- Г-жо Зайкова, вече се води дискусия за повишаване на прага на бедност от Нова година, какво мислите вие по този въпрос и като цяло за благосъстоянието на българите?
- Когато говорим за прага на бедност, трябва да имаме предвид не инфлацията средно за страната, а ръста на инфлационния индекс по отношение на малката потребителска кошница. Най-опасно за пенсионерите на първо място, но и за работещите бедни, са две неща. Едното е индексът на цените на тези поне 20 хранителни стоки, които купуваме всеки ден. При тях инфлацията нито е 2,1%, нито е 4,1%, нито е 3,6%. При тях инфлацията е от 16% нагоре. Фактически цените най-употребяваните стоки – мляко, сирене, хляб, някои зеленчуци... са се вдигнали сериозно.
- Какво друго в момента най-пряко ни удря по джоба?
- Освен това не забравяйте, че сега от 1 октомври се вдига значително и цената на водата. Най-малко се вдига в София, където доходите са доста високи, а повишението на цената е с 22%. Не става въпрос само за процентите, а за това колко реално струва един кубик вода. Ако в София средната работна заплата клони към 3000 лева спрямо последните данни на Евростат и НСИ.
Пенсиите също са най-високи в столицата. Там водата от 2,94 за кубик ще стане 3,52 от 1 октомври. Но най-тежко е положението в Североизточния регион. Там е най-безводно и водата е най-скъпа, както да речем и водата в Хасково. Ето давам ви пример - в Русе средната работна заплата е 1601 лева, а цената на водата е 4 лева на кубик.
В Добрич при средна заплата от 1431 лева цената на водата е 3,74 лв. В Разград средната работна заплата е 1486 лева, а цената на водата, забележете, е 6,08 лв. на кубик. Това е само с водата, а не пропускайте, че на всяко тримесечие и почти всеки месец с малко и плавно, но се вдига и цената на тока. Голям късмет извадихме първо, че догодина няма да минем на свободния пазар на тока и второ е решението на депутатите да отместят с още една година прилагането на технологията за битовите отпадъци и размера на такса смет. Защото там цената ще се увеличи не в проценти, а в пъти.
- Това отлагане обаче няма ли в крайна сметка да доведе до по-големи загуби и проблеми?
- Отлагат го, защото не са готови с технологията и цялата организация на процеса. Но колкото повече го отлагат, толкова по-скъпо ще стане. Това е така. Това нещо е изключително опасно и в тази връзка и аз мога да ви задам някои въпроси или поне да ги поставя публично на общественото внимание. Нали сега прагът на бедност е 526 лева.
Догодина искат да се увеличи и според правителството трябва да бъде 638 лева, а според синдикатите 667 лева. Не забравяйте, че за да получиш социална пенсия или каквато и да е помощ от сектора за социално подпомагане, дали енергийна, или някаква друга, трябва да имаш доходи под тази граница. Аз ви питам, ако човек има доход с един лев или с пет лева от тази граница, значи няма да получи помощ. Може ли изобщо човек да живее с 639 лева? Ако искате, да видим и минималната работна заплата, която е 933 лева бруто.
Всъщност нейната нетна стойност, това, което човек получава, е само с 200 лева над прага на бедност. Е, питам ви как младите да се издържат и да раждат деца, от една страна, и от друга, как пенсионерите, които в по-голямата си част получават пенсии под 1000 лева, да живеят. По-голямата част от работещите между 18 и 65 години също получават около 1000 лева. Как тези хора да живеят? Младите трябва да раждат и да отглеждат деца, а възрастните да купуват едни лекарства с безумни цени. А въобще да не говорим, ако се наложи операция. Направо да тръгват с бавна крачка към гробищата. Ама и там е скъпо (смее се).
- Тогава как трябва да се формира правилно прагът на бедност?
- Трябва да имаме предвид колко е издръжката на един човек и с нея да го съобразим, не изцяло, но да е по-малко разликата. Сега е 526 лева прагът на бедност, а издръжката на човек е 1430 лева според изчисленията. Догодина сигурно ще бъде 1500 лева, тоест не в проценти, а в пъти се нанася прагът на бедност в издръжката за живот. И затова считам, че трябва да се намери баланс.
- Икономическите резултати на страната позволяват ли да се постигне такъв баланс?
- Тук мога да отворя една скоба. В България, от една страна, административно се вдига и минималната работна заплата, а оттам расте и средната, а от друга страна, 92% от българските фирми са малки и средни. Те нямат финансови резерви да обновяват своето производство на услуги или на продукти от индустрията.
Освен това, ако през 2019 година притокът на преки чужди инвестиции, които дават възможност за обновление на техниката, за повишаване на образование и квалификация и т. н., е бил около 300% от брутния вътрешен продукт (БВП), сега е един, два или три процента. Това се дължи на политическата нестабилност на страната.
Не съм политик и не искам да влизам в тази зона, ама извинявайте, тези избори през 3 месеца в продължение вече на 4 години. Не говоря за тези 100 или 120 милиона лева, които струват едни избори на бюджета, говоря за кесията, която партиите развързват, когато има избори и когато дават обещания, за да спечелят повече гласове. Липсата на инвестиции вече не се отнася само за България, а и за цяла Европа. Европа просто потъва, защото едрите фирми се изнасят.
- Според вас колко трябва да е минималната заплата от 1 януари, за да е налице балансът между всички фактори?
- Административното вдигане на минималната заплата, която тласка нагоре и средната, без да има обновление на техниката, технологията и на способностите да произвеждаме продукция с висока добавена стойност, е риск. Ние говорим, че Германия е нашият основен икономически партньор, но в момента Германия потъва.
Германия е в рецесия. Значи ние трябва да търсим партньори навънка, а е пълен кошмар, че у нас 80 процента от това, което се ползва, е внос. Ние, които хранехме, дето се вика цяла Европа, сега внасяме хранителните продукти. Да не говорим за качество, имитации и т. н.
- Да, но и няма кой да работи в селското ни стопанство, нали?
- Така е. Вярно е и че имаме и едни от най-кратките животи. Мъжете живеят средно 71 години, а жените 78. Ама важното е, че младите хора, които са образовани, в момента, в който завършат, изчезват. Ами те имат един живот. Искат да имат деца, да имат семейства и отиват на места, където ще получават по-високи доходи, ще чувстват по-голяма сигурност и ще могат да живеят по-спокойно. Това е цялата работа и затова емигрират в Щатите, в Западна Европа и в скандинавските страни, където наистина има спокойствие.
- Вие колко давате седмично за храна?
- Въобще не ме питайте! Аз все пак имам син, който е адвокат и който е в Америка. Всеки месец той ми помага, въпреки че моята пенсия е над хиляда лева. 1200 лева е, казвам ви го направо. Синът ми обаче всеки месец ми праща пари, защото не мога да издържа на режийните разноски. Нашият блок е без комини и сме само на ток. Имам бойлер, климатик и съм стар човек и трябва да стоя на топло, ако искам да съм жива и да си гледам внуците. Така че не съм пример, защото синът ми ми помага. Както и вие, както и много други правят.
Не може да оставиш майка си гладна и без лекарства. Аз без да имам някакви хронични заболявания, за кръвно, за глава... и давам доста пари за лекарства. Моята сестра, на която синът ми също помага, защото мъжът й почина, а тя няма собствени деца, дава още повече пари за лекарства, защото има хронични заболявания. Половината и повече от пенсията й отива за лекарства. Дай Боже, Господ да ме държи здрава и читава, ама знае ли човек дали няма да се разболее.
- Може ли още в новия проект за бюджет да видим такъв по-добър баланс между прага на бедност и парите, необходими за издръжка?
- Понеже непрекъснато слушам мои колеги да говорят за еврозоната. Наистина трябва да влезем и наистина има смисъл да сме в еврозоната, само че, казвам ви съвсем категорично, че не инфлацията ще ни спъне, а дефицитът. Как може Асен Василев да сложи пределната норма – 3% дефицит, при тия харчове, които има, и при състоянието, в което се намират нашите фирми. От 2019 година насам 14 000 фирми са фалирали и продължават. Закриват и компании с 1500 служители. Това се случва и в Европа. Целият свят е заплашен от рецесия. Има война в Украйна, има война и в Близкия изток. Както Европа, така и България не сме богати на суровини.
Дори и да имаме чудесни търговски отношения с тези, от които можем да ги доставим, което не е вярно, имаме прекъсване на линията на доставки и обикаляме цяла Африка, за да докараме стоките дотук. Това оскъпява при всички положения. Затова е крайно време, ако искаме човечеството да го има, да седнем и да се разберем.
Може да не се харесваме, може да имаме противоречия, но може да водим нормална търговия и да спрем тия ужасни войни. Като всяка майка и баба аз съм против войната.
- Възможно ли е България отново да изхранва половин Европа?
- Не мисля, макар да помня такива времена. Осигурявахме олиото и царевицата за целия континент. Тази година почти цялата реколта на царевицата и слънчогледа е унищожена и ще трябва да внасяме. Освен това не е все едно и също кое как се произвежда. Ние произвеждаме екологични стоки, имаме изисквания, които да спазваме. А това, което внасяме не само от Украйна, но и от третия свят излиза по-евтино, защото там няма забрани за торове и химикали.
Подбиват нашия износ. Износът намалява, вносът се увеличава и не съм оптимист. Като погледнете, 50 процента от фирмите са за логистика, за контакти, адвокати, колкото искаш, ама няма нито химици, нито строителни инженери, няма лекари, да не говорим за медицински сестри. Средната възраст на медицинските сестри е сигурно 70 години, на лекарите клони към пенсионната възраст – 64. Аз имам приятелка, която е на моите години и е лекар в Хасково, болят я краката и т.н., но продължава да работи. И не защото няма пари, а защото няма лекари. Сега ли се сетихме, че няма сестри и сега ли се сетихме да им вдигнем заплатите от 1200 на 1500 лева. Ние трябва да се грижим точно за тези дефицитни кадри.
- А какво ще кажете за голямата ножица между най-богатите и най-бедните в държавата?
- Това е най-кошмарното. Затова не харесвам средните работни заплати, защото те са средно свинско със зеле. Едните ядат постно зеле, другите месо. Има малка група, които наистина получават високи заплати, и те са IT специалистите. И какво друго правим, внасяме работници отвънка. Ама и те идват тука и после бягат на Запад.
Има обаче и една обратна тенденция. Сега разбрах, че от Германия само за последните месеци са се върнали 11 000 души. Ние не страдаме от безработица, защото нямаме хора. Страдаме от липса на висококвалифицирани кадри. Ще започнат повече хора да се прибират. И аз имам племенници, които вече 10 години живеят в Лондон. Е, не е ли грехота магистър по икономика да кара такси. Ами той вече се е деквалифицирал. Казват ми обаче, че в Лондон има магазини, в които няма елементарни стоки. И в Англия хич не е розова ситуацията.
- Поддържате ли връзка с колегите от „Има такъв народ“?
- Да. Те искаха и в миналата листа, и в тая да ме сложат, но аз мисля, че човек трябва да си знае силите. Може главата ми да работи, но краката не работят. Консултирам ги, помагам, но мисля, че младите и енергичните трябва да са депутати. То се иска сила!
ТОВА Е ТЯ:
Родена е на 2 февруари 1942 г. в София
Завършва Минно-геоложкия институт, специалност „Минен инженер“. По-късно и икономика в Икономическия институт „Карл Маркс“ (днес УНСС) със специалност „Планиране“.
Зайкова работи от 1964 до 1967 г. в ТЕЦ „Марица-изток 1“ като инженер. Между 1967 и 1981 г. е проектант в ИПП „Заводпроект“.
От 1981 до 1989 г. е експерт в Комитета по химия и металургия. През периода 1989 – 1994 г. е началник управление в Комитета по промишлеността. От 1994 до 2017 г. е икономически съветник на президента на Конфедерацията на труда „Подкрепа“.
През 2021 г. Зайкова влиза в парламента като депутат от „Има такъв народ“ и като най-възрастен присъстващ народен представител, 79-годишната Зайкова открива на 15 април 2021 г. първото заседание на XLV народно събрание. Тя е и първата жена, която открива първото заседание.
Депутат е още и в 46-ото
Людмил Христов
