- Г-жо Йончева, отдъхнахте ли си вече и какво ви костваха всички усилия, които положихте за освобождаване на моряците Любомир Чанев и Данаил Веселинов?
- Изключително съм щастлива, че Любомир Чанев и Данаил Веселинов след 14 месеца най-после са на родна земя. Зная, че ще ме питате и кой е помогнал най-много за освобождаването им. Мога да кажа, че то е в резултат на огромните усилия, положени през последната една година. И показва, че когато български граждани изпаднат в беда - където и да са по света, България е способна да се мобилизира и да направи всичко по силите си, за да ги върне у дома. Вярвам, че в подобни кризи българските институции трябва да действат в синхрон, да използват всяка възможност, която може да доведе до успешен край.
НА РОДНА ЗЕМЯ: След 430 дни в плен българите от Galaxy Leader прегърнаха близките си! (СНИМКИ+ВИДЕО)
СЛЕД 14 МЕСЕЦА ПЛЕН: Хутите освободиха българските моряци от кораба "Галакси лийдър"
СЛЕД КАТО ГО ОСВОБОДИХА: Екипажът на „Галакси Лийдър“ получи дарове на изпроводяк! (ВИДЕО)
- Кое беше най-трудното за вас още в самото начало след отвличането на моряците преди 14 месеца?
- След отвличането на моряците като евродепутат в Страсбург се опитах да привлека вниманието на евроинституциите за това, че трябва да се положат усилия да бъдат освободени. Имаше трима граждани на ЕС, които бяха похитени – двама българи и един румънец. Направих няколко изявления, видях, че няма никаква реакция. На едно от заседанията на комисията AFET (б.р. - Комисия по външни работи) беше и комисарят по външна политика Жозеп Борел. Поисках да даде повече информация за това какво правят съответните европейски институции по случая с кораба „Галакси лийдър“ и бяха много изненадана, че той не знаеше нищо. Говорих и допълнително с него.
- Какво се случи на този разговор?
- И той, и неговите съветници не знаеха за този случай. Външната служба на ЕС, разбира се, разполагаше с тази информация, но фактът, че Жозеп Борел не знаеше, означаваше, че случаят не беше във фокуса на вниманието на европейската политика. След което разговарях с европейския посланик в Аман, Йордания, който отговаря за Йемен, и той ме запозна с някои подробности. Свързах се със сестрата на Любомир Чанев и журналисти, които работеха по тази тема от maritime.bg. Това, което на този етап установих, е, че се разчита на промяна в международното положение, която от само себе си да реши случая със задържаните българи.
- Как са действали българските институции?
- Те са работили, имали са срещи на високо ниво със съответните висши политически ръководители в Близкия изток. Разбира се, това е задължителен път, който трябва да се извърви. Това е „магистрала“. От опит като журналист обаче много добре знам, че е важен личният контакт. Тук трябва да използваш „малките пътечки“. Не можем да разчитаме само на срещи с трети страни, макар и на високо ниво. Защото всеки защитава своите национални стратегически интереси. Усилията на всички са насочени към това да се избегне голяма война в Близкия изток. А не да бъдат върнати двама български граждани в опасност. Затова не можехме да очакваме, че някой друг ще свърши нашата работа. Поради тази причина в този регион е от изключително важно значение да се направят лични контакти на място.
Най-трудно беше да стигна до „Ансар Аллах“, които не са официално призната власт в Йемен. Достъпът до тях не минава през „магистрала“. За личен контакт трябва да минеш по „малките пътечки“, които да те отведат високо в планината.
- Как стигнахте до тях?
- Привърженик съм на това, което се нарича „реална политика“. Без да се съобразяваш с политическата конюнктура, да вървиш напред. Важен е крайният резултат, който да е в полза на каузата, за която се бориш, за държавата. Колега от ЕП ми помогна в контактите с хутите, които казаха, че ще ми дадат достъп до българите.
- Това изненада ли ви?
- Не очаквах. Но отне около два месеца, за да получа необходимите документи от хутите за достъп, защото и там имаше смяна на правителството (то не е международно признато). Така успях да отида на хуманитарна мисия в Сана. Българите обаче бяха в Ал Ходейда, град на брега на Червено море, отдалечен от Сана. Наложи се да проведа няколко срещи с част от властта в Сана, за да получа одобрение да стигна до града и да се видя с българите.
- Как стигнахте от Сана до Ал Ходейда?
- Това е високопланински път, пътува се дълго. Изминах го с охрана. Целта ми беше да видя нашите моряци и да им дам кураж. Занесох им български книги.
- Те какво ви казаха по време на срещата?
- Те бяха много изненадани, че изобщо виждат български гражданин, защото смятаха, че не може да се стигне до тях.
- Как се отнасяха хутите към вас?
- Те бяха много почтителни, уважителни и най-важното беше, че имах възможност да говоря с техни представители на различни нива. Може би проведох повече от 50 часа разговори. В течение на цяла седмица се срещах с тях. Представях аргументи, предимно от хуманитарен характер.
- Кое е най-високото ниво, с което говорихте?
- Най-високото ниво беше шефът на Сената и на парламента, както и министърът на външните работи. По време на тези срещи им обяснявах защо трябва да пуснат българите. Подчертах, че България и Йемен са имали добри отношения, близо 10 000 йеменци са учили у нас. Те ме изслушваха, в някои моменти задаваха въпроси. Аз също почтително ги изслушвах. Разбрах, че имаме канал за комуникация. Това е най-важното, да се чуят аргументите. Ако си достатъчно убедителен, открит, ще успееш. Накрая външнополитическият съветник на президента на Върховния политически съвет Махди Ал Машат - Абдулила Хаджер, заяви пред нашите сънародници, че аргументите ми се чуват и че се обмисля освобождаването им. Ден преди да тръгна от Сана получих уверение, че българите ще дойдат с мен. В крайна сметка това не се случи. Може би един ден ще стане ясно защо. Тук искам специално да благодаря за отношението на доктор Мохамед Ал Рейми.
- Той също ли е помагал на българите?
- Той е завършил медицина в България и е президент на Асоциацията на завършилите йеменски студенти в България. Д-р Ал Рейми лично няколко пъти е ходил при българите – от Сана до Ал Ходейда, за да им носи лекарства, храни и да говори с тях.
- Може ли да се каже, че благодарение най-вече на вашите усилия и контакти двамата моряци бяха освободени?
- Много хора са работили и в резултат на тези съвместни действия между различни институции се случи това освобождаване. Фактът, че всички се обединихме в нашето политическо различие, показа, че България може да върне нашите момчета у дома. След края на мисията в Сана продължих да работя за завръщането на Любомир Чанев и Данаил Веселинов в България. Имах срещи в Оман, а на 11 януари бях в Катар и говорих с един от тримата главни преговарящи по споразумението между Газа и Израел. Оказа се, че освобождаването на екипажа на „Галакси лийдър“ не е част от сделката. Въпреки това преговарящият ме увери, че поне българите ще бъдат пуснати.
На 24 януари получих информация от същия преговарящ, който каза, че от „Ансар Аллах“ са поискали да знаят как да действат след сключването на споразумението. Дали да пускат екипажа на кораба. Това, което вече знаем, е, че Хамас са заявили, че позицията им е да пуснат моряците, което и хутите направиха. Бих искала отново да кажа, защото е истина - без помощта на политическите лидери Бойко Борисов, Делян Пеевски, на бившия премиер Димитър Главчев нямаше да успея въобще да стигна до Сана. Благодаря и на други институции в България за конкретното съдействие. Не трябва да се пропуска и ролята на външния министър Георг Георгиев и неговия екип за перфектната организация по завръщането на българите. Благодаря и на Султаната Оман. В един момент решаваща за освобождаването на българите беше помощта, която оказа турската държава, за което искам да благодаря на посланика на Турция към ЕС в Брюксел, както и на посланика на Турция в България.
Изписаха ги от ВМА
Освободените моряци кап. Любомир Чанев и старши помощник-капитан Данаил Веселинов бяха изписани вчера от ВМА в добро състояние, обявиха от лечебното заведение. Тя бяха държани в плен от хутите 14 месеца, след като ги задържаха на кораба „Галакси лидър“. Двамата българи бяха докарани с правителствения самолет, а с тях на борда бяха евродепутатът Елена Йончева и външният министър Георг Георгиев.
„Направиха ни абсолютно пълни изследвания и казаха, че сме като 20-годишни момчета. Ще живея - ще се възползвам от свободата си. Местеха ни с капитана, за да сме далеч от екипажа като мярка за сигурност. 4 месеца бяхме в една стая с един телевизор и без право да излизаме никъде. Това беше най-тежкият период. На всеки 15 дни се обаждахме по 3 минути вкъщи. Бяхме на кораба и пак в хотела. Изкарваха ни вечер да подишаме въздух в определени моменти, не всеки ден. Храна и вода бяха осигурени. Бяхме си затворници. Надеждите всеки ден бяха да се случи примирие, за да може да се приберем”, разказа Данаил Веселинов, цитиран от Нова тв. По думите му хутите са хвалили България, че прави най-много за похитените си граждани.
Виктория Пенкова
