П ресконференциите на централните банки започнаха да наподобяват единствено на трибунали, където за пореден път ни обясняват, защо направените прогнози за инфлацията пак не са се сбъднали и, разбира се, без да поемат каквато и да е отговорност. Вече се появи и нова терминология, която да „обясни“ погрешните прогнози, която трябва да звучи на публиката претенциозно и „научно“ издържано, като основната цел е да бъде вменена идеята, че централните банкери знаят какво правят. Шефът на Федералния резерв на САЩ Джером Пауъл само допреди две години, говореше за инфлацията като за „транзиторна инфлация“, т.е. такава инфлация, която всеки момент ще отшуми. След като констатацията му се оказа тотално погрешна, инфлацията избухна, и последва безпрецедентно затягането на паричната политика, той просто заряза този „научен“ термин.
Терминология
От няколко седмици г-н Пауъл е на нова „терминологична вълна“ в опита си да се оправдае за грешните прогнози за инфлацията и провежданата парична политика - „Парична политика, която е обвързана с икономическите данни“. Осъзнавам, че терминът, който се използва на английски е много по-красноречив (date-dependent approach) и ефектът за публиката е много по-осезаем. Това, което иска да ни обясни шефът на Федералния резерв, е че в зависимост от икономическите данни ще бъде прилагана и съответната парична политика, а не такава, която е базирана на прогнозните инфлационни моделите. Такъв зигзаг подход на централните банкери разбира се, че незабавно се прехвърли и върху състоянието на финансовите пазари. Хората с ипотечни кредити се хванаха за главата, тъй като търговските банки директно прехвърлиха бушуващата несигурност върху цената на ипотеките им – и нагоре и надолу. След като 30 г. ипотечни кредити почти бяха паднали до 6%, в момента цената им отново изхвърча над 7,20%.
Европа
В Европа ситуацията е не чак толкова динамична и Европейската централна банка е значително по-сдържана в коментарите си по отношение на паричната си политика. Като цяло инфлацията в Европа изглежда по-ниско волатилна, отколкото в САЩ. На годишна база за месец март, инфлацията в еврозоната е 2,4%. За пореден месец имаме спад в цената на енергоносителите с 1,8% за месец март. Само да припомня, че за месец февруари спадът бе с 3,7%. Решенията за паричната си политика ЕЦБ взимат на всеки шест седмици. Следващото заседание ще бъде на 10 май. В интерес на истината Европа ще достигне по-бързо заложеното си инфлационно ниво от 2% в сравнение със САЩ. Да припомня, че базовата лихва в САЩ в момента е 5,5%, а в Европа е 4,5%. Безспорен факт е, че Европейската централна банка работи по-ефективно в момента в сравнение с другите големи централни банки и това си има своето логично обяснение. Размерът на активите на ЕЦБ за последната година е намалял с 2,2 трилиона евро. Какво означава това? Размерът на активите в баланса на ЕЦБ показва най-вече размерът на покупките на държавни и корпоративни облигации. Купувайки облигации, ЕЦБ де факто, налива ликвидност към финансовите пазари, което е проинфлационен процес. Когато ЕЦБ намалява активите в баланса си, това означава, че тя изтегля ликвидност, т.е. това е антиинфлационна политика. Определено ефектите от тази политика са видими и до края на годината, реалистичните очаквания са за основен лихвен процент от 3,5%, а за 2025 година от 2,5%.
България
Ще направя и кратък коментар по отношение на фискалния резерв, тъй като той стана гореща тема през последните дни. Категорично искам да кажа, че драма с резерва няма. Трябва да припомня, че законът изисква в края на годината той на бъде над 4,5 млрд. лева. През последните 20 г. абсолютно всички финансови министри използват средствата от резерва за балансиране на разплащанията на държавата, вкл. нееднократно сме били свидетели за нива на резерва и под 3 млрд. лв. Не казвам, че приемам подобен начин на управление на публичните средства, единственото, което твърдя е, че не е станало нищо необичайно. Проблемът ще настъпи, когато използваните средства от резерва над задължителния му минимален размер няма да могат да се върнат обратно от данъчните приходи в края на отчетения период. Това ще стане при икономическо забавяне и съответния спад в потреблението. Припомням, че около 73% от БВП на страната се създава в сектора на потреблението. Е, точно при такава ситуация ще трябва отново да теглим държавни заеми, което почти сигурно става вече хроничен проблем на управлението на публичните финанси. Винаги съм смятал, че единствено правилният подход е този на нулевите бюджетни дефицити. В края на краищата каквото изработваме, това и трябва да харчим – нали така?
Коментарът на финансиста Бисер Манолов е написан специално за „Телеграф“
Бисер Манолов, финансист
