- Г-н Николов, в навечерието на коледните празници хората се впускат масово да пазаруват, за какво трябва да внимават потребителите?
- На първо място хората трябва да се пазят от себе си, защото най-големият проблем е, че ние всъщност не си оставяме достатъчно време за пазаруване. Времето ни е нужно, за да проучим пазара, а като го нямаме, много лесно се поддаваме на импулсивни покупки и взимаме ненужни неща или пък лесно попадаме в капана на тези подвеждащи, а в някои случаи и фалшиви намаления. Всъщност нашият съвет към хората е да не подценяват пазаруването. Хубаво е да се отдели повече време за проучване на пазара и след това прибягвайте до покупки. Винаги, когато видим някаква оферта, която изглежда много атрактивна, не е нужно веднага да се дават парите, а да проверим при конкурентен търговец още по-добри условия. Не е нужно първото срещано нещо, което ни се струва привлекателно, да го купуваме. Това е основният ни враг.
- Как да избегнем капаните на търговците и непланираните покупки?
- Търговците се възползват от нашите психологически слабости. Ние сме обект на изучаване от най-различни агенции, проучвания и така нататък. И се знае, общо взето, какви са нашите слабости. Изкушението като видиш стока с намаление 50%, наистина е голямо. Хората се поддават на този импулс и са склонни наистина да бързат. А търговците ни притискат времево най-вече. Много често има съобщения или часовник, който отброява минутите до края на кампанията или краен срок, или съобщението „само сега“. Другият трик, особено в онлайн магазините, е колко човека още гледат същата стока и искат да го купят. Това са техники, които ни карат да прибързваме и, естествено, първото да платим, а след това да мислим. Въобще не трябва да се поддаваме на подобни провокации. И най-простият съвет е да опитат след 2-3 дни отново за същата стока. Мога да се обзаложа, че в 9 от 10 случая ще намерят същата оферта на същото място и отново с краен срок до утре например. Тези притискащи техники в крайна сметка изобщо не са изгодни. Изгодно е това, което сме намерили в резултат от сравняване на пазара, а това в наше време е доста лесно. Само за около 10 минути с телефона може да добие представа за даден продукт колко струва, да намери поне 10 оферти на различни търговци и когато ги сравним, то тогава процентите нямат значение. Така наистина покупката ще е на най-изгодната цена, а не на най-големия процент намаление.
- В онлайн магазините ли се прилагат основно тези практики?
- В онлайн магазините са по-развити и разнообразни. Но и в обикновените магазини може да има подобни техники, защото в съобщението може да се казва: само в събота например. Не бива да ги разделяме практиките на вид търговия. По-скоро трябва да се засегне друг проблем, а именно, че много често се среща практиката за намаления на несъществуващи стоки, тоест такива, които ги няма налични в магазините. Това се прави с цел потребителят да направи заявка за тази стока, а след това търговецът да се свърже с него и да му предложи нещо друго вместо желаното. Веднъж отзовал се, ако търговецът е достатъчно умел, все ще му продаде нещо. По този повод мога да припомня стария виц за един човек, който отишъл да си купи купичка, а се върнал с цяла яхта. Този вид практика може да се третира като нелоялна, но са важни детайлите, защото може да сме в хипотезата, в която продуктът да е бил настината много изгоден и се е изчерпал, но е възможно и търговецът да е имал няколко бройки или въобще не е имал намерение да го предлага, но звучи примамливо, за да привлече потребители. Важно е да знаем, че ако подадем сигнал до контролния орган, в случая КЗП, той има инструментите, с които може да докаже всяка една такава практика дали е нелоялна или не. Най-малко защото има достъп до документацията за продажбите и може да се види, че търговецът е имал такава промоция, но тя е била нереална, защото продажби и наличности не е имало. Съветвам хората да подават сигнали, като това може да се прави и онлайн, има такава форма на сайта на КЗП, и е хубаво да качат една или две снимки като доказателство. Лошото е, че не сме толкова активни.
- Какви са глобите за подобни практики, достатъчни ли са, за да имат възпиращ ефект?
- Проблемът е, че нелоялните търговски практики в България по закон се наказват със санкция в размер от 2000 до 30 000 лева, а може да се стигне и до 60 000 лева, но най-голямата глоба се налага при повторно нарушение. Според нас размерът на тези глоби не винаги оказва възпиращ ефект и не оказва нужната превенция, защото търговският интерес или печалбата е много по-голяма. За това ние смятаме, че глобите трябва да са обвързани с оборота на търговеца и тогава те ще са по-справедливи и ще имат възпиращ ефект. За малкото гаражче ще бъде една глобата, а за големите компании друга.
- Какви други лоши практики се срещат у нас?
- Има една лоша практика за активиране на различни допълнителни услуги при подписване на нов договор с мобилен оператор. Трудно е потребителят, преди да подпише, да разбере, че му е написано в договора съгласие за използване на допълнителни услуги, които първоначално са безплатни, но впоследствие започват да се таксуват и начисляват към сметката. Причината е, че при подписване на договора хората нямат достатъчно време да прочетат за услугите, правата и задълженията, а директно им се предоставя за подпис. В повечето случаи става въпрос за някакви промоционални периоди в рамките на месец или три месеца започват да начисляват от 1 до 3 лева за всяка допълнителна услуга. В същото време след това възможностите за прекратяване на абонамента към тези услуги е доста ограничен. В някои случаи отказът може да е през приложението на мобилния оператор, но възрастните хора, които имат апарат с копчета, не могат да го направят. Това е една лоша практика, за която ние от „Активни потребители“ ще сезираме регулатора, за да има своевременна реакция. В много страни на Запад законодателството забранява така наречените предварително отметнатите услуги, които се предоставят при сключване на договора. Предварително дадено съгласие не може да е базовата опция при сключване на нов договор.
- Как може да защитим дома си по време на отсъствието ни по празниците?
- Има най-различни методи, но сигурни биха били, ако съседите следят или има технологизирани методи с камери и охранителни системи. Но понякога нищо не може да ги защити.
- Качеството на хранителните продукти е доста притиснато от високите цени, което е доказано и с изследвания, които са правени от „Активни потребители“, но сякаш контролният орган не разкрива толкова много нарушения. На какво се дължи това?
- Моите наблюдения са, че директорите и представителите на такива контролни органи рядко дават интервюта, рядко са в публичното пространство. Сякаш има мода тези органи да не са публични и да държат информацията настрана от обществото. В случая с Българската агенция по безопасност на храните нещата са още по-зле. Това е единствената организация, която не публикува годишен отчет за дейността си и съответно ние не можем да даваме никаква оценка за нейната работа, защото, каквото и да кажем, на следващия ден може да се окажем клеветници и може да е опровергано от гледна точка на липсата на информация. Ние смятаме, че трябва да се обърне подходът тотално. Трябва да се залага първо на превенцията, на образованието както на икономическите оператори, така и на потребителите, което ще намали в пъти нуждата от контролната дейност. Например когато правихме проучване за замърсители в сладолед, човек не предполага, че в него може да има ешерихия коли, защото се съхранява на студено. Оказа се, че има и те идват от лъжичката, която стои в буркан с вода, огрян през целия ден от слънцето, и всъщност това е развъдникът на тези микроорганизми. Решението е на всяка канта с различните по вид сладолед да има по лъжица, те не са толкова по-скъпи. Същото нещо трябва да знаят и потребителите и като видят такава количка, трябва да е сигнал, ако лъжицата е в буркана с вода. Това обаче трябва да бъде разгласявано и хората да бъдат образовани. Ако се активираме в тази посока, може да се намалят рисковете на пазара в пъти. Това със сладоледа е само пример, който може да се приложи във всяка една сфера и могат да се дадат съвети. Много от рисковете могат да бъдат разпознати, ако имаме това знание, но явно не искат и да ни го дадат.
- А защо от Агенцията по храните не обявяват имената на нарушителите при констатирани несъответствия от тях?
- Това е сложен въпрос, тъй като при съставяне на акт той може да се обжалва в съда, което може да се проточи 2-3 години и да падне и съответният оператор да се окаже оправдан. Това е основният аргумент, с който се прави тази анонимност. Но в някои държави има обратна практика, където публикуват имената, има и много практики за самоконтрол. Фирми сами публикуват информация за опасни продукти, изтеглени от пазара. В западната преса това е ежедневие. Става въпрос за съвършено различна култура. Когато самоконтролът в една фирма работи и бъде констатиран риск, то бизнесът, вместо да се опита да пласира тази продукция, се опитва да минимизира щетите, като изтегля негодната стока. Звучи малко фантастично за нашите ширини.
- С какво трябва да запомним тази година и какво да очакваме през следващата?
- Тази година може да се запомни най-вече с инфлацията, това беше темата на годината.
- До каква степен тя беше икономически обоснована?
- Сложен е този въпрос, анализите през следващите месеци ще бъдат по-прецизни, но е ясно, че тя беше както привнесена, така и допълнително провокирана от нас самите, от чисто национални практики. И затова не е еднаква в отделните страни в ЕС. Ние реагирахме по-бавно, но за радост външните фактори започнаха да намаляват и към момента има успокоение. Това обаче не означава, че сме минали опасността, възможно е да има ново засилване на инфлацията, така че антиинфлационните мерки трябва да бъдат дефинирани. Една уважаваща себе си държава трябва да има план за действие в случай на инфлация, природни бедствия, както има държавен резерв, военновременни запаси и прочие, така трябва да има и план при инфлация.
- А прогнози за следващата година?
- Прогноза не мога да дам, но искам да дам конкретни съвети за празниците. Първо, който може да направи нещо с ръцете си, ще се радва на много по-голям интерес. Така ще се спестят и пари. Не е нужно да подаряваме само материални. Те може да са услуги като ваучер за езиков курс, културно мероприятие, билет за опера и така нататък. Да направим най-добрия подарък за нашите близки. Много по-оценен би бил един такъв подарък, отколкото поредният комплект вилици.
ТОВА Е ТОЙ:
Роден е през 1971 г.
Завършил е музикалното училище в Пловдив
Има магистърска степен по политология от Софийския университет „Св. Климент Охридски”
Председател е на асоциация „Активни потребители” от 1999 г.
Елена Иванова
