Т рудно, много трудно българите излизат от десетилетия набивани „митове и легенди“ за „братската руска помощ“, по славянска линия, която страната ни получава за вносните суровини, енергийни ресурси, технологии и производствени мощности.
Спомням си за един анекдот взет назаем по темата от книгата на Георги Марков „Задочни репортажи за България“, заради която той бе убит от комунистическия режим на Живков. „Непосредствено след Втората световна война Вуте товари българско жито като част от репарациите, които България трябва да плати на Русия като победена страна. Та, товарейки житото, Вуте си изпуснал каскета в товарния вагон. След години, вследствие на тежката икономическа ситуация, Вуте разтоварвал вагони с жито, „братска помощ“ от руснаците, и ……си намерил каскета”.
Какъв вой настана по отношение на руския газ само преди година, спомняте ли си? Как ще мръзнем и как ще блокира индустрията. По същия начин в момента се говори и по отношение на прекратената дерогация за внос на суров петрол от Русия за рафинерията „Нефтохим“ до края на 2024 г.
Спомняте ли си какви „митове и легенди“ се разпространяваха, как тази рафинерия може да работи само и единствено с руски суров петрол, защото бил с високо съдържание на сяра? Признавам си, че и аз бях приел въпросната дезинформация за вярна. Какво се оказа обаче? Рафинерията „Нефтохим“ няма никакъв технически проблем да преработва 25 от всички 28 сорта нефт. Практически това означава, че тя може да работи напълно самостоятелно от руския внос.
Ами „легендата“ с цена на бензина поради по-ниските котировки на руския суров петрол тип „Урал“. Да, вярно е, че цената му е значително по-ниска от най-масовите тип „Брент“ и „WTI”, но разликата никога не е отивала през бензиновите колонки в портфейлите на потребителите, а в „Литаско“ – дъщерната компания на „Лукойл“ регистрирана в Швейцария, а към настоящия момент в Обединените арабски емирства. Нещо повече, почти винаги „Лукойл“ променя цените си в посока надолу с голямо забавяне след спад на цената на петрола на стоковите борси и почти мигновено реагира при обратната тенденция.
Нещо повече – „Лукойл“ винаги е злоупотребявал с монополното си положение, за което бе и глобен от КЗК два пъти през 2023 г.(Комисия за защита на конкуренцията). От КЗК констатираха, че „Лукойл“ е възпрепятствал вноса на горива от независими търговци чрез непредоставяне на достъп на вносителите в данъчните си складове, ограничаване на вноса по море чрез блокиране на данъчните складове, свързани с Пристанищен терминал “Росенец” и Пристанищен терминал “Петрол-Варна”.
Трябва да се признае, че това поведение на руските оператори странно се подкрепя и от държавата видимо след 2021 г. В периода 2018-2012 г. руският суров петрол се движи в границите на 61-68% от целия внос. В периода 2022-2023г говорим за 100% внос на руски суров петрол от цялото количество.
Интересното е, че през 2017 г. имаме внос на 21% от Египет (това де факто е саудитски нефт), т.е имало е опит за диверсификация на вноса на суров петрол, но „нещо“ е прекършило този опит.
Чисто ненатрапващо ми хрумна да включа „Турски поток“, но няма да спекулирам – ще кажете, че едното е петрол, а другото газ. Трябва да отбележа, че в периода 2022-23 г., според анализа на ЦИД „Зависимостта на България от руски петрол: Отвъд дерогацията“ от август 2023 , „Лукойл“ е генерирал свръх печалба в размер на 2,4 млрд. долара.
Между другото се знае, че близо 40% от пазарът на горива принадлежи на сивия сектор и това е според „Българска петролна и газова асоциация“.
Най-видимото и ефективно решение на руския суров петрол са доставки от Казахстан и Азербайджан, но задължително държавата трябва да си гарантира, че рафинерията няма да спре производството си. В случай, че това стане, не трябва да има никакво съмнение, че става въпрос за политически акт, а не технологични проблеми.
По отношение на цените, очакванията са ми, че без значение от развитието на горепосочения казус, цените на литър бензин на колонките няма да надхвърли 3 лв. А напротив, глобалното икономическо забавяне, като в Китай този процес на забавяне учуди анализаторите си с амплитудата си, ще натисне цените надолу.
Петрол и газ има предостатъчно и то на пазарни нива. Диверсификацията на вноса на енергийни суровини означава икономическа свобода. Струва ми се, че в момента имаме подходящи условия, и ако се възползваме правилно ще видим дългосрочни благоприятни ефекти за икономиката ни.
*Анализът е изготвен специално за "Телеграф"!
Бисер Манолов, финансист
