- Професор Киров, кои от промените в Закона за съдебната власт са противоконституционни?
- Още първият текст, с който забраняват на един конституционен орган с изтекъл мандат въпреки решение на Конституционния съд да си изпълнява конституционните правомощия. При това забраняват да изпълнява само едно от тях - да стартира и проведе процедура за избор на висш магистрат – няма значение дали на главен прокурор или на председател на Върховен административен съд или на председател на Върховен касационен съд. При това текстът, който е написан, е израз на юридическа неграмотност, защото там не визират общо органа Висш съдебен съвет, а в текста се казва – членове на Висшия съдебен съвет с изтекъл мандат. В момента има само един член на Висшия съдебен съвет, чийто мандат не е изтекъл.
- Кой е той?
- Това е Галя Захарова, председателят на Върховния касационен съд, тъй като тя все още е в своя конституционен 7-годишен мандат. Всички останали членове на Висшия съдебен съвет и тези, които влизат по право, и тези от квотата на Народното събрание, и тези от професионалната квота са с изтекъл мандат. На следващо място – самият текст на преходната разпоредба поставя в неравностойно положение лицата, които са в процедура за избор. Това е така, защото казва – започналите процедури за избор към деня, в който влиза в сила законът, се прекратяват. Ами тя само една процедура е стартирала. Очевидно, че става въпрос за процедурата за избор на главен прокурор, не някаква друга. Значи всички други процедури, които биха могли да бъдат стартирани след влизането в сила на Закона за съдебната власт, няма да бъдат прекратени, само тази за Сарафов се прекратява. Ясно беше, че така ще се подходи към въпроса. Имаше такива заявки, те са отдавна тези законопроекти, накрая направиха консолидиран и си оставиха ръце, крака и други органи в закона и създадоха един конституционен прецедент.
- Какъв е този конституционен прецедент?
- Не се учудвайте, ако следващи мнозинства по същия начин спират процедури на органи, които са в конституционните си правомощия да извършат нещо.
- Депутатите не са ли наясно, че приеха изменения в Закона за съдебната власт, които са противоконституционни?
- Защо питате мен, питайте ги тях. В момента няма кой да сезира Конституционния съд. 48 народни представители могат ли да го направят, при положение че над 230 са подкрепили тези изменения? Не могат. Президентът ще го вкара ли в Конституционния съд? Не. Този Министерски съвет ще го вкара ли в Конституционния съд? Няма. Върховният касационен съд ще го вкара ли? Няма да го вкара. Временно изпълняващият длъжността главен прокурор няма правомощие да сезира Конституционния съд, защото е временно осъществяващ функциите, той не е главен прокурор. Не може. Кой може? Върховният административен съд. Как ще го направи, като председателят му е с изтекъл мандат и в момента е временно изпълняващ функциите. Значи сред органите, които могат да сезират Конституционния съд, нито един няма да го сезира. Конституционният съд би казал дали измененията в Закона за съдебната власт са противоконституционни, но не може служебно да го разгледа, трябва някой да го сезира. Никой обаче няма да го сезира. Днес, във вторник, законът ще влезе в сила след обнародването му в Държавен вестник. Президентът направи изявление, че е издал указ за обнародване. Така че законът ще влезе в сила и ще произведе ефекта, пък след време някакво друго мнозинство или народни представители, или орган ще пита Конституционния съд и той ще каже – да, противоконституционни са промените. Но какво от това? Законът вече е произвел действието си. Това е правовата държава в България. Да сме живи и здрави да й се наслаждаваме.
- Има ли воля според вас парламентът да попълни Конституционния съд?
- Забележете, че Народното събрание не прави никакво усилие да попълни състава на Конституционния съд. Представете си, че едно парламентарно мнозинство измени Закона за Конституционния съд, в смисъл че когато Конституционният съд е с непопълнен състав, не може да заседава и да взима решения. След като могат да приемат всякакви закони, защо да не приемат и такъв закон?
- Ще могат ли за 6 месеца депутатите да изберат парламентарната квота във ВСС?
- Не знам. Но защо си поставят този срок, като конституцията задължава Народното събрание да избере парламентарна квота във Висшия съдебен съвет? Защо си поставят този срок? Той е безсмислен. Депутатите сами гласуват срок на себе си, след като могат утре да ги изберат. Ако не утре, в рамките на 20 дни могат да изберат парламентарната квота във Висшия съдебен съвет. Те не правят обаче никакво усилие да постигнат мнозинство от 160 гласа, за да изберат 11 души парламентарна квота във ВСС. Те не искат да изберат и конституционен съдия, защото в момента Конституционният съд е с 11 души състав, въпреки че конституцията казва, че съставът е от 12 членове. През ноември трябваше да попълнят парламентарната квота в КС, но тя стои свободна. Най-вероятно ще минат 2 години, както миналият път – наведнъж обсъдиха и гласуваха две кандидатури с две години и половина закъснение. Конституционен съдия се избира от Народното събрание с обикновено мнозинство, не с две трети както е Висшият съдебен съвет и Инспекторатът към Висшия съдебен съвет. Защо не го правят? Защо не попитате кога ще се конституират. В момента парламентът има само две постоянни комисии – по бюджет и по правни и конституционни въпроси. А тия комисии нямат и ръководство, защото то не е излъчено. Председателят на Народното събрание посочва кой да председателства съответното заседание на тези комисии. Този парламент, като не се е конституирал, не може да си изпълнява функциите.
- Вероятно в четвъртък пленумът на ВСС ще прекрати процедурата за избор на главен прокурор. Но съветът продължава ли да може да решава за бюджета на съдебната власт, а колегиите – да назначават съдии и прокурори и да обявяват конкурси?
- Разбира се. Конституционното правомощие на Висшия съдебен съвет да подготви проект на бюджет на съдебната власт остава. А като не може да избира главен прокурор, защо тогава трябва да изработва бюджет на съдебната власт? Защо колегиите – съдийската и прокурорската, да назначават съдии, прокурори и следователи? Като имате предвид, че като назначат един съдия, неговият хоризонт на мандата е 40 години. Ако стане несменяем, ще си е магистрат до пенсия. Значи може 35-40 години да бъде един съдия или прокурор, а не може един друг да бъде 7 години главен прокурор или председател на Върховния касационен съд или Върховния административен съд?
- Инспекторатът на ВСС продължава ли да действа с отдавна изтеклия си мандат?
- Ами да вземат да изберат нов състав на Инспектората на Висшия съдебен съвет. Това е конституционно задължение на Народното събрание, но парламентът не може да бъде санкциониран. Ние имаме един орган, който е тотално безконтролен. Това е положението. Ще се примирим. Това е България. Това е нашата правова държава. Председателката на Народното събрание е доцент по конституционно право. Попитайте я какво мисли по въпроса. Аз ви казах моето мнение, кое е конституционно решава Конституционният съд.
- След като изтекат 6-те месеца на Борислав Сарафов като изпълняващ функциите главен прокурор, какво ще стане?
- Висшият съдебен съвет ще избере за изпълняващ функциите главен прокурор единия му заместник. След 6-те месеца на този заместник ВСС ще избере следващият заместник. След година и половина, когато изтекат мандатите на Борислав Сарафов и двете му заместнички, тогава ВСС ще избере за изпълняващ функциите главен прокурор някой прокурор от Върховната прокуратура за 6 месеца. Дано да не съм лош пророк – когато сроковете са ограничени по за шест месеца, знаете какво настъпва в системата. Всеки си казва - началникът ще дойде и ще си тръгне и всеки ще прави каквото си знае. Ще настъпи една анархия. А след това ще берем горчивите плодове на това решение по друг начин с други резултати, свързани с борбата с престъпността. Но да плачем няма никакъв смисъл. Трябва да се веселим. Знаете ли защо трябва да се веселим? Защото може и по-зле.
- Нима може по-зле?
- Винаги може по-зле. Нали знаете разликата между оптимиста и песимиста? Песимистът казва – по-лошо не може да бъде. А оптимистът казва – може, може.
Това е той:
- Проф. Пламен Киров е доктор по конституционно право
- Ръководител на катедрата по конституционноправни науки в ЮФ на СУ „Св. Климент Охридски“
- Преподава конституционно право и избирателни системи и процедури
- Бивш член на Комисията за защита на конкуренцията
Бивш представител на България в Европейската комисия за демокрация чрез право на Съвета на Европа (Венецианската комисия)
Бивш конституционен съдия
Бивш председател на Правния съвет на президента
Бивш член на Консултативния съвет за правни и политически анализи към МС
Бивш зам.-председател на ЦИК
Бивш секретар по юридическите въпроси на президента
Бивш член на Съвета по законодателството в Министерството на правосъдието
Мария Кадийска
