- Проф. Киров, за първи път разпускането на НС стана по новите правила в конституцията. Старото НС приключи да действа с полагането на клетва на депутатите от новия парламент. Колко е ефективна тази мярка, след като я видяхме нагледно приложена?
- Тя е ефективна, но в същото време е безсмислена. Появява се една конструкция, при която има две Народни събрания, които са в мандат едновременно. На 49-ото народно събрание по силата на новите правила мандатът приключва с полагане на клетва на първото заседание на 50-ото народно събрание. По силата на решение номер 5 на Конституционния съд от 2001 г. мандатът на новия парламент започва от деня на изборите – т.е. от 9 юни. Представете си хипотеза, при която ще се наложи въвеждане на извънредно или военно положение.
Ако старото НС обяви извънредно положение, неговият мандат се продължава до отпадане на основанието за това военно положение. Какво правим обаче с новото – то е избрано и е в мандат. Може ли новият парламент да се събере в другата зала на НС и да отмени извънредното положение, което е постановено от 49-ия парламент? Ще кажете, че това са теоретични конструкции, които не биха се случили на практика. Бих възразил. Напоследък се случиха много неща, които никой не си представяше, че може на практика да се случат у нас.
Включително това, което се разиграва при последните няколко парламента с избора за председател. В предходния парламент първото заседание на НС продължи една седмица. По най-абсурдните хипотези, по които може да разсъждаваме, за съжаление в България се случват. В други държави не се случват, но в България – да. И пример е тази колизия, която би могла да стане при определени условия. Тя е последица от недалновидността на конституционните промени.
- При това положение тези текстове трябва ли според вас да се променят?
- В България принципът е да се прави „ремонт на ремонта на ремонт“. Пример са и жълтите павета пред Народното събрание. Все пак това е конституция. Може ли непрекъснато да изменяме основния закон и да караме на принципа проба-грешка. Това е контрапродуктивно. Ще изчакаме Конституционният съд да каже тежката си дума. Оспорени са всички текстове, които бяха изменени в края на 2023 г. Просто трябва да се въоръжим с търпение и да видим кога КС ще се произнесе с решение.
- Преди Рая Назарян от ГЕРБ-СДС да бъде определена за шеф на парламента, при първия тур гласуване възникна въпрос сред депутатите с колко точно гласове трябва да се избира председателят на НС. Какво е записано в конституцията, какво мнозинство е?
- Тези народни представители, които се заклеха да спазват конституцията и законите на страната, излиза, че те са се заклели в нещо, което не познават - конституционния текст. В него е казано, че НС взима своите решения с обикновено мнозинство, освен когато в самата конституция не се изисква друго. Обикновеното мнозинство, с което се гласуват законите и решенията, в това число и това за председател на НС, е повече от половината от присъстващите депутати. Какво означава това? Ако са налице 240 депутати, то са нужни 121 народни представители. Студентите по право в първи курс го знаят. Не знам защо то остава тайна и за юристите депутати.
- Шефът на парламентарната група на „Величие“ Николай Марков закъсня за първото заседание и това бе причината да бъде изведен от залата и да положи клетва ден по-късно. Имаше ли наистина пречка и задължително ли бе да се изчака първо изборът на шеф на НС?
- Има различни мнения. Но нека се замислим. Николай Марков народен представител ли е? Откога му започва мандатът? От 9 юни. Той закъснява за първото заседание, но очевидно иска да положи клетва. Квесторите го извеждат от залата, но на какво основание. Полагането на клетва не е само повтарянето на текста в зала в един настроен хор.
Най-възрастният народен представител чете текста, а депутатите го повтарят. Убедени ли сме, че всички те го повтарят. Някой може да отправя молитва към Господ. Затова депутатите подписват и клетвен лист. Той се съхранява в архива на НС. Има тържествено произнасяне на клетвата на първото заседание, но ако това беше достатъчно – защо подписват клетвен лист. Можеше Марков да бъде допуснат и да участва в заседанието. Представете си, че неговият глас беше решаващ за избирането на председател на НС.
Ако първото заседание беше продължило цяла седмица и не бе се стигнало до определяне на парламентарен шеф, то ние лишаваме този депутат от участие в работата на НС. Представете си, че Марков беше отишъл в една нотариална кантора и подпише една декларация с текста на клетвата и се подписва. Нотариусът заверява тази декларация и се изпраща до НС. Той положил ли е клетва? Нека да отговорят мъдрите юристи.
- Според вас е трябвало още тогава, въпреки закъснението, да бъде допуснат?
- Разбира се. И да подпише и клетвен лист. Защо възникна този казус? През 1991 г., след изборите на 13 октомври, СДС получи мнозинство в парламента. Част от техните народни представители, които бяха преди това и във ВНС, не искаха да положат клетва. Причината – конституцията е приета с гласовете на БСП и тя е комунистическа. И отказаха да положат клетва.
Това обаче не е основание за прекратяване на мандата на народен представител предсрочно. В конституцията тези основания са изрично записани. И сред тях няма такова – неполагане на клетва. Тогава КС бе попитан какво следва, ако някой депутат не положи клетва. КС се произнесе, че продължава да е народен представител, но не може да участва в работата на НС, т.е. не може и да получава възнаграждения. Така тези около 30 човека, които не бяха положили клетва, веднага подписаха клетвените си листове. Това е историческият казус от 1991 г. В случая нямаше отказ да се положи клетва.
- Започва процедурата с консултациите преди връчването на първия мандат, но в конституцията няма срок колко дълго те да продължат. Според вас Румен Радев трябва да забърза процедурата или да я забави, за да даде повече време на партиите за договорки?
- Няма конкретен срок. Началният момент, от който президентът може да започне консултации с партиите, е, когато се формират парламентарните групи. Затова едно от първите решения на НС е да се продължи действието на стария правилник до гласуването на нов. Защото именно в правилника е записано как се формират групите. За да има такива, са нужни поне 10 народни представители.
Представете си, че в НС решат, когато приемат нов правилник, че минималният състав на групите трябва да е 20 души. Тогава ще има 2 политически сили, които няма да имат парламентарни групи, въпреки че имат депутати в НС. Разпределението на силите в НС показва, че само 2 формации няма да са достатъчни за формирането на коалиция. Трябва да са минимум 3 за правителство.
- Колко време може да отнеме цялата процедура от първия мандат до връчването на третия, тъй като вече се виждат заявки, че първите два няма да получат подкрепа и ще се провалят?
- Бившият президент Росен Плевнелиев разтегли една от процедурите около два месеца и половина. Целта бе да не се отиде на нови предсрочни избори през август. Така те бяха насрочени за края на септември. Той е рекордьор в това отношение. Има такава възможност да се прескочи фаталният месец август, когато българите не берат гъби, а просто си почиват. Ако се случи да се гласува август, избирателната активност ще бъде фатално ниска.
- Т.е. най-много три месеца може да се проточи цялата процедура.
- Може и повече. Конституцията не дава някакъв краен срок. Президентът може да лавира с консултации не само преди връчването на първия мандат, но и преди втория. Само когато се стигне до третия, той е длъжен в срок от 7 дни да го връчи. А тогава третата папка не се дава на излъчен кандидат за премиер, а на парламентарна група. Той не е персонален.
Тази трета парламентарна група също може един месец да се чуди и да се мае кого да предложи за кандидат за министър-председател. Нямаме лимитиран срок, но все пак трябва да има разумен такъв. Не може една година държавата да стои без правителство и така по един изкуствен начин да се продължи мандатът на служебния кабинет. А през това време НС ще продължи да си действа.
С измененията на конституцията и след третия провален опит за формиране на правителство президентът не може да разпусне НС. Насрочва само нови избори. При връчването на първия мандат политическата сила има 7 дни – да върне папката празна или да реализира кабинет. Между първия и втория проучвателен мандат обаче няма срок, в който президентът да е длъжен да връчи втората папка. Може да прави допълнителни консултации, да ги точи една-две седмици.
- Съгласни ли сте с ваши колеги, че е по-добре ГЕРБ-СДС да върне мандата, ако няма ясна формула как да управлява?
- Това е тяхна преценка, но не бих ги посъветвал да правят това. Трябва да направят всичко възможно, ако могат да формират коалиция. Защото правителство на споделената отговорност означава коалиционен кабинет. Политиците се пазят от думата коалиция. Говорим за „сглобка“, за „некоалиция“, „непартньори“. Кабинетът, оглавяван от акад. Николай Денков, си беше коалиционен, но без коалиционно споразумение между партиите, които го подкрепят. Думата „коалиция“ беше обявена за мръсна и тя не се споменаваше.
- Според вас с кой мандат ще имаме правителство или ще се отиде на нови избори?
- В нашата практика е имало случаи, когато и с третия мандат се правят правителства, и то стабилни, които изкарват пълния си мандат. Да си спомним Тройната коалиция през 2005 г. Това управление бе сформирано с мандата на ДПС. Формира се коалиция, която изкара пълен мандат от 4 г. – за добро или за лошо. Големите политически сили в НС имат по-голяма възможност да привлекат по-малките групи, с които да достигнат до мнозинство и да формират коалиция. В случая ми се струва, че ако не се случи правителство с първия или втория мандат, с третия ще бъде много сложно и трудно да се получи. Т.е. ще се отиде към предсрочни избори.
- Споменахте, че се чака решението на КС относно промените в конституцията. Като че ли продължаването на съдебната реформа се явява заложник на това произнасяне, защото все още не е внесен Законът за съдебната власт. Кога очаквате КС да излезе с решение?
- Нека да кажем - до края на годината. КС няма срок, в който да излязат с решение. Но това решение трябва да се изчака. Другото е да се действа прибързано и с опасността да се приеме нов Закон за съдебната власт, който е безсмислен.
- Според вас трябва ли да се върне възможността тримата големи – главен прокурор, шеф на ВАС и ВКС, да се назначават с указ на президента? Това е един от текстовете, които се оспорват пред КС.
- Що се отнася до съдебната власт, въпросът стои доста сложно, особено с разделянето на ВСС на два отделни съвета – прокурорски и съдебен. Да не говорим как се разпределят квотите - професионалната и политическата. Всички тези въпроси, ако не бъдат решени, това трябва да реши КС. Иначе нещата ще забуксуват.
Това е той:
Професор е по Конституционно право
Ръководител е на Катедрата по конституционноправни науки в ЮФ на СУ „Св. Климент Охридски“
Член на Комисията за защита на конкуренцията
Бивш конституционен съдия
Тихомира Михайлова
