- Капитан Тодоров, вие сте един от първите четирима наши пилоти, които се обучават в САЩ да летят на изтребител F-16 Block 70. Как бяхте избран?
- За всеки такъв курс се създават критерии, прави се класиране и се предлага на първите в него. Така бях избран и аз.
- Бяхте изпратен през 2020 г. и обучението ви още продължава. Как обаче започна подготовката в САЩ?
- Подготовката е същата, през каквато преминава един американски пилот. Ако става въпрос за пилот от друга държава, първо изкарва курс по английски, който е 2,5 месеца в Тексас. След това започва за година и половина курс на самолет Т-6, който е витлов. Няколко месеца се лети на Т-38, който е учебен изтребител с два двигателя. След това има един кратък курс - „Основите на въздушния бой“, за два месеца и половина. Щом човек премине и през него, го назначават в съответната база на изтребителя, на който ще се обучава. За нас това беше F-16 и отидохме в авиобаза „Тусон“ в Аризона. Там основният курс на изтребителя е 6 месеца, включва лекции, симулатори и 70 летателни часа на F-16 Block 70.
- Хората си го представят като във филма „Топ Гън“. Така ли е или има разлика между екшъна и реалността?
- В „Топ Гън“, за да бъде по-атрактивен, има доста неща, които не са реални и постижими, но са ги направили, за да бъде по-зрелищно. Аз също говоря с колеги от американските Военновъздушни сили на тази тема, но и те признават, че филмът е в известна степен малко фантастичен. Ние като пилоти харесваме „Топ Гън“ и това, че по някакъв начин показва на обществото какво точно правим.
- В „Топ Гън“ има много зрелищни въздушни боеве, каквито тренирате и вие. Какво се случва в небето, докато тече този бой, а хората не могат да видят?
- Пилотите наричат въздушния бой схватка, която е в рамките на визуалния бой, такава, при която двамата пилоти се виждат. В днешно време боят може да започне много отвъд пределите на човешкото око, ние го наричаме отвъд визуалния бой. Въздушният бой, за който вие питате, е в рамките на нашето зрение. В схватката два самолета имат за идея да влязат в контролната зона един на друг. Има различни начини, по които тренираме – или единият започва дефанзивно, а другият офанзивно, или и двамата започваме на равни начала. Така можем да преценим какво прави противникът, а след това да видим кой от инструментите, с които разполагаме, е най-добър, за да експлоатираме неговите грешки и съответно да спечелим боя.
- Трудно ли е да победиш във въздушен бой?
- Във въздушния бой има роли. Когато си атакуващ, имаш дадени цели, когато се защитаваш - също. В боевете, когато започваме на равни начала, е по-трудно, по-реалистично. Понякога губим, понякога побеждаваме. Аз съм се научил да побеждавам, това е нашата работа. Успяваме да си постигнем целите макар и доста трудно.
- Какво беше най-трудно лично за вас, когато за първи път се качихте на F-16?
- Най-трудно в началото е да съумееш да си разпределяш времето, защото има страшно много лекции, едновременно трябва да се готвиш за полети на симулатор и в същия момент да се готвиш за полети на самолет. В началото нямаш време за себе си, за семейството, дори да ядеш и да спиш. Най-трудното е да разпределиш всяка минута.
- Какво беше чувството, когато излетяхте за първи път с F-16?
- Чувството е страхотно, това е първият изтребител, на който летя. F-16 Block 70 ще бъде снабден с много по-мощни двигатели от тези, на които в момента тренираме.
- Колко по-мощни?
- Не мога да говоря с цифри, но да кажем два пъти по-мощни от тези, на които в момента се учим. Да летиш на F-16 е страхотно, мощен самолет, имаш много възможности. Новите и по-модерни машини се управляват много лесно и почти не изискват вниманието на пилота за самото пилотиране. Това дава възможност да се съсредоточиш върху авиониката, върху изпълнението на мисията и това помага много. Самото пилотиране на F-16 е много лесно.
- Това ли е разликата с нашите МиГ-ове?
- Това е една от разликите. Другата е, че нашите МиГ-29, макар да са страхотни самолети, са с много старо оборудване, никога досега не са го подновявали, имат стара авионика, стара апаратура, която наистина е много трудна за управление от пилота и е много по-натоварващо за човека, отколкото при F-16.
- Вие пилотирал ли сте МиГ-29?
- За съжаление, не съм. В България летях на PC-9M, след това на L-39 “Албатрос” и в САЩ на Т-6, Т-38 и съответно на F-16.
- Какво означава лично за вас да летите на F-16, освен че се пренасяте в буквално друго измерение, в 21 век?
- Това е един голям успех лично за мен в кариерата ми. Това е още една сбъдната мечта.
- Коя е следващата?
- Следващата е усвояването на българските F-16 Blocк 70 и въвеждането им в експлоатация.
- Основната част от обучението ви в САЩ е приключила, но докога ще продължи то?
- След като завърша основния курс на F-16, заедно с другите пилоти от българските ВВС ще останем в САЩ и ще продължим да летим, докато придобием нов тип подготовки. Първата следваща стъпка е водач на група, следващата ще бъде инструктор на F-16. Ние с колегите ще останем и ще летим в САЩ, докато българските самолети са готови и пристигнат в България. След това ние ще се приберем и ще продължим подготовката си в българското небе.
- Ще обучавате останалите наши пилоти да управляват F-16?
- Това е пътят, но има доста изисквания за това. Мога да ви кажа, че за водач се искат 300 часа, а за инструктор се искат 500 часа на типа самолет, което е много, но ще се случи напред в бъдещето.
- Кога да очакваме да се върнете в България с първите F-16?
- Живот и здраве, наесен догодина.
- Когато сте в небето в F-16, какво си мислите?
- Когато сме във въздуха, нямаме време да мислим за нищо друго освен за изпълнението на задачата да бъдем изцяло съсредоточени. Интересното е, че чак след полета си даваме сметка какво сме извършили и има време да се насладим на полета.
- Имате ли си прякори или кодови имена като пилотите в „Топ Гън“?
- Да. След първата голяма част от основния курс човек заслужава своя call sign (б.р. - позивна, прякор). Прави се едно събиране, на което присъства цялата ескадрила – всички инструктори и ученици, и на хората, които са минали първата половина на курса, се дават нови имена. Това за американците е стара традиция и се опитват да въведат в нея и новите държави. Аз също вече имам прякор и той е Shocker.
- Това означава човек, който предизвиква шок, нали правилно го превеждам?
- Да.
- За да шокирате врага, трябва да сте много опитен.
- Зад всяко име има различна история и обикновено това са неща, които човек е направил в някой специфичен полет. Инструкторите разказват различни истории за съответния пилот и накрая се спират на едно общо име. Но един пилот никога не може да каже как точно е дошло неговото име.
- Тайна ли е?
- Да, това е нещо между нас.
- Вие кога се запалихте да бъдете пилот? Предполагам, че не е от филма „Топ Гън“.
- Не е заради филма, но го гледам от малък (смее се). Аз съм родом от Пловдив и знаете, че до него има две големи летища. От малък с моето семейство ходя по различни авиошоута и оттам се запали искрата по самолетите.
- F-16 е супер модерен, но самите американски пилоти как го определят и какво казват за него?
- Показателно е, че американските ВВС сега инвестират в обновяване на своята флотилия от F-16 и ще се опитат да ги оборудват с радари и системи, които ще има първо на нашите самолети. Това смятам, че достатъчно говори колко качествен и надежден самолет е.
- Как можем да отговорим на онази част от обществото, която казва: „Защо даваме толкова пари за изтребители, когато сме част от НАТО и може съюзници да пазят небето ни“? Защо е добре за нас да имаме F-16?
- Не е моя работа да казвам на хората защо. Моята работа е да летя и да пазя небето над България. Това, което мога да кажа, както и всички мои колеги, ако един чужд пилот пази небето над България, той пази просто граници. Ако един български пилот пази небето над България, той пази своя народ и своята родина. Има много голямо значение кой от двамата изпълнява мисията по air policing, да не говорим за това, че всъщност цената би била много по-скъпа, ако плащаме на други държави да пазят небето ни. Както се е случва в момента в Латвия и Естония. Знаете, че преди няколко години те решиха да съкратят изцяло своите ВВС, а сега плащат страшно много на други държави от НАТО да изпълняват air policing в тяхното небе.
- Предстои да се направи логистика в Граф Игнатиево за F-16?
- В рамките на договора всичко е предвидено. Ще има резервни части, ще има възможност за ремонт на двигателите и всичко ще бъде осигурено.
- Обучавате се много дълго време, вече трета година. Как издържате в САЩ, семейството с вас ли е?
- В момента живея в САЩ със съпругата и дъщеря ни. Да живееш толкова дълго, и то толкова далеч от страната си, не е лесно, но се справяме с доста трудности, които са на битово ниво, но успяваме.
- Сега сте за кратка отпуска у нас, но по принцип - какво ви липсва най-много от България?
- Най-много липсват близките и приятелите и, разбира се, домът. Няма място като дома и нямаме търпение да се приберем и да продължим да живеем в България.
- Догодина през есента, когато се приберете със самолетите F-16, ще започнете ли с тях да правите air policing?
- Да, идеята е да започнем да правим air policing с F-16, но всичко това е свързано с много нови предизвикателства, с много време. Чисто логистически и документално даването на въздушно дежурство е свързано с това да има достатъчно много самолети и пилоти. Това е един много дълъг и сложен процес. Дълго време отнема да се въведе в експлоатация един нов изтребител, съответно още по-дълъг и по-труден е процесът на носене на бойно дежурство с този самолет. Затова в доста хора има грешната представа, че идвайки, самолетите още на същия ден ще започнат да носят дежурство.
- Точно това мислят, че кацате у нас и започвате да давате дежурство.
- Не е вярно това и не е възможно. Това чисто физически не може да се случи. Ще трябва известно време F-16 и МиГ-29 да продължат да летят заедно в България, докато американският изтребител съумее вече да носи бойното дежурство самостоятелно. Пример мога да дам с последните държави, които използват F-16 – Румъния и Полша. Дълги години Полша използваше МиГ-29 и F-16 и даваха съвместни дежурства. По същия начин беше и с Румъния.
- Кое на вас лично ви е най-трудно към момента при полет с F-16? Имам предвид какво усъвършенствате сега по време на тренировките?
- Цялата професия е свързана с много трудности. Трудно е да съумяваш да изпълняваш различни задачи в един и същи полет, което е една от най-силните страни на F-16. Хората вече знаят, че той е многоцелеви изтребител и може да излетиш и едновременно с това да направиш задача въздух-въздух и в същото време да изпълниш задача въздух-земя. Трудното за един пилот е да съумее да превключва от единия към другия тип бой и да изпълни всички задачи успешно, да успее да прибере групата и да кацнат успешно в базата вкъщи.
- Кое най-много ви харесва, когато пилотирате? Имате ли любима част от самия полет?
- Целият полет е супер вълнуващ. През цялото време си ангажиран с различни цели - било то прихват на средна височина, било то прихват на малка височина. При тях летим на 150 метра над терена, което е неописуемо. Много е интересно и по време на нощни полети, презареждане във въздуха. Всичко е страхотно.
- Има фигури, които пилотите изпълняват с изтребителите. Вие обучавате ли се на такива с F-16?
- За всеки пилот това е един от първите модули, на които се обучава. В него се включват стандартни фигури от пилотажа – лупинг, детелина и други, които хората са свикнали да виждат.
- Коя е най-трудната за изпълнение? Имаше преди време дискусия, че „Кобрата на Пугачов“ можела да се изпълни само с МиГ-29, но не и с F-16. Това вярно ли е?
- С МиГ-29 може да се прави „Кобрата на Пугачов“, тя е много атрактивна фигура, а с F-16 не може. Американският изтребител е ограничен по ъгъл на атака и както в началото споменах, има компютър, който спомага на пилота за управлението. Този компютър ограничава ъгъла на атака на F-16 и чисто физически е невъзможно да изпълнява фигура като „Кобрата на Пугачов“.
- Коя е най-сложната фигура, която вие правите с F-16?
- Няма толкова сложни фигури за F-16. Идеята е, че ние се съсредоточаваме в изпълняване на самия бой. Сложността при една фигура се появява, когато пилотът създава големи претоварвания за самолета. F-16 както повечето самолети е ограничен до 9 единици претоварване и това е едно от най-трудните неща за всеки пилот, да издържа дълго време. Но всеки се обучава на центрофуга, която изкуствено симулира пресъздаването на 9 G, и тогава е трудно за пилота да продължи да води боя.
- Какво не знаят хората в България за F-16?
- Това е изтребител. Лети бързо, лети високо. Това, което искам да кажа на хората, е, че МиГ-29 не е руски самолет, този, който носи дежурства у нас, е български. F-16 Block 70, на който ние ще летим, не е американски самолет, той ще бъде български. Затова няма нужда хората да делят самолетите на български, американски, руски или френски. Те са български изтребители, на които ще летят български пилоти и ще пазят българското небе.
Това е той:
Роден е в Пловдив
Завършил е през 2014 г. Националния военен университет, специалност „Организация и управление на ТП от ВВС - летец-пилот“
Притежава класна специалност „Военен пилот“ – 2-ри клас
Старши пилот е в първо изтребително авиационно звено на изтребителна авиационна ескадрила в авиобаза „Граф Игнатиево“
Заедно с майор Стоян Петков, капитан Александър Велинов и старши лейтенант Симеон Георгиев бяха изпратени в САЩ, за да се обучат да летят на изтребител F-16 Block 70
Виктория Пенкова
