– Ваше Преосвещенство, българският парламент е в тежка криза. Много хора тези дни говорят за смирение. Бихме искали свят човек като вас да внесе разум и светлина. Какво ще кажете на политиците, които не знаят какво е смирение?
- Свят е само Бог и Той е, Който внася светлина и внушава разум на хората, но именно на онези, които са смирени и приемат, че не са най-важното нещо на света. От желание да блеснат сред своите симпатизанти някои политици така се увличат, че започват да се взимат не за това, което са, а за което им се ще да са. Смирението не е овчедушие, а готовност да поставиш себе си след целите, които си начертал, да приемеш, че може би не си прав във всичките си преценки и действия и да си в състояние да премислиш и другите гледни точки.
- Обичайно по големите църковни празници храмовете се изпълват с политици, които палят свещи и свеждат глава. Обаче много от тях не умеят дори да се прекръстят правилно. Как да очакваме от тези хора да знаят Божиите заповеди и още по-важното – да ги спазват?
- Като първа стъпка е добре да свеждат глава, стига да не е за „елате ме вижте”.
Не ги съдя, че не знаят дори да се прекръстят, защото не е имало кой да ги научи. Лошото е, че им е досадно нещо да научат. Докато мислят това за отживелица, ще си останат в началното училище на духовното си развитие. Християнството е онова, което е създало нашата цивилизация, която сега искаме да окарикатурим.
- Защо повечето хора, особено когато са облечени с власт, предпочитат да се налагат, вместо да се смирят?
- Хора, които са облечени във власт, идентифицират себе си с властта и в стремежа си да я получат и упражняват са забравили, че трябва да изградят себе си като личности, като човеци. Може това да става и паралелно. Власт, овладяна без личностно развитие, е опасна за човека, защото той, ако я изгуби, вече е нищо. От страх да не се превърне в Господин или Госпожа Никой, се вкопчва в нея и ползва властта да се налага. Така се раждат диктаторите. Има интелигентни диктатори в историята, има и хитри, но няма издигнати духовно такива. Всички диктатори са своего рода психопати, с изключение може би на Сула, Салазар в Португалия: тези, които имаха силите да отстъпят.
- Когато някой човек е добър християнин и е прекалено смирен, повечето хора го вземат за глупак или за наивник. Какво се случва с ценностната ни система?
- Прекалено смирен няма. Или си смирен, или само понякога се смиряваш, поради каквито и да е причини. А всеки, който се присмива на смирените, просто не вижда по-далеч от носа си именно защото не може да оцени колко е важно да има онова, което се нарича ценностна система. Аз не знам какво точно разбират хората под ценностна система, или по-точно за коя говорят. Общочовешка ценностна система без вярата в Бога не може да има, защото без нея никъде по света не е приета от хората безусловно. Няма нито една ценност, която да е общочовешка, тоест общоприета. Няма човешки авторитет, който да утвърди, най-общо казано, кое е добро и кое е зло. Хеле пък тук винаги ще се намери някой да каже: „Кой си ти, та да ми кажеш”. Единствено Бог е Онзи, Комуто не можем да противоречим. Който нехае за това да се спазват законите, предписани ни от Бога, рано или късно е изправен пред безизходица.
Забелязали ли сте, че в биографиите си нашите политици никога не пишат от каква „ценностна система” се ръководят? Не пишат нищо и за родители, дядовци и баби, та да предположим как са били възпитани. Това е, защото искат сами да определят принципите си, когато и както им отърва.
- Изборите едва отминаха, а вече планираме нови. Кой трябва да ръководи делата на България, ако избраниците не осъзнават своята отговорност?
- Ако овикваме всеки, който някак си е станал депутат, няма да намерим много хора, които да са качествени и да се ръководят от отговорност. Не са всички, които не осъзнават своята отговорност, има и такива, които добре да я осъзнават, но някак в повечето партии им липсва способността да озаптяват, да въздържат депутатите си. Напротив, някои дори ги насъскват. Бих настоявал в заседания на Народното събрание, когато се предават по радиото и телевизията, да се слага червена точка или пиптон, когато станат неприлични. Не защото някой казал или показал нещо цинично (те децата вече са ги научили всички тези неща още от детската градина), а защото не бива да се допуска децата да виждат какво неприличие си позволяват някои народни представители. Как родителите ще възпитават после децата си – не знам.
- За какво и на кого да се молим да подреди родината ни?
- На кого? На нас си. Не можем да искаме от никого нищо, което не сме готови и ние да дадем, когато стане нужда.
- Не трябва ли църквата в настоящия момент да е инициатор на националното помирение? Как може да се постигне това?
- Тя трябва да е постоянен инициатор на национално помирение, но всички искат нейното одобрение и никой не обръща внимание на нейната критика. После непрекъснато се говори за светска държава, в която религията няма място, сякаш нашата църква е тръгнала да прави конкуренция на държавата. Църквата ни е майка на държавата ни, чрез св. Паисий Хилендарски, св. Софроний Врачански, Неофит Бозвели, Екзархията и Първото Народно събрание, председателствано от Екзарх Антим, което е било своего рода църковно-народен събор. Избутана от обществено-политическия живот, тя може само да проповядва, да убеждава, да дава добър пример, но в доста стеснени рамки. За да се чуят нейните апели в обществото ни, са нужни зрялост и добронамереност.
- Предстои тежка зима. Много българи се страхуват дали те и близките им ще я преживеят. Как да помогнем на онези, които не виждат никаква светлина?
- Светлина винаги има, винаги нещата не са толкова черни, колкото ни ги рисува страхът. Убеден съм, че и в краен случай добротворството ще помогне на най-уязвимите. Трябва обаче всички да разберем, че не само държавата е призвана да помага, но и всеки един от нас с каквото може.
- Болести, войни, жертви по пътищата – толкова ли сме грешни?
- Че сме грешни, грешни сме. Болестите ни спохождат, когато проявяваме нехайство спрямо нас. Виждате десетки планове за здравословно хранене, но все си мисля, че ако ги следваш с отвращение и принуда, не помагат много. Умереността я нямаме, изгубихме я, когато навсякъде има всичко, стига да разполагаш с пари. А по пътищата – чудя се как има толкова малко жертви по пътищата. При това лудо шофиране и неспазване на правилата би трябвало да са двойно повече. Глоби и отнемане на книжки не помагат. Всяко нарушение по пътищата би трябвало да се наказва с общественополезен труд в болници, психиатрии, старчески домове и пр. Да видят какви последици има и колко нехайно се държат.
- Живеем на този свят така, сякаш сме единствени. Как да осъзнаем, че трябва да оставим на идните поколения един по-добър и подреден свят?
- Мъчна работа. По-добър и по-подреден свят – не можем, защото всеки, който идва на този свят, иска да си го подрежда той. Като бъдещи поколения всеки разбира най-много до внуците, на които се радва и дундурка. Трябва да разберем, че е важно да победим алчността, защото тя е просто разхищение. Защо хората ходят на погребения и не виждат, не осъзнават,че всеки един от нас ще си отиде само с едни дрехи и нищо повече? Колите, вилите, безбройните тоалети и десетките обувки отиват ли с тях? Мъчно си учим уроците от живота.
- Вие сте с медицинско образование и сте участвал в спасяването на човешки животи. Кажете как да спасим душите си?
- Като първо осъзнаем, че имаме души, а не само емоции.
- Достатъчно ли е да се молим пред иконата вкъщи или по-често трябва да ходим и в храма?
- Когато се молим вкъщи, трябва да се издигаме към Господа, да каляваме воля и облагородяваме духа си. Когато отидем сами в църквата и палим свещица, правим същото, но когато отидем на богослужение, искаме да направим това, като се обединим заедно с всички останали в едно.
- Каква е голямата разлика между системата на здравеопазването у нас и в Германия?
- Всичко за всички с парите на всички според възможностите им. Като казвам всичко, разбирайте „пълна програма”. Било за бездомник или за висш чиновник. Тук уж има един минимум за всички, ама ако не е достатъчен, а той винаги се оказва недостатъчен, трябва да плащаш.
- Българинът се грижи за здравето си предимно когато ножът опре до кокала. Едва ли е само до бедност, защото моловете са пълни с преситени хора, а по празници харчим като за последно. Как да поставим здравето на преден план?
- На преден план трябва да премахнем нехайството си. Това е най-големият грях на народа ни. Някъде казах, че според Достоевски злото и доброто воювали и полесражението било човешката душа. (Или беше сърце.) В България доброто и злото воюват да завладеят училищата. Не си ли научим поколението да бъде хармонично развито, винаги ще бъде плячка някому.
- Грешно ли е да се работи по празници? Старите хора казват: Господ вижда всичко, няма да ни накаже, ако плетем или готвим, ако полагаме грижа за ближния. Толкова ли е важно да се спазват църковните предписания в такива дни? Има хора, които нямат избор и трябва да отидат на работа под риск от уволнение. Нали не бива да се чувстват грешници?
- Който може, би трябвало да определи един ден именно за почитание към Бога, защото това е опит да се приближим до смисъла на нашия живот. Който иска да е вечен роб на работата си, в крайна сметка остава самотник. Тези, които трябва да работят, за да има всичко нужно за живота през празниците, трябва да са на почит. Лекари, сестри, полицаи, пожарникари, тези в градския транспорт, във водоснабдяването и електротранспорта са все хора, които също биха искали да празнуват, но трябва да ни осигуряват онова, без което вече не можем. Те не са грешници, а герои.
- Наказал ли ни е Бог, като ни е отредил място тук, на Земята, в България? Можем ли да променим съдбата си, ако сменим мястото?
- Слава Богу, произнасял съм се по този въпрос и без да ме питат. Като пътуваме из страната и виждаме нашите красиви планини и долини, като знаем, че всички наши реки извират оттам и отиват нанякъде, когато дишаме въздуха далеч в природата ни, когато ядем прекрасните ни плодове и зеленчуци, не чуваме ли гласа Божий: „ Вижте каква земя съм ви дал! Какво искате повече!“. Толкова ли не можете да я направите и почувствате като рай. И умни хора съм ви дал, и способни, а вие сте забили нос в кесията си, чистите и подреждате само дома, в който живеете. Една песен не можете да изпеете заедно открай д край, а после тръбите, че сте горди да сте българи. Аз, Господ Бог, пратих душите ви в телата на български православни, а вие кривогледите към други страни и народи. Вие сте тези, които можете да им дадете, а чакате от тях!”
Вървете из България и докато не чуете гласа Божий, не чакайте да се случи още по-голямо чудо от това, което се нарича България. Или ще бъдете благословени, или презрени. Презрени от поколенията и народите около вас и тези на широкия свят.
- Много вярващи са убедени, че наближава второто пришествие на Христос. Как трябва да се подготвим за него?
- Не бива да се подготвяме сякаш пропускаме срока, а трябва да мислим, че всеки миг може да е последният ни. Да не оставяме хаос в себе си и около себе си.
Това е той:
Роден е на 26 май 1945 г. със светското име Христо Георгиев Иванов в Щутгарт, Германия
Завършва Софийската духовна семинария през 1965 г. и Духовна академия „Св. Климент Охридски” през 1971 г.
Защитава дипломна работа на тема „Единство на църквата“
27 години работи като медицински работник (фелдшер) в Инфекциозно отделение на Катариненхоспитал – Щутгарт
Първият духовник в България, който се ваксинира срещу коронавирус на 27 декември 2020 г.
Негово Преосвещенство Тивериополският епископ Тихон е викарий на Негово Светейшество Български патриарх Неофит
Екип на Телеграф
