- Министър Динкова, поемате поста на министър в една доста трудна година за българските хотелиери, какви са вашите наблюдения до момента?
- В разгара на морския туристически сезон сме, но е време да започнем да гледаме и към възможностите, които предоставят българските есен и зима. Вече обмисляме как да се разшири допълнително морският сезон и през ноември – с различни фестивали, културен и исторически туризъм. Виждам много натрупани с десетилетия структурни и системни проблеми, за решаването на които трябва да има ясно изразена воля и политически консенсус, както и координирани действия между различните институции. Работим по някои промени, за да може министерството да не е само лоби на индустрията във властта, а наистина да работи, за да бъде от полза за цялата верига – бизнес, потребители, отваряне на външни пазари, образа на туристическа България навън. Ако искаме да имаме устойчив пазар и да постигнем максимума, който природата ни е дала, трябва да планираме рекламните кампании умно. Моята цел е рекламната ни кампания да бъде ефективна, прозрачна и да имаме реална измеримост на резултатите. Трябва да достигнем до максимален брой хора, като същевременно прецизираме точно целевите си групи. Подготвяме нова промоционална стратегия, която включва използването на най-модерните маркетингови инструменти. Ще се работи по проектен принцип, с предварително зададени параметри. Качественото съдържание, правилният подбор на канали и управление на кампаниите в реално време ще бъдат ключови.
- Имате различия и с Асоциацията на заведенията, водихте ли разговори с тях относно цените и успяхте ли да постигнете някакъв консенсус?
- Всички в тази верига трябва да работим в съгласие и със съзнанието, че сме в „една лодка“. Защото без туристи, няма туризъм, нали? Почти два месеца аз съм в постоянна комуникация с браншовите организации и при срещите си с тях получавам изключително положителна обратна връзка за политиките, които предвиждаме. Подобна подкрепа имаме и от местните власти. От 30 години едни и същи говорители се опитват да налагат темите в обществото, така че да насочват решаването на проблемите до задънена улица. За да постигнем важните цели за по-добрия живот на българите, това трябва да се промени. Време е да говорим за истински важните неща и конструктивно, и заедно да постигаме резултати и да намираме решения на проблемите.
- Къде според вас е необходимо да се предприемат спешни мерки?
- Важно е да започнем да говорим за съотношението цена/качество на продукта, защото този фактор е определящ при избора на място за почивка – това сочат всички данни, които получаваме от туроператорите. Има много големи разлики в качеството на туристическия продукт, който се предлага в България. Хомогенността е белег на добро развитие и към това трябва да се стремим. Туристите не искат само плаж и слънце, още по-малко искат слънце и бетон. Почивката е вид лична инвестиция. Хората инвестират в здравето и възстановяването си, затова правят своя избор внимателно. Тенденцията е да се търси активно изживяване на почивката, разнообразие и разумен баланс на цени и качество. Модерният човек се грижи за здравето си активно – и в ежедневието си, а още повече по време на почивката си. Това е и причината във вътрешността на България да има скок на интереса от страна на немските туристи, които търсят повече възможности за движение, спорт и природа.
- Една от темите през последните десетилетия е създаване на гаранционен фонд, какво се случи с проекта за създаването му?
- Приоритетите на Министерството на туризма до голяма степен са синхронизирани с приоритетите на бизнеса. Това е причината от наша страна да има пълна ангажираност относно създаването и приемането на Гаранционния фонд, тема, която е изключително важна за сегмента, защото ще помогне за преодоляване на проблемите с обезпечаването на дейността на туроператорите и по-добро гарантиране на интересите на гражданите. Идейна концепция на задължителен Гаранционен фонд беше представена и обсъдена с националните сдружения на туроператорите и туристическите агенти. Възобновена е работата на работната група, която работи по втория етап – формулирането на модел на самия Туристически гаранционен фонд.
- Мярката с ваучерите, които са за храна да важат и за ваканции в страната, ще залегне ли в програмата ви?
- Това беше временна мярка, която беше използвана за преодоляване на последиците от кризата, предизвикана от пандемията от COVID-19. Към момента мярката не е активна, но тя притежава значим потенциал както за възстановяване на здравето и работоспособността на гражданите, така и за насърчаване на туристическия ни бранш.
- Бихте ли дали личната си оценка за нивото на обслужване, качеството на туристическия продукт като цяло по родното Черноморие, ако имате скала от 1 до 10?
- Това е процес, в който трябва да се включат всички по веригата – от хората, които създават туристическия продукт, през собствениците и инвеститорите до държавата като регулатор и контролираща институция. България има огромен потенциал да привлича туризъм с висока добавена стойност. Времето и кризите, пред които е изправен туристическият сектор през последните години, изискват от всички нас да сме по-адаптивни и по-иновативни, да работим по-бързо, по-фокусирано и по-ефективно.
- Един от основните проблеми на бранша е липсата на работна ръка за работа в курортите, какви мерки ще предприемете за дългосрочно решаване на този казус?
- Въпросът с осигуряването на подготвени кадри за туристическия ни сектор е постоянна задача на Министерството на туризма. Това не е само наш проблем, а и европейски. Този въпрос обсъдих и с европейския комисар за вътрешния пазар Тиери Бретон, в рамките на срещата на високо равнище под наслов "Дестинация Европа". Европа работи по изграждането на обща платформа за разрешаване на проблема с квалифицираните кадри в туризма. За да привлече повече млади хора в сектора, Министерството на туризма организира кампания, насочена към сътрудничество със специализираните училища по туризъм. Подписахме споразумение с Асоциацията на училищата по ресторантьорство и хотелиерство в България. Ще подпомогнем организирането на 28 кулинарни състезания, което ще е чудесна възможност и за вдъхновение на младите хора от срещите им с утвърдени мастър шеф готвачи. Ще стартираме и пилотна програма с работодатели, които да подкрепят обучението на младите кадри. Дуалното обучение е изключително важно, но за да може да се използва ефективно, то трябва да бъде подобрено. За да се случи това, подкрепяме усилията на асоциацията. Младите хора трябва да се убедят, че това е една перспективна и привлекателна сфера за реализация. Има много възможности за кариерно развитие и развитие на талантите и в туризма, необходимо е само да имат повече информация и стимули.
- В кои области туризмът ни има потенциал, но не е развит? Какви мерки биха могли да се предприемат в тази насока?
- Вътрешният пазар, вътрешният туризъм според мен има много нереализиран потенциал. Вече работим по кампания, насочена към него. А целогодишните форми на туризъм ще бъдат развивани чрез културния, конгресния и фестивалния туризъм, защото това са печелившите форми с голямо бъдеще в страната ни. България има много богати и разнообразни ресурси. Втори сме в Европа по брой на минералните извори, втори сме и по биоразнообразие. Имаме над 70 първокласни СПА курорта и дестинации и с право можем да се гордеем, че сме най-добрите в региона в този аспект. Ще търсим синергия и допълнение за популяризиране на специализираните форми на туризъм – здравен (балнео, СПА, уелнес и медицински), културен, винено-кулинарен, конгресен, планински, екологичен, приключенски, вело и пешеходен туризъм и ще надградим над основната туристическа оферта.
- Има ли намаление на интереса към България като зимна дестинация на фона на липсата на сняг през сезон 2022/2023?
- Въпреки липсата на сняг през зимния сезон 2022/2023 бизнесът постигна добри резултати и ръст, който беше генериран предимно от културния, градския, СПА и бизнес туризъм. Проведох редица срещи с посланици на някои от ключовите за България пазари – Израел, Австрия, Полша – всички са категорични, че трябва да промотираме своята автентичност, различното – нашите обичаи, храни, вино, история. Разговорите с чуждестранните ни партньори ще продължат, защото езикът на дипломацията също е изключително важен при разработването на нови пазари. Важно е да подбираме целево кого искаме да привлечем като турист. Но за да можем да говорим за качество на туристите, трябва първо да подобрим качеството на предлаганите услуги. Както и като цяло качеството на живот. И най-вече отношението както към клиентите, така и помежду ни в ежедневието, защото тези неща са свързани. Усмивката трябва да бъде истинска и от сърце.
- Бихте ли посочили според данните от ЕСТИ средно седмично колко българи посещават хотелите по Черноморието през уикенда?
- Има интерес от българи към почивка по нашето Черноморие през настоящия летен сезон 2023 г. Според текущите данни средно в рамките на един уикенд около 47 хил. българи са отсядали в местата за настаняване в черноморските области, като интересът нараства с напредването на летния сезон. През последния уикенд на юли повече от 70 хил. българи са били в място за настаняване в областите с излаз на море.
Това е тя:
Магистър е по дипломация и международни отношения, Университет Комплутенсе и Дипломатическа школа към Министерството на външните работи на Кралство Испания, Мадрид
Завършила е с отличие 32-ро училище в София с избираем професионален профил “Екскурзоводство”
Била е заместник-министър на външните работи на Република България с ресор “Външноикономически отношения и сътрудничество за развитие” в двете служебни правителства през 2021 г.
Главен политически съветник в Европейския парламент
Има опит като мениджър на големи международни проекти за ООН и ЕС
Започва работа в държавната администрация като старши експерт в дирекция „Международни отношения“ на Министерството на земеделието
Развивала е собствен бизнес в областта на международната дигитална комуникация в туризма
Владее испански, английски и руски език, ползва френски
Елена Иванова
