- Г-н Ташев, тези дни стана ясно, че къщата на Димитър Талев в Прилеп е била частично разрушена. Имаше ли някакви официални коментари от македонска страна за случилото се?
- За този инцидент разбрах от социалните мрежи. Прегледах медиите в Северна Македония, но никъде не открих информация. Въпреки че Димитър Талев е издаван и в Северна Македония, макар и във фалшифициран вид, за проблемите около неговото наследство по принцип не се даде гласност. Преди малко повече от година единствено в „Слободен печат“ бе отразена информацията, че по нареждане на някогашния директор на Управлението за сигурност и контраразузнаване на Северна Македония Сашо Миялков започна акция за прогонване на Снежана Аческа от семейния й имот. Вероятно това разчисти пътя към събарянето на родната къща на Димитър Талев.
- Нямаше официални коментари и от българска страна. На какво се дължи това според вас?
- Мога само да гадая дали причината е единствено в това, че сме със служебно правителство. Ако трябва да съм обективен, сагата с родната къща на Димитър Талев в Прилеп поне на мен ми е известна от 15-16 години. Оттогава е и неясната позиция на изпълнителната власт в България дали има реално желание да закупи този имот. Като директор на Културно-информационния център на Република България в Скопие съм поставял този въпрос, но никога не получих отговор. През последната година с тази кауза се ангажира един депутат, организира събирането на средства, но не знам какво е развитието. Във всеки случай къщата на изтъкнатия български писател от Прилеп не стана собственост на България. Случилото се ясно показва, че ни липсва визия, нямаме стратегия, уж знаем какво искаме да се случи в Северна Македония, но очевидно не сме наясно как да го постигнем. Това е огромна наша слабост. Нашата пасивност ни нанася щети. Това не е първото разрушаване на обект, свързан с България. През 2021 г. по заповед на кмета на Скопие бе разрушен един български ресторант под формата на галера, в който бяха инвестирани 1,2 млн. евро. Претекстът бе, че представлявал опасност. Но другите подобни ресторанти останаха. Не знам защо тогава България не реагира. Мълчанието ни за конкретни нарушения се е превърнало в традиция. Нека да дам пример и как страдат обикновените граждани. През 2006 г. в България се пресели, по-точно се спаси от преследванията Лазар Чулев, племенник на д-р Илия Чулев, основател през 1945 г. на една от нелегалните освободителни организации на територията на днешна Северна Македония. През 2012 г. Лазар Чулев подаде молба за инвалидна пенсия, но властите в Скопие му отказаха такава. Заведе три съдебни дела и трите ги спечели, но средства за пенсия не му дадоха. В началото на 2022 г. подаде документи за пенсия поради навършване на пенсионна възраст, има писмено съгласие от властите в Скопие, но вече 30 месеца пак се повтаря същият сценарий – пенсия не се превежда. Такива са наказанията към българите.
Гордана Силяновска
- Накъде вървят отношенията ни с РС Македония? Нещо съвсем се объркаха нещата и то не по наша вина?
- По характера на доскорошната предизборна кампания спор няма – всички участници се надпреварваха с антибългарски послания. Въпреки това най-голяма бе групата на негласувалите и сред нея трябва да търсим нашите приятели. Едва след тях идват тези, които избраха президент и бъдещо правителство от ВМРО-ДПМНЕ. В началото на 90-те години в тази партия имаше силно пробългарско крило, но то постепенно бе смачкано от служителите на бившите югославски служби и днес формацията е антибългарска и ясно изразено просръбски ориентирана. Въпреки че според поговорката денят се познава от сутринта, може би е редно да изчакаме 100 дни. Не да ги проспим, а да се подготвим да действаме след изтичането им, да групираме около себе си приятели, да разработим изпреварващи ходове. За съжаление не съм оптимист, че ще се случи подобно нещо. Ние май действаме само тогава, когато много ни настъпят. От тази гледна точка изборът на крайни антибългари не е толкова лош вариант, ако това ще ни разбуди от дългогодишния сън.
Изборите в РС Македония минаха под знака на антибългарското говорене.
- От доста време не сме чували нищо за работата на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси на България и Северна Македония. И там ли зациклиха нещата?
- Практиката показа, че северномакедонската част на комисията работи конюнктурно и чака инструкции от властта. Тъй като там сега е време на смяна на управляващите, топката се тупа, за да се види в каква посока ще се насочи политическият живот. Обвързаността на Скопие с Белград обаче предопределя развръзката на тази дилема.
- Очаква се всеки момент номинацията на Християн Мицкоски за премиер на РС Македония. Очаквате ли промяна в диалога и в каква посока?
- Очаквам задълбочаване на проблемите, но признавам, че бих се радвал, ако съм сгрешил в тази си прогноза. За съжаление нещата не вървяха и при предишните управляващи, но те поне бяха добри артисти. Сега идват лошите играчи.
- Накъде ще тръгне Скопие след смяната на властта? Дали антибългарското говорене не беше само инструмент за предизборна употреба, както предположи гръцкият външен министър Герапетрис, или ще се превърне в стандарт на поведение за бъдещата влада в Скопие?
- Според мен гръцкото правителство преди изборите съзнателно се правеше, че не вижда проблемите. Например властта в Скопие чрез своите проксита в Албания употребяваше античния гръцки символ, звездата от Вергина, въпреки че според Преспанския договор се бе отказала от неговата употреба. Имам чувството, че на Гърция й харесваше, че Скопие се зъби на България. Сега обаче отново посегна към гръцкото антично наследство. По-добре ние да не повтаряме гръцката грешка, а да бъдем солидарни с тях. Нека не забравяме, че Скопие не работи само. То има пълната подкрепа на Белград, а оттук и на Москва. Нека да припомним на българските граждани тазгодишните руски поздрави към македонските им братя за 24 май и дано най-накрая да се опомним. За съжаление все още не сме обяснили добре на нашите евроатлантически партньори съществуващите тежки зависимости по оста север-юг, които дестабилизират региона.
- Атина вече реагира на нарушенията в Преспанското споразумение и предупреди, че ако се продължи в този дух, ще има последствия. България трябва ли да реагира и как?
- Според мен България трябваше да е предвидила поведението на Гордана Силяновска Давкова по време на клетвата, както това го е направила Гърция. Затова гръцкият посланик напусна церемонията, очевидно такива са били инструкциите. Аз се питам защо нашият посланик не е получил подобни инструкции? Ако посланиците на Гърция и България заедно напуснеха церемонията, силата на посланието щеше да е много по-голяма. Сега пак тичаме след събитията.
- Можем ли да кажем, че Скопие се отдалечава и отклонява от ангажиментите си по присъединителните програми? Прави ли завой в друга посока?
- Сръбско-руският сценарий е ясен: или нереформирано Скопие да влезе в ЕС, за да играе ролята на троянски кон, или да остане извън него. И в двата случая ЕС губи. Ние трябва да осъзнаем това и да изоставим твърдението, че ключът е в Скопие. Ключът е във всички нас. Трябва да променим политиката си от пасивна към проактивна, ако не можем да работим с правителството, да започнем да работим с гражданския сектор. За целта обаче трябва да се разработят програми, може да са национални, а защо да не са и европейски по примера на съвместната оперативна програма Румъния - Молдова, финансирана от ЕС през периода 2014-2020. Дано освен за усвояване на средства някои у нас се замислят и за възможности за инвестиране на средства в общото ни европейско бъдеще, за да се стигне до желаната промяна в Скопие.
- Анализатори споделят, че сега за РС Македония ще бъде по-трудно да се измъкне от поетите ангажименти към съседите си най-вече заради членството си в НАТО. Мислите ли, че това обстоятелство е пречка? Какво да очакваме от новото правителство и каква роля ще имат албанците в него. Не само като кресла, но и като политика.
- Някъде на запад се твърди, че Северна Македония трябвало на всяка цена да влезе в ЕС, за да се гарантирала нейната сигурност и да се откъснела от Русия. Този анализ обаче е повърхностен. Нали Скопие е член на НАТО и това трябва да е гарант за сигурността му! Или вече се прокрадват съмнения по въпроса? Преди няколко години в НАТО разбраха, че през Северна Македония може да има теч на класифицирана информация към Белград, а оттам се знае накъде водят каналите. Затова отказаха да издадат сертификати за достъп до класифицирана информация. Не съм сигурен обаче доколко дълбоко се познава сръбската зависимост и опасността от нея. България трябва да положи усилия да разясни този проблем, вследствие на което наистина да се направят по линия на НАТО необратими реформи в службите за сигурност в Скопие. Не е възможно с проюгославски кадри да се гради европейско бъдеще. На ВМРО-ДПМНЕ няма да допадне подобна политика. Тук тя ще има разминаване с евентуалните си албански партньори. Проблемът е, че Мицкоски винаги ще може да разчита на подкрепа от страна на депутатите от партията Левица или от кмета на Куманово, които са отявлено просръбски ориентирани. По този начин може да се изолира и албанският политически фактор, но ако се избере подобен модел, това ще доведе до поредната дестабилизация на Скопие, от което, разбира се, Белград има интерес, за да тества готовността за европейска реакция.
Това е той:
- Доц. д-р Спас Ташев е завършил международно икономическо сътрудничество в УНСС и основен курс по дипломация в Дипломатическия институт при МВнР
- Защитил е докторат по демография и статистика в БАН
- Специализира в областта на международните миграции, задграничните български общности и демографската и миграционна сигурност
- Бил е зам.-председател на Държавната агенция за българите в чужбина, основател и пръв директор на Културно-информационния център на Република България в Скопие
- Ръководител е на департамент „Демография“ в ИИНЧ-БАН, преподава в Катедра „Национална сигурност и публична администрация“ при Правно-историческия факултет на ЮЗУ „Неофит Рилски“, Благоевград
- Автор е на редица публикации у нас и в чужбина
*Автори: Иван Петрински и Пламен Енчев
