- Г-н Апостолов, как ще коментирате факта, че фермерите и в Западна Европа, особено френските, се надигнаха срещу вноса не само от Украйна, а и от други трети страни?
- С търговията на храни никак не е розово положението, и то не само в Европа. В Нова Зеландия например животновъдите изливат мляко в знак на протест. Но истината е, че Европейският съюз е голям износител на храни, и е нормално и справедливо, ако французите искат да си продават сиренето камамбер в Нова Зеландия, то тогава логично е Нова Зеландия да иска Франция да им вземе агнетата. Няма как да се спрат износът и вносът.
- Основното искане на европейските фермери, в това число и на българските, е да бъдат защитени от нечестен внос. Те визират факта, че тук в ЕС при производството на храни трябва да отговарят на много зелени изисквания, което оскъпява продукцията им, а ЕС в същото време допуска безпрепятствено на пазара си такива, които не са така екологични и респективно по-евтини.
- Абсолютно прави са фермерите в това отношение. Но този проблем има решение. Ще дам пример с биоземеделието. На пазара в ЕС не могат да се продават и да влязат никакви биопродукти отникъде, ако не са сертифицирани и контролирани по европейските правила. Нито от Индия, нито от Африка, отникъде. Ето защо, след като сме решили, че при отглеждането на пшеница не ползваме неоникотиноиди, тогава е задължително всяка страна извън ЕС, ако иска да внася пшеница, да отговаря на тези изисквания да не са използвани неоникотиноиди. Иначе не е честно.
Значи проблемът трябва да се реши на ниво ЕС и да няма двойни стандарти по отношение на вноса и износа.
- Глупаво е да произвеждаме екологична продукция и да я продаваме в Тунис или арабския свят например, а да внасяме с вредни химикали, защото е по-евтина. Не е честно спрямо нас, които плащаме данъци за по-чиста храна, а търговците да внасят нечиста, понеже са я купили по-евтино. Това е безсмислено.
- Прави впечатление, че като цяло биопроизводителите не протестират, поне у нас. Защото все още „биото“ е дефицитно или причината е друга?
- Ами не е точно така. Например сред протестиращите от групата на зърнопроизводителите (НАЗ) видях Петко Симеонов, който е от Асоциацията на биопчеларите, Цветан Цеков, производител на биоплодове и зеленчуци от същия кръг, беше на срещите с премиера, съдейки по медиите. Но, общо взето, при биоземеделието проблемът е много по-специфичен, ние си имаме други цели, които сме заложили.
- Все пак биопродуктите все още са дефицитни и фермерите не са толкова засегнати.
- Отделни сектори са засегнати. Например производителите на биомалини казаха, че цената двойно е паднала от 2022 г. Насам, на пазарите в Германия, която е най-големият консуматор на биопродукти, е паднала до 3 евро на кг замразена биомалина, което е почти под прага на себестойността им. В България почти никой не търси и не купува биомед на едро и това явно е заради внос отнякъде. Храните, които споменах, не влизат в България, но те като по-евтини завземат пазари, където ние пласираме, но при това положение нашите продукти стават непродаваеми.
Ние изнасяме 20 години биомед. Гледал съм изследване на Швейцарската асоциация на потребителите, които поставят българския мед като качество веднага след швейцарския, тоест за техните високи критерии ние сме на трето място, представете си за какво става дума. Но нелоялните търговски практики при вноса бъркат работата, а биопроизводителите имат и допълнителни проблеми с липсващ вътрешен пазар и прочее.
- А каква е вашата гледна точка, българите трябва ли да подкрепят стопаните по отношение на премахването на двойните стандарти, трябва ли да изтърпят неудобствата от блокираните пътища, както това правят другите народи от Европейския съюз?
- Мисля, че голяма част от българите не са много на страната на фермерите. Но причината според мен е в сбърканата и хаотична комуникация, която идва от земеделските стопани. Има компрометирани фигури, които се появяват по телевизията и хората по-скоро не ги подкрепят. Важно е много ясно и простичко да се обясни защо са тези протести. Може би от исканията има такива, които са много справедливи. Но във фирма с милиони субсидии годишно допълнително да се наливат пари не съм съгласен. Трябва да има ясен модел на подпомагане според мен.
- Според Илия Проданов, лидера на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), стопаните с ниви между от 3 до 15 хиляди дка трябва да се подпомогнат, защото са гръбнакът на сектора. Те не са тези, които са с площи от 1 нито от 1 млн. дка, нито от 100 и 50 хил. дка.
- Вероятно е прав, но проблемите трябва да се решат дългосрочно. Защото, ако така продължаваме, ще дойде новата реколта и пак ще има проблем. Трябва да се мисли за различни култури или дейности в стопанствата, които ще поемат част от удара при лоши пазари, и това трябва да се случи с помощта на държавата, защото ако така продължава, тези стопанства освен с помощи няма с какво да ги спасяваме.
- Вие споменахте за личности, които компрометират в медиите справедливи искания на протестиращите. Какво мислите за проекта за закон за браншовите организации по отношение на легитимността на земеделските организации? Ако се приеме, ще стане ли по-ясно кой кой е в обществото?
- Задължително е да има легитимност и да се знае кой кой е. Но е много важно да има насърчаване на производители да членуват в асоциациите. В днешно време, като изключим НАЗ, останалите фермерски организации или са с малък брой членове, или не участват в дискусиите. Чух за организация, която си е въвела членски внос от 50 ст. на година, за да отговорят формално на изискванията. Важно е как да се насърчат хората и ценностите, които ги обединят, а не само формален закон.
- Какво точно имате предвид?
- Ами това, че интересите на един малък пчелар трудно ще съвпаднат с позицията на най-голямото зърнопроизводствено стопанство, чийто интерес е да има по-евтини препарати, които пък са вредни за пчелите.
Във Франция има 4 браншови организации, като в най-голямата членуват най-едрите стопани, а в другата са биостопанства, малки семейни ферми и др. Затова смятам, че няма как да има само една камара, с която държавата да преговаря. Аз поне не мога да си представя само една организация, която да въплъщава различните интереси в земеделието. Но задължително трябва да има яснота, защото тази бъркотия години наред продължава, а липсата на такъв ред води до ситуации като скандал в четвъртък вечерта, когато Илия Проданов от НАЗ отказа да води преговори с премиера Николай Денков заедно със земеделски производители, които той смята за компрометирани. Затова трябва да се сложи край на този хаос, който продължава вече 30 години, иначе само ще гасим пожари.
- Каква е позицията ви по отношение на генно редактираните продукти, видяхме, че Европарламентът ги одобри на първо четене. Заплаха ли са за естественото земеделие?
- Мнението на Съвета на европейската федерация за биоземеделие е, че биоземеделието постигна успех благодарение на това, че е свободно от ГМО, защото има гаранция, че не се използват ГМО семена. В новия еврорегламент има две категории генно редактирани семена, като едната от тях е с либерален режим и няма етикетиране.
- Те твърдят, че за семената ще има.
- Ако този закон мине така, няма да има. Първото, което трябва да отпадне от това, и то важи и за храните, които ще са резултат от генно редактирани зеленчуци. Ще стане така, че ще си купим хляб, изпечен от пшеница, резултат от манипулация, но няма да знаем, че тя е създадена в лаборатория, защото няма да го пише на етикета. И като скрият тази информация, се унищожава правото на информиран избор, фундамента на европейските права. Представете си, че отсега от колбасите скрият всички вложени е-та и останалите вложения, как ще разберете какво си купувате. Проследимостта в ЕС е основен принцип, който този регламент нарушава. Сега задължават фермерите да правят пестициден анализ, в същото време ще скриват от фермерите какви семена си купуват.
- И това важи не само за биоземеделието, нали?
- Да, за всичко. За мен е ясно, предстоят избори, ще има нова Европейска комисия, но много трябва да се внимава. Както оттеглиха регламента за пестициди, така трябва да направят и този с новото ГМО. Той разделя хората. В едно семейство двама души се карат по темата. А българското общество 90% не го иска, а само една малка групичка обяснява, че то било бъдещето. Безсмислен е този еврозакон, на никого не трябва, освен на няколко компании, които потриват ръце и чакат да продават патентовани семена. Испания гледа ГМО царевица от 20 години, но никой досега не потвърди, че техните фермери са супер щастливи и че са преборили засушаването. Значи ГМО не е панацеята, която ни трябва, и по-добре е ЕК да не настройва хората.
- Има ли изход за земеделието?
- Като гледам, няма да е лесно. Съобщиха температурен рекорд за Европа от 32 градуса в Испания, а трети ден рекордно високи температури в Хасково. Вижда се, че ако не вземем мерки сега, след 10 години ще стане много по-страшно и последиците много по-фатални. Вече ги има първите бунтове за вода във Франция, включително жители, които подпалиха кметство, защото кметството давало вода за напояване на царевица, а хората били на режим. Това е в сърцето на Европа и все по-често ще става. Трябва да има стратегия за адаптация и няма да стане, като отхвърляме всяко добро предложение
- А напояването в България?
- Смятам, че трябва да се инвестира в умни системи за напояване, защото с с гравитачност и една огромна течаща вода в междуредията или огромни пръскачки ще е много е неефективно. Трябват ни умни пръскачки с икономия на вода, резултат с по-малки вложения. Техните цени не са толкова големи. Например в Северна Гърция гледат с капково напояване царевица.
- Излезе статистика, че млечните храни са най-поскъпнали. Защо?
- Всичко поскъпна, а изкупните цени падат на млякото. Тази свръхпечалба отива някъде. Досега не чух кой прибира разликата в цената, но такъв анализ липсва.
- В САЩ държавата не позволява фермер да фалира и ако изкупчикът не си е погасил дълговете, държавата се намесва и започва разпродажба на имотите му, за да се плати на фермера.
- Аз видях във Финландия как държавата се е ангажирала да изкупува млякото от най-отдалечената ферма, ако това направим тук, ще спасим много малки ферми. Във Финландия е кооператив, но държавата го подкрепя, иначе тези малки ферми ще затворят. Достъпът до пазара на фермерите е изключително важен, ако нямат такъв, търговските вериги ще си намерят откъде да внесат липсващите продукти.
Това е той:
- Стоилко Апостолов е член на Съвета на международната федерация на движенията за международно земеделие, клон ЕС
- Управител на фондация „Биоселена“
- Ветеринарен лекар, завършил Тракийския университет в Стара Загора през 1995 г.
- Биоселена е НПО, създадена през 1996 г. със съдействието на световния институт за биоземеделие в Швейцария „Сибол“
- Един от най-важните проекти е финансиран с швейцарски средства „Да свържем опазването на природата с устойчиво развитие на селските райони и популяризиране на късите вериги на доставки“
Светлана Трифоновска
