С траната отново е в процес на подготовка на поредните избори. Като оставим настрани политическите брътвежи за „волята на народа“ и „суверенът ще каже“ практически нямаше по-НЕподходящ период за правене на избори – война на границата ни и видимо забавяне на икономиката ни. Както е казал Айнщайн : „Лудостта (глупостта) е да правиш едно и също нещо отново и отново и да очакваш различен резултат“.
Точно така, резултатът от следващите избори, по всяка вероятност, ще бъде сходен на политическата палитра в последния парламент, но явно политическото его винаги надделява над обществения интерес и за пореден път ще платим висока цена за него. Знаете ли кой спечели най-много от поредната кризисна ситуация в политиката? Разбира се, че анти-европейските политически партии. Еврозоната рязко се отдалечи, даже 2025 г. ми изглежда вече нереалистичен срок.
Аз съм отявлен привърженик за членството ни в еврозоната, защото знам практически какво означава България да провежда собствена парична политика. Нагледал съм се на „монетарни виртуози“. Точно такива виртуози ни докараха кризата в банковата система през 1996-97 г., която ни струваше 50% от БВП на страната и 1/3 от банките в страната изчезнаха. Колко стабилно е състоянието на публичните финанси в момента? Със събираемостта на приходите в бюджета няма проблеми в момента. Корпоративните данъци за месец януари спрямо януари 2023 г. отбелязват ръст с 53%. Приходите от ДОД (данък общ доход) отбелязват ръст с 16% (ян.24/ян.23). За същия период постъпленията от ДДС са с ръст от 4%. Най-голям ръст имаме при акцизите в размер на 61%. За месец февруари изпълнението при корпоративните данъци бележи ръст със 100% спрямо февруари 2023. При ДОД имаме ръст с 16%, при ДДС имаме спад със 7% и при акцизите също имаме спад с 22%. На база на предварителни данни и оценки се очаква бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) към края на месец март 2024 г. да бъде излишък в размер на 0,4 млрд. лв. (0,2 % от прогнозния БВП). В този ред на мисли за първото тримесечие на тази година нещата с бюджета изглеждат спокойни. Откъде може да дойде напрежението в бюджета обаче?
Още при обсъждането на проекто- бюджет 2024 в края на миналата година мнозинството от макроикономистите предупреждаваха, че очакванията за растеж на икономиката в размер на 3,2% са нереалистични. Нещо повече, тогава нямаше и допускането за поредната политическа криза, която ни доведе и до нови политически избори. Винаги, абсолютно винаги политическата криза води до спад в икономиката и намаляване на приходите в хазната. Малко вероятно е настоящата ситуация да не влоши бюджетните параметри. Възможно през второто тримесечие на годината да станем свидетели на ситуация, която ще ни доведе и до неизпълнението на критерия за бюджетен дефицит на годишна база по отношение кандидатурата ни в еврозоната. Това със сигурно ще се превърне в по-сериозен проблем в дългосрочен план. Като пряк и незабавен ефект ще се повиши цената на финансиране при емитиране на държавни облигации. Инвеститорите не прощават политически интриги и бюджетни импровизации – никога. Напротив, те ще „усилят“ проблема през неочаквано по-високите лихвени проценти, които със сигурност не са бюджетирани от МФ. В подкрепа на твърдението за прекомерно оптимистичната прогноза за икономическия растеж на страната за 2024 г. е и продължаващата липса на активна инвестиционна програма от страна на компаниите – както местни така и чуждестранните.
От 2008 г. до сега, размерът на инвестициите като процент от БВП непрекъснато спада. Към края на 2023 г. това съотношение е в размер на 17%, като през 2008 г. инвестициите са били близо 33% спрямо БВП. Разбира се, че тон на тази тенденция зададе и самата държава, която вече повече от декада използва заложената в бюджета инвестиционна програма за бюджетни буфери в края на годината. Като принцип инвестициите на фирмите са функция и на политическа стабилност плюс дългосрочни гаранции за устойчивост на финансовата система ( каквото е членството на държавата в еврозоната). Имам усещането, че болшинството от българите отказват да проумеят тази логика, но по отношение на гръмогласното хленчене за по-високи заплати и социални осигуровки са първи в редиците на недоволните. Няма ли инвестиции, няма да има по-високи доходи. Това е. Първите тревожни сигнали Към днешна дата бюджетът на държавата изглежда нормално, но са налице първите тревожни сигнали. Те потвърждават мнението, че стабилността в държавата може да бъде описана като крехък пролетен лед, който вече е силно напукан. Не бих казал, че съм оптимист за развитието на процесите в страната, както за бюджета, така и по отношение изпълнение на маастрихтските критерии, просто защото политиците не ми дават повод за такъв.
*Коментарът е написан специално за „Телеграф“!
Бисер Манолов, финансист
