- Г-н Иванов, как ще се промени потреблението на ток до края на тази и през 2025 година?
- Тенденциите на пазара на електрическа енергия у нас и в Европа са ясни. При екстремни климатични периоди консумацията на енергия се повишава и в нашия регион се появиха периоди на дефицит, докато в Западна Европа такива няма. Недобрата електроенергийна връзка на Източна Европа с Централна и Западна, най-вече по границите с Австрия и Чехия, са основният проблем, който пречи да има голям поток електроенергия от Западна към Източна Европа. Смятам, че при мека зима, каквато беше миналата година, няма да имаме рязко изразени дефицити. При наличие на трайно застудяване, както през 2017 година, в нашия регион ще изпитаме дефицит на електрическа енергия. Той вероятно ще бъде компенсиран с максимално натоварване на мощностите, които имаме. Но вероятно е и ограничаване на потреблението.
- В България не сме имали този проблем преди, а сега, когато енергийната ни система е по-добре свързана със съседите, се появи. Как ще го решим?
- Да. Това е дефицит на политиката на Европейската комисия. Основната линия на либерализацията и установяване на общ пазарен модел в Европа е да се изградят съответната инфраструктура и надеждни връзки между различните пазарни зони. Но някои от връзките между пазарните зони продължават да са слаби. Проектите, които са планирани за свързване между пазарните зони на Централна и на Източна Европа, не са в достатъчна степен реализирани. Не е постигната най-главната част от създаването на европейски електроенергиен пазар и най-евтината електроенергия, произвеждана в Европа, да бъде достъпна за всеки в общността. Това е дефицит на европейското общо планиране. Трябва ясно да се каже, че той съществува и да се работи за отстраняването му. От друга страна в България вече имаме затваряне на мощности, което ни превърна от износител във вносител на енергия в периодите на високо търсене на енергия у нас. Тази ниша се запълва от съседите Румъния и Гърция, които развиха своите енергийни системи с допълнителни газови мощности. В пиковите часове те много умело се включват в пазара на електрическа енергия. Ние изоставихме възможността за газови централи и това че разчитаме основно на базови мощности ни поставя в по-слаба позиция. Във времето това ще бъде преодоляно, но следващата година състоянието на нашата система е такова.
- Как ще балансираме електроенергийната си система?
- Балансирането не става с базови, става с гъвкави мощности. У нас основната ни гъвкава мощност ПАВЕЦ „Чаира“ все още не успява да възстанови своята работа. Надявам се до края на годината два от генераторите да бъдат въведени в експлоатация, което ще доведе до съществено подобряване на способността за балансиране в нашата система. Възможност за балансиране има, когато работят поне на минимално натоварване няколко въглищни блока. Това е невъзможно при ниски цени. Затова в такива периоди ние разчитаме за балансиране основно от нашите съседи, което е доста скъпо.
- Какво сбъркаха нашите държавници в енергетиката? Какво енергетиците? Какво бизнесът и какво потребителите?
- Не бих казал, че потребителите или бизнесът са сбъркали, защото при пазарната икономика общото правило е, че всеки е воден, макар добронамерено, от собствен интерес. Потребителите - бизнес или домакинства, са водени от своя интерес. Когато могат да получат енергия на ниски цени, те естествено се борят да я получат на ниски цени. А това, че политици обещават и твърдят, че тази енергия може в България да се доставя на много ниски цени, а в Европа цените са доста по-високи? Това е грешка, енергетиците трябва да могат да се справят с последствията от нея. Защото енергийният сектор все повече не може да си осигурява необходимите инвестиции за развитие. Разчитаме на мощности, строени преди години. Това ще ни поставя във все по-трудна ситуация да осигурим балансирани доставки на електрическа енергия.
- Европейската комисия не разрешава повече да отлагаме изваждането на битовите потребители на свободния пазар. Как населението ще плаща огромните сметки за ток?
- Европейската комисия вероятно не иска да обсъжда поредното отлагане на либерализацията, защото българската страна няма смислени аргументи защо иска отлагане. Ние непрекъснато казваме, че не сме готови и затова искаме да отложим. Защо не сме готови? Защото не работим за това да станем готови. Извинявам се, но това не е аргумент, който може да бъде приет сериозно. Тоест или имаме някаква обективна причина, за да искаме отлагане, или трябва да положим усилия да се подготвим за този процес и да въведем онова, което сме планирали, обещали и поели ангажимент да реализираме.
Поставят се два аргумента. Единият е за уязвимостта на енергийните потребители. Вече имаме приета методика за определяне на енергийно уязвимите потребители. Но все още не са разработени подзаконовите нормативни актове, които са важни, за да може да се прилага методиката.
- Как да се определи кой потребител е уязвим?
- Определението кой потребител е уязвим го имаме, но какво като го имаме! След като не е натоварена съответна администрация, която да подготви заявления, указания към кметовете на общини, които да подпомогнат хората да кандидатстват за помощи. Няма начин този защитен механизъм да бъде въведен в действие. Това не е обективна причина, а е причина, породена от бездействието на централната администрация. За да не се допусне шоково поскъпване за всички останали потребители, които ще бъдат изведени на свободния пазар, трябва да бъдат предприети няколко стъпки. Информационни кампании, рамкови договори с общи условия, които да защитават крайните потребители и да не дават възможност за нелоялни търговски практики спрямо тях. Това е възможност за сключване на договори за по-дълъг период от време, при условия, които защитават потребителите. Трябва да са изпълнени действия, така че потребителите да се чувстват защитени. А не да не знаят следващия месец колко пари ще дължат за електрическа енергия, което е най-страшното. Не мога да разбера защо институциите все още не предприемат стъпки в тази посока. Казват, че се предприемат стъпки, а говорим за поредно отлагане на либерализацията. Ще бъде много неприятно, ако не може да отложим за пореден път либерализацията и се окажем абсолютно неподготвени за нея. Надявам се да не се стигне дотам.
- Какво трябва да направят?
- Трябва да се подготвят общи условия, които да защитават потребителите, типови договори, които да им дадат възможност да изберат надежден партньор за работа на свободен пазар. Договорите да бъдат с по-дълъг срок на действие и при ясни цени, за да не се допусне скокообразно повишение на цените.
- Трябва ли да се задължат ЕРП-та да сменят електромерите с дистанционни и програмируеми смарт уреди? Хората се научиха да потребяват по-евтин нощен ток, сега как да сменят нагласите си спрямо цените, които вечер са най-високи?
- Първо самите ЕРП-та въвеждат с различна скорост така наречените умни електромери, които дават възможност за отчитане на почасовото потребление. По Плана за възстановяване и устойчивост бяха допуснати проекти за подмяна на няколко хиляди електромери. Там има чисто финансови проблеми от гледна точка на уреждане на подпомагането на този тип инвестиция. ЕРП-та са оценили тази възможност и предприемат стъпки за развитие в тази част. Но от умен електромер има смисъл, когато потребителят има висока степен на грамотност за динамично използване и управление на товарите в своя дом. По мои наблюдения малко са домакинствата, за които това би била изгодна сделка. Бих препоръчал на повечето от тях да останат на така наречените стандартни товарови профили. При тях домакинството заявява, че в определени часове то ползва по един начин електроенергията, в други часове по друг начин, като това е еднакво за цялата година. Няма значение дали електромерът е с динамично измерване или не е. Защото на потребителя електрическата енергия се продава по този профил. Това е достъпният начин за по-голямата част от домакинствата.
Затова в началото на прехода към либерализиран пазар по-голямата част от домакинствата нямат нужда от умни електромери. Тя ще възниква във времето, когато самите домакинства свикнат с възможностите и търговците започнат да предлагат по-надеждни продукти на пазара, така че да могат да се възползват.
- Как потребителите да се подготвят за свободния пазар?
- Трудно. Казвам го откровено и на базата на наблюдение на доста малки и средни потребители. Обикновено той не знае колко е потреблението му. Знае горе-долу кои са основните му прибори, които черпят енергия. Но как това се разполага динамично във времето? Защо по едно време нещо работи, пък другото не работи? Как това се връзва с цените на пазара? Тази връзка е малко по-дълга. Да очакваме, че масовият потребител е наблюдавал потреблението през годината, за да знае в кои часове как ползва и на каква база да сключи договор, който е обвързващ, и е за черпене на енергията, когато токът е евтин на борсата. И това да е въз основа на практиката не само на един път седмично, ами всеки ден. Това е ангажимент, който човек може да изгражда във времето, трябва да е специалист. Така че не смятам, че такова динамично поведение на малкия потребител е решението на проблема. Такива умения ще се изграждат, но във времето.
- При излизане на свободния пазар какво трябва да се направи?
- Да смени сегашния си договор по един сравнително безболезнен начин.
- Кога е безболезнен?
- Когато се даде възможност на човек да сключи едногодишен договор с ясна цена, която да няма съществено отклонение от плащаната до миналата година. Това е типът договори като тези, които сключваме с мобилните оператори и с другите доставчици на инфраструктурни услуги. Не трябва да се допусне да стане скокообразно.
- А тази и следващата година ще поскъпне ли токът?
- Веднъж годишно, ако има обективни причини и те се обяснят, е нормално да има изменение на цената на тока. Цените на тока може да се променят като на олиото - може нагоре, може надолу. В България много години бяха поддържани регулирани цени на електроенергията и очакванията са, че те ще се изменят в следващите години в посока нагоре. Но цените на тока в Западна Европа, където са отдавна на свободен пазар, цените се изменят и в двете посоки – нагоре и надолу.
Това е той:
- Бивш съветник на енергийния министър
- Бил е шеф на УС на АЕЦ „Козлодуй“
- Понастоящем е зам.-председател на Българския енергиен и минен форум
Таня Киркова
