О бществото ни се люшка с екстремален патос от тема в тема, гарниран най-вече с крясъци, като форма на най-убедителните аргументи. Някак си, най-малко знаещите са най-шумни и разбираемо е, че са с най-активно медийно присъствие.
Видимо е, че медиите се огъват от нахлуващия популизъм, професионално използван от полуграмотни политици. „Възхищавам се“ на хората в парламента, как могат да говорят по теми, от които нито разбират, нито са прочели два реда по диагонала толкова „професионално“. Не бих желал да правя дълбоки анализи за народопсихологията на българина, защото нямам капацитет, но ми се струва, че сме тежко разделени най-вече по темата: „Откъде изгрява Слънцето? От Изток, или от Запад?”
Драма
Поредната гореща тема се казва „Украинско зърно и слънчоглед“ и по-точно отпадането на забраната за внос на пшеница, царевица, рапица и слънчогледово семе. Драмата се развихри най-ожесточено обаче при слънчогледа - между производителите на олио и земеделците. Струва ми се, че вече няма човек в страната, който да не знае, че разликата между произведено слънчогледово семе и производствен капацитет на производителите на олио е 1:2 , т.е България, в качеството си на един от най-големите производители и износители на олио в Европа, изпитва недостиг на суровина. За 2022 г. износът на олио надхвърля 3 млрд. лева. Трябва да се знае, че България внася слънчоглед и от Румъния и Молдова. Практически, за да се поддържа този темп на износ на олио, България има абсолютна необходимост от внос на украински слънчоглед, просто защото местния пазар не може да подсигури необходимите количества. Ситуацията би трябвало да е съвършено ясна за всички.
Изчакване
Между другото, от гледна точка на икономическата логика, няма по-добър подход от това да внасяш суровини и да изнасяш продукт с висока добавена стойност. Основните държави, за които изнасяме олио, са Испания, Индия и Гърция. Драмата, разбира се произтича от цената, която производителите на слънчоглед искат за своята продукция. Да, но трябва и да се отбележи, че в складовете им е налична суровина, надхвърляща три пъти традиционните количества, потънали в мечти за цена от 2000 лева за тон, непосредствено след началото на руската агресия в Украйна. Няма абсолютно никаква логика за такова „чакане“ при суровина, която е борсова стока, където цените се определят на база „търсене-предлагане“. Е, оттук се „обърна и колата“ – в „чакането на добра цена“.
Производителите искат държавата да се намеси и в прав текст да компенсира производители, което бе направено многократно през последните години, както през европейските субсидии, така и със средства от фонд „Земеделие“.
От икономическа гледна точка държавата не трябва да се меси при взаимоотношенията между два частни стопански обекта и то при условие, че единия получава различни форми на държавна подкрепа, т.е. има директни преференции.
Олио
Производството на олио е изключително успешен пример в икономиката ни за изграждането на експортно ориентирани производствени мощности. Трябва да се знае, че през 2022 г. рекордният износ на олио се дължи най-вече на вноса на слънчоглед от Украйна. Местните производители на слънчоглед отказват да продават продукцията си по международни цени, което прави ситуацията патова. През първото полугодие на 2023 г. износът на олио е спаднал с 13%. Не може да има никакво съмнение, че част от този спад е и „украинското ембарго“. Чисто икономически, всяка една форма на държавна интервенция, в който и да е било сектор създава дефицити, които се прехвърлят към крайния потребител – било то под формата на повишени цени или като намалено предлагане.
Пороци
Изключително сериозна тема е европейския подход за субсидиране на земеделието и животновъдството. Вратичките за злоупотреби и машинации са толкова много, че директно можем да говорим за порок в системата, изцяло функция на грешен подход. Не говоря изобщо само за България, това са масови практики. Голяма част от проблемите в селското стопанство у нас са точно поради тази сбъркана европейска политика. Примерно, в България има близо 60 хил. ферми, като повече от половината от европейските субсидии отиват при едва 1600 ферми. Подобно „окрупняване“ създава типични монополи в много райони на страната. Категорично решението на страната на отмяна за забраната на украински земеделски суровини е правилна. Както вече анонсираха от правителството, само от ДДС на месечна база държавата губи по 40 милиона лева, което касае всеки един от нас. Пазарът винаги има право.
*Анализът е написан специално за „Телеграф“!
Бисер Манолов, финансист
