- Г-н Караколев, какво целите с кръглата маса, която организира Българската аграрна камара по отношение на цените на храните?
- Основната цел е в широк формат да седнат повече заинтересовани страни и да чуят каква е позицията на производителите на първична селскостопанска продукция. Защото, за да има храна, трябва да има суровина. Нали някой трябва да произведе млякото, месото, зеленчуците, гроздето. Този „някой“ е от години мачкан, игнориран, незабележим в цялата агрохранителна верига. В момента искаме да фокусираме вниманието върху него и не може да има промени по отношение на цените, ако този производител не бъде поставен в равноправна позиция. Това трябва да се промени.
- Вие наскоро публикувахте на профила си във Фейсбук схема на ценообразуването на овчето сирене. От нея се вижда как фермерите получават 2 лв. за литър мляко, сиренето от мандрите излиза на 14 лв., а на пазара то вече е 28 лв. Ще обясните ли тази диспропорция?
- От десетки години българските животновъди са поставени в позиция да субсидират и големите, и малките играчи в агрохранителната верига.
- Как се случва това? Къде най-много се надуват цените?
- Точният въпрос би трябвало да бъде не кой го прави, а кой може да го направи. А може този, който е в господстващо положение. Затова искаме регулация, която да не допуска такова господстващо положение в агрохранителната верига. А това нито само фермерът, нито преработвателят го може. Нека разделим веригата на доставки на две. Първата част е от фермата до мандрата.
- Какво се случва от фермата до мандрата?
- Представяме си как преговарят фермерът с месечен оборот от 5 хил. лв. и предприятие или мандра с оборот от 5 млн. лв. Е, кой е по-силният. Естествено е, че този с по-високите обороти. Именно това не бива повече да се позволява. Затова е необходима инфраструктура, която да не позволява подобни положения във веригата на производство и доставки. Иначе винаги ще има натиск от страна на по-силния.
- А втората част по веригата на доставки?
- Тя е, когато например мандрата с 5 млн. лв. оборот преговаря с търговска верига от 200 млн. лв. оборот. Принципът е същият, неравнопоставеност. И ако тук държавата не влезе в своята роял на балансьор, няма да се постигне справедлив краен резултат. Ако балансира тези части по звеното, най-крайното звено - потребителите, ще получи по-реалистичен и достъпен резултат като качество и цени.
- Нека се върнем към изкупуването на овчето мляко. Какъв е принципът?
- Има два подхода, когато фермерът не е сдружен. При първия мандрата наема изкупвач, който събира млякото и го кара на мандрата. Вторият е мандрата директно договаря с фермера, минава и купува мляко.
- Изкупвачът взема ли комисиона?
- Естествено. Той работи при надценка минимум 20 ст. на литър. 10% минимум е неговата комисиона. Това е едно от местата, където млякото влиза на по-висока цена в мандрата. Но не е основният подход. Следващият е мандрата, за да си пести тези проценти, събира и транспортира млякото.
- Как се получава така, че сиренето от 14 лв. от мандрата се продава на 28 лв.?
- Веригата дава обратни фактури. Те казват ние ти начисляваме върху твоята цена такса промоции, такса регал, вкарват се такси допълнителни разходи, по усмотрение на веригата. Например казват: този месец ще рекламирам еди какво си и са ми нужни 3 млн. лв. за брошури, които се разделят по рафтове и сектори. Така например за еди кое си предприятие се падат по 3 лв. на кг сирене, които се калкулират в цената, начисляват се допълнителна логистика, такси, плюс отложените плащания. Принципът е за всички продукти.
- Малки собственици на зеленчукови магазини са споделяли, че на борсата, като си купуват хубави домати например, им искат пет лева за кг, но търговецът им издава документ, че са платили 50 ст. Споделяли ли са ваши колеги такива практики?
- Това са нелоялни търговски практики. Затова на нашия форум поканихме Комисия за защита на конкуренцията (КЗК), но те ни отказаха участие. Нека се знае, че КЗК не иска да чуе какви са нелоялните търговски практики чрез вашия вестник. Явно тях не ги интересува какви са те и какво се случва по веригите на доставки. КЗК си стои на топло в офисите, вземат заплати, а ние си се разправяме за господстващи положения, за скрити схеми и укриване на данъците.
- Можете ли да посочите нелоялни търговски практики?
- Ами например има регулация, която казва, че търговската верига не може да забави повече от 60 дни плащане към доставчика, но никъде не е написано в закон, че мандрата в 60 дни трябва да плати суровината на фермера. Има случаи, в които мандри бавят с години плащането към земеделския производител. Той няма никакви правомощия. Да заведе дело може би, което се бави с години, при този оборот от 5 хил. лв. И какво правим в такъв случай, просто фалира.
- Знаете ли, че в САЩ държавата не позволява фермер да фалира. Тя се намесва и започва да разпродава моментално имущество на длъжника, докато не покрие дълговете си към фермера.
- Ето, вие го казахте.
- Защо българските производители трудно стигат до пазара на търговските вериги?
- Защото няма как фермерът с 5 хил. лв. оборот да преговаря с верига, която има 500 млн. лв. Затова в Западна Европа, а вече и не само там, кооперирането е единствената възможност за фермерите да стигнат до търговските вериги. Абсурдно е само за един стопанин да изпълни изискването за опаковки, етикети и всичко останало, което искат големите хипермаркети.
- Защо не се случи досега?
- Първо, трябва да създадеш инфраструктура, тя не може да е само пожелателна, трябва да е със солидни държавни стимули, да е национална политика, да е национална цел. Ние досега чуваме само пожелания. Така не става, трябва нормативна база, закон за коопериране, банка с гъвкаво финансиране. България е закъсняла със сто години в кооперирането. Тези, които ни конкурират, са със седемдест години преди нас. Твърдо, ако се поеме към коопериране, в рамките на 3 години бихме могли да постигнем малък процент за обединение. Но някой трябва да подготви тази инфраструктура.
- От Минстерството на земеделието реагираха след бойкота на веригите и казаха, че подготвят закон, който е свързан с достъпа до търговските вериги. Правиха ли с вас, производителите, консултации?
- Ние давахме преди година бележки, когато бившият министър на земеделието Кирил Вътев инициира този закон, но оттогава не сме виждали резултат. Надяваме се да го видим.
- Прави ли са хората да бойкотират цените?
- Всеки си преценява как да изразява недоволство. Ние като производители започваме серия от срещи, после съобразно становищата и решенията на кръглата маса започваме следващата стъпка. Ще решим дали като фундаментално звено в агрохранителната верига, което всъщност произвежда суровините за храните, ще предприемем някакви по-различни мерки.
- Защо цените скочиха толкова много, какво е вашето обяснение?
- Нямаш регулация. Има един участник, с голямо господство, КЗК мълчи.
- Смятате ли, че налагане на таван на надценката на храните ще свърши работа или ще замаже положението?
- Ако се подходи комплексно върху всички звена в агрохранителната верига, ще даде устойчив и дълготраен резултат. Само в най-долното звено, ще смачка фермерите за пореден път. Ако законодателите подходят комплексно върху всички звена и преразпределят тази надценка, ще имаме балансиран и справедлив подход на всички участници във веригата.
- Дошъл ли е моментът, в който нещата да започнат да идват на място?
- Мисля, че е дошъл.
Това е той:
- Роден е на 29 май 1978 г. в Горна Оряховица
- Завършва специалност “Стопанско управление” в Пловдив и учи магистратура “Предприемачество и стратегически маркетинг” в Тракийския университет- Стара Загора
- През 2006 г. учредява Национална асоциация за развъждане на Синтетична популация българска млечна овца“. Четири мандата е неин председател
- През 2007 г. за първи път в България внася породата Асаф и до момента работи за нейното утвърждаване и популяризиране у нас.
- През 2012 г. поставя началото на Националния събор на овцевъдите в България с идеята да популяризира овцевъдството в България
- През 2015 г. създава Сдружение „Рожен – наследство в бъдещето”, с което цели да възроди Роженския събор – традиция със 100-годишна история, популяризираща родопската песен,бит и култура.
- Съпредседател на Българската аграрна камара (БАК)
- Председател на Националната козевъдна и овцевъдна асоциация (НОКА)
Светлана Трифоновска
