Н амерението на българското правителство за присъединяване на еврозоната в началото на 2025 г. изглежда трудно и неофициално се говори, че Съвета на Европа е склонна на компромиси по отношение на апликацията ни. България покрива критериите за конвергенция с изключение на инфлацията. Политическа воля има и от двете страна за приемането ни в еврозоната, но инфлацията в момента изглежда като препъни камък. Процедурата по приемането ни в Шенген (макар и неофициално условие) се развива в наша полза и точно това решение на Европа ни прави малко по-големи оптимисти от обективната реалност. Дали това обаче ще бъде достатъчно?
Какво ниво на инфлацията трябва да постигнем през 2024 г.?
Размерът на инфлацията в страната не може да надвишава с повече от 1,5 процентни пункта размера на инфлацията на 3-те държави членки с най-добри показатели.
Кои са трите държави с най-ниска инфлация от еврозоната в края на 2023 г?
За месец ноември 2023г. с най-ниска инфлация на годишна база са Белгия - -0,8%, Дания – 0,3%, Италия – 0,6%. За същия период инфлацията в България е 5,5% на годишна база. По-надолу ще направим опит за прогнозиране на инфлацията в България през 2024 г., най-вече по отношение на референтните критерии в еврозоната, които ще бъдат публикувани в средата на годината .
В публичното пространство все повече се налага мнението, че европейските регулатори ще направят някакво изключение, ако България не покрие ясно зададените критерии за ценова стабилност. Такова изключение категорично не може да има, даже няма и намеци в тази посока. Европейските институции неведнъж са заявявали, че няма йерархия между конвергентните критерии за членство, както и, че преизпълнението на някои от тях не могат да компенсира „малкото“ неизпълнение на други такива. По много финансово-икономически показатели България твърде много наподобява на Литва по време на нейната апликация за членство в еврозоната и искам да припомня следния факт; По време на литовската кандидатура в еврозоната, те също имаха проблем с изпълнението на инфлационния критерий, говорим обаче за съвсем незначително отклонение спрямо референтните стойности. Европейската комисия заключи в своя конвергентен доклад, че Литва не е готова за членство в еврозоната и не препоръчва на Съвета промяна на нейния статус като държава членка с дерогация.
Необходимо е да се отбележи, че Естония и Латвия, които прилагат твърдо фиксирани валутнокурсови режими спрямо еврото и са приели стратегии за бързо присъединяване към Еврозоната, също бяха принудени да отложат своите планове за приемане на единната европейска валута поради непокриване на инфлационния критерий.
Давам тези примери с една единствена цел – да не тънем в илюзии, че в Европа ще направят каквито и да е компромиси при неизпълнение на, който и да е от критериите, още повече, че в момента тече процедура по затягане на изпълнението на референтните стандарти на бюджетните дефицити на държавите членки на еврозоната. От Европейската централна банка дефинираха държавните дългове и бюджетните дефицити като съществен проблем за финансовата стабилност на еврозоната и всяка една държава с прекомерни дефицити вече е в процедура по намаляването им.
Какви се перспективите по отношение на инфлацията в България през 2024 г.?
Ако се направи сравнителен анализ на кривата на инфлацията между България и средната инфлация в еврозоната трудно може да бъде намерена някаква съществена разлика, говоря за периода от 2020 г. досега. Това обаче е тенденция на тримесечна база. При анализ на по-късите периоди се забелязва, че инфлация в България по-бързо се повишава от тази в еврозоната и по-бавно спада. Говоря само за кратките периоди. Обяснението за този „краткосрочен феномен“ е първо, значително по-неликвидния пазар на стоки и услуги в България от този в държавите членки на еврозоната и второ, неучастието на БНБ на паричния пазар в качеството и на кредитор от последна инсстанция
През 2024 г. инфлацията няма да ускори своето падане в България най-вече поради устойчивия трудов пазар и относително високите държавни разходи. Недостиг на работна ръка практически има във всички икономически сектори. Допълнително увеличаване на минималната работна заплата и увеличаването на осигурителните прагове са точно обратното на анти инфлационните мерки. Правителството допусна тактическа грешка с тези две свои решения в годината, когато ще бъде измерено изпълнението на конвергентните критерии за членството ни в еврозоната.
Рестриктивната парична политика на Европейската централна банка вече дава своите резултати. Европейската икономика навлиза в период на плавно приземяване. Твърде вероятно е инфлационната ножица между България и еврозоната да се отвори още повече, което може да осуети изпълнението на членството ни в началото на следващата година. В този ред на мисли не виждам как ще покрием ценовия критерий и точно на какви компромиси от страна на Съвета разчитаме.
Много бих желал да бъркам в прогнозата си, но е малко вероятно.
Европейските регулаторни органи няма да направят какъвто и да е компромис по отношение на изпълнение на ковергентните критерии. Опитът, който имат в миналото с Гърция и Италия доведоха финансовата стабилност в Европа на ръба на пропастта. Ако си спомняте единствено твърдата ръка на шефа на централната банка по това време – Марио Драги и германските пари спасиха катастрофично развитие на кризата.
Най-добре е българското правителство да запретва ръкави и да намали харчовете още през първата половина на годината, защото инфлационните процеси са инерционни и за разлика от бюджетния дефицит е невъзможно да бъдат решени „през нощта“. Да, от такова бюджетно затягане ще бъдат предизвикани и негативни икономически ефекти, но целта определено си заслужава.
*Коментарът е написан специално за "Телеграф"!
Бисер Манолов, финансист
