес ще го решават гражданите на Северна Македония. Може би обаче трябва да припомня, че след второто разпадане на Югославия имаше сили в днешна Северна Македония, които лансираха идеята за конфедерация с България като алтернатива на сръбското влияние в тази държава. Най-яркият представител на това движение бе Димитър Галев, който през 2002 г. разработи такъв проект, подкрепен от 20З-ма македонски интелектуалци. Димитър Галев бе близък и с бившия президент Борис Трайковски и се ползваше с неговата подкрепа. Тепърва ще се изяснява загадъчната смърт през 2004 г. на македонския президент, а малко след това – през 2005 г. – и на самия Димитър Галев, починал при съмнителни обстоятелства. Това показва колко тактични и внимателни трябва да бъдем.
- Оптимист или песимист сте за бъдещето на отношенията между България и РС Македония?
- Оптимист съм, защото единственото реално бъдеще на Северна Македония е нейното демократизиране. Там така или иначе текат процеси, които са предпоставка за нейната трансформация.
Това е той:
Спас Ташев е бивш зам.-председател на Държавната агенция за българите в чужбина
Основател и пръв директор на Културно-информационния център на Република България в Скопие
Бил е главен експертен сътрудник в комисията по политиките към българите в чужбина към 44-тото НС
Доцент по демография и статистика в Института за изследване на населението към БАН
Председател е на сдружение в обществена полза “Българска национална платформа”
Член на Общобългарския комитет за защита на националния интерес в Македония
Пламен Енчев
