- Проф. Хинков, когато поехте поста, изтъкнахте като свой приоритет намаляването на доплащането от джоба на пациентите. Изследвания сочат, че българинът доплаща най-много за здраве от джоба си в ЕС. Казахте, че ще предложите конкретни мерки, какви точно ще са те?
- Българите доплащат най-много не само за лекарства, но и за всички медицински услуги, които получават. Причините за това са комплексни, а основната е, че парите в системата не достигат. И това ясно трябва да се заяви. Финансирането не е достатъчно за нивото на развитие на модерната медицина. От тук насетне трябва да има анализ, да се направят необходимите разчети и да се оптимизират разходите.
Намаляване на доплащането от джоба на пациента е мой личен приоритет. Той минава през нов модел на работа на болниците, както и на сключването на договори с НЗОК. Защото макар ресурсът на касата да се увеличава, той се разпределя между все повече участници в системата. Така не може да се постигне баланс. И тук стигаме до Националната здравна карта, която може да се използва като инструмент за лимитиране на новите договори с НЗОК и така да се решат част от проблемите, включително и намаляване на доплащането от страна на пациентите. Освен това предвиждаме да бъде изготвен проект за изменение и допълнение на Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ и на Наредба № 9 от 2019 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на здравната каса, с цел въвеждане на качествени и количествени критерии за лечение.
- А възможно ли е да се стигне и до увеличение на здравната вноска?
- Това е един от вариантите, но първата стъпка е да се оптимизира самата система. От там насетне вече може да се мисли за увеличаване на вноската. Какво имам предвид под оптимизация – да се изнесат една немалка част от медицинските услуги в извънболничната помощ, да има възможности за повече процедури там, както и общопрактикуващите лекари да могат да поемат повече от профилактичните програми, за да не боледуват хората толкова.
- Кой всъщност е най-належащият проблем, с който се сблъскахте при поемането на поста? Наскоро заявихте, че има много подводни камъни в системата.
- Сблъсках се с конкретни проблеми. Например случаят с болницата във Враца, както и с протестите на синдикат „Защита“, недовършените проекти в Спешна помощ. Проблемите са много, имам чувството, че в системата са заложени цъкащи бомби, които всеки момент могат да гръмнат. Особено по отношение на болниците. Големият проблем е, че областните лечебни заведения и тези, които са с над 51% държавно участие, вече почти са се одържавили през годините. Държавата, вместо да решава казуси с мениджмънта и оптимизиране на работата им, е изкупувала дяловете им. Постигнала е 85% дялово участие, което означава, че става все по-отговорна за състоянието на тези лечебни заведения.
- Като споменахте болниците, знаете, че напоследък много се дискутира проблемът с феодализацията там. Може ли да се предприеме нещо, за да се свие разликата между директорски заплати и персонал?
- Един от механизмите да разрешим въпроса с голямата разлика в заплатите на медиците е, като сложим лимит на маржа между най-ниската и най-високата заплата в болниците. Това погрешно беше разбрано като „таван на заплатите“, но такъв не може да има. Можем да говорим за допустима разлика между различните възнаграждения в лечебните заведения с над 51% държавно участие. Това са проблеми, които се обсъждаха и в Националния рамков договор – дали да бъде 1:10 или 1:20. Към момента обаче казусът е по-скоро морален.
- Това важи ли и за случая с „Майчин дом“, болница „Лозенец“?
- Вижте, случващото се в „Майчин дом“ не е уникален пример. Той е показателен за това, че може да има болница, която от една страна да бъде в добро финансово състояние и да се предоставя необходимата грижа за пациентите и едновременно да се получават огромни суми от малко на брой хора, при това напълно легално. Системата позволява това. Затова казвам, че към момента казусът е морален. Имайте предвид, че в страната могат да се намерят поне 7-8 такива примера. Не сме завършили анализа, за да видим всички тези драстични разлики, но те са получени вследствие както на пропуски в нормативната уредба, така и заради липсата на морал и задръжки.
- Ще се потуши ли напрежението в Спешна помощ? Медиците отново се вдигнаха на протести, въпреки че бяхте категоричен, че ще получат увеличение на заплатите си.
- Бих искал да използвам момента, за да кажа няколко важни неща. Тъй като в медийното пространство непрекъснато се говори за „протести на спешните медици“. Аз проведох няколко срещи с представители на двата национално представени синдиката – КНСБ и КТ „Подкрепа“. Те ме увериха, че в момента спешни медици не протестират и не възнамеряват да го правят. В протестите на синдикат „Защита“ участват основно шофьори на линейки. Те също са важна част от екипите на ЦСМП и в никакъв случай не искам да подценявам тяхната работа, разбирам исканията им. Всеки иска по-висока заплата. Това обаче не може да се случи с внасянето на сериозни диспропорции между отделните служители в системата на Спешната помощ. За да запазим този баланс, сме заложили 22% ръст на възнагражденията на всички служители в ЦСМП. Смятам, че това е справедливото решение.
Другото важно нещо е, че увеличението на заплатите влиза в сила със задна дата от 1 август, но вероятно служителите ще получат увеличението си със заплатите за октомври, тъй като е необходимо технологично време. През октомври обаче те ще получат увеличението накуп – за август и за септември.
- Споменахте в началото на разговора болницата във Враца. Ще се намери ли трайно решение за нея?
- Много ми е трудно да говоря по този въпрос, защото самото общество трябва да помогне за разрешаване на проблема. Това, което съм решил, е да сменя борда на директорите. Но истината е, че нашите възможности за намиране на трайно решение са малки, защото болницата от десетилетия е западала. Парадоксът е, че когато е започнала тази реформа с 51% държавно участие за 28 областни болници, които са гръбнакът на здравеопазването, постепенно се забелязва незаинтересованост и от страна на правителства, но и от обществото, което не си пази болниците, докато не се стигне до случаи като този – отделението да бъде затворено.
- Имате ли вече изготвен анализ кои лечебни заведения са с най-много дългове, ще има ли оздравителни планове?
- Да, повечето от болниците имат големи дългове и става дума за хроничен дефицит, който се дължи на много фактори. Например „Пирогов“ винаги ще бъде в дефицит, защото осигурява 24-часов прием на пациенти. Много малко са такива лечебни заведения на Запад. Този прием струва пари, както и неуморен труд на работещите там.
- Друг голям проблем е този с липсващите лекарства. Ще се намери ли решение за доставките, особено на инсулина?
- Недостигът на определени лекарства не е специфичен български проблем. Липси има на различни места, както в Европа, така и по света. За преодоляването на този дефицит се работи и на европейско, и на национално ниво. От наша страна вече е публикуван проектозаконът за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Промените са свързани с функционирането на системата за проследяване недостига на медикаменти СЕСПА. Предлага се промяна в алгоритъма на изчисление, посредством който се идентифицира недостигът на лекарствени продукти, както и съкратена процедура за издаване на разрешение за паралелен внос в случаи на установен недостиг на конкретен лекарствен продукт.
Дигитализацията на системата също е ключов фактор, който позволява да следим целия път на медикамента – до продажбата в аптеката.
Дигиталната система ще проследява пътя на лекарствата - от изписването им до продажбата в аптеката.
- Имаше информация, че един от видовете инсулини ще липсва до есента, ще има ли доставки все пак?
- Проблемът с инсулините е многопластов. Има основно два типа инсулини – бързодействащи и дългодействащи. В момента се наблюдава затруднение в доставките при два от инсулините, които попадат в тези две групи. Компанията производител обаче има и комбиниран продукт, като това е една обща стратегия – за преминаване към фиксирани комбинации. Другият проблем е т.нар. офлейбъл употреба. Знаете, че един от продуктите се използва не с цел контролиране на кръвната захар при хора с диабет, а с цел отслабване. Това води до нарастване на потреблението и невъзможност производственият процес да навакса търсенето. Смятам обаче, че с въвеждането на електронните рецепти ще наложим известна регулация.
- Като споменахте електронните рецепти, смятате ли, че те ще решат донякъде проблема с антибиотичната резистентност?
- Точно така. Въвеждането на електронните рецепти се случват през Наредбата за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти. Проектът вече е качен за обществено обсъждане и ще влезе в сила от 1 октомври. Една от основните ни цели е да имаме прозрачност и проследимост в процеса с употребата на антибактериални лекарствени продукти. Защото честа и неправилна употреба без лекарско предписание крие огромен риск за здравето на пациентите и също така води до развитието на тази антибиотична или антимикробна резистентност.
- Не мога да не попитам за Националната детска болница, тъй като е чувствителна тема. Докъде стигнаха нещата?
- Нещата вървят добре. Предстои ми среща с председателя на сдружението, за да ми дадат повече подробности. Знам, че върви процес на отчуждаване на терените и заедно с това оценката на необходимостта от педиатрични услуги. Голяма част от нещата са свършени, изготвени са профилите на детската болница. Разчитам на колегите от „Проф. Иван Митев“ да продължат да съдействат и съм спокоен, че нещата от медицинска гледна точка ще бъдат решени. Другото е въпрос на търгове, проект, които са стандартни процедури.
Болницата във Враца,
Това е той:
Проф. Христо Хинков е роден на 25 март 1953 г. в София
Завършва медицина през 1980 г.
Започва трудовия си път като участъков лекар в Ботевград, след което работи в психиатричната болница в Нови Искър, където придобива специалност психиатрия
През 1988 г. печели конкурс като научен сътрудник в първа психиатрична клиника на Медицинска академия, но след една година напуска и работи в продължение на 10 години като консултант психиатър в УМБАЛСМ „Пирогов“
През 1997-1999 г. е назначен в Министерството на здравеопазването като началник-отдел проекти, а от 1999-2001 г. заема поста на заместник-директор на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), като отговаря за обучението и човешките ресурси в институцията
От 2001 г. започва работа в Националния център по обществено здраве и анализи, където защитава докторска дисертация. През 2014 г. е назначен за директор на центъра, който управлява до 2022 г.
Яна Йорданова
