- Г-н Делийски как според вас се справя кабинетът, след като работи почти месец?
- Все още нямаме нито програма, нито идея за бюджета, а двете неща са свързани. Много трудно може да се даде оценка по отношение на развитието на публичните политики, което е едно от основните действия на едно правителство. Има динамика по отношение на назначения, но не мисля, че това касае толкова обществото, колкото самите партии – кой, къде, кого ще назначи. Аз чакам да видим ясна и конкретна програма, която да бъде отразена и в бюджета за 2025 г. Така ще видим и реалното равнище на политическите заявки и намерения, а едва след това ще може да се коментира и реализацията. Дали един месец е много или малко, за да бъде представена програма и бюджет, не мога да кажа. Но липсата на програма променя фокуса от управлението на друго място. Колкото по-бързо имаме програма и проект за бюджет, толкова по-лесно ще бъде на правителството да обясни смисъла от собственото си съществуване. Просто трябва да побърза.
- Тази коалиционна конструкция на правителство и мнозинство измести фокуса в НС, където се взимат основните решения. Според вас какъв е реалистичният хоризонт пред управлението?
- Това зависи от хоризонтите на различните участници в това управление. Официално имаме три формации в коалицията и един подкрепящ партньор в мнозинството. Това не е малко, а те са различни – и като биографии, и като идеология, и като структура. Едва ли формата и характеристиката на участниците в този формат предполагат дълготрайна конструкция. Вероятно ще има скърцания и конфликти, но това е съвсем нормално. Въпросът е за какво ще са те. Ако са по отношение на формулирането на политики, е едно. Ако са по отношение на назначенията, е друго. Ако са по отношение на кого да бъдат дадени обществени поръчки, е трето. Тези три равнища и фактори за евентуална нестабилност по различен начин могат да бъдат управляващи и туширани. Много са неяснотите. Това е нестандартен формат на управление. Той ще зависи не толкова от някаква прецизно разписана формула и начин на комуникация в коалиционно споразумение, колкото от неформалните отношения между различните субекти в правителството. Идеята е то да продължи максимално дълго. Въпросът е какво ще прави правителството.
От друга страна, след година и половина има и президентски избори. Това е нещо, за което партиите сякаш още не си дават сметка. Това са важни избори. Вероятно всички участници ще започнат да се оглеждат в тази перспектива и ще ги накара да настроят поведението си.
- А постоянните атаки на опозицията срещу властта - за еврозоната, за бюджета, за цените на храните и др., може ли да играе сплотяващо за мнозинството?
- Винаги е така. Още повече че имаме разнородна опозиция и всеки от играчите в нея се стреми да не бъде прилепен с някой друг от опозиционните партии. Това предполага атаки поне по три различни линии срещу мнозинството - от „Възраждане", от ПП-ДБ, от „ДПС – Ново начало“. Характерът и разнородността на опозицията ще направят така, че правителството лесно ще може да се справи с тези атаки. И те по-скоро ще действат сплотяващо, отколкото дезинтегриращо.
- Бюджетът ли ще е тази червена линия за кабинета и мнозинството?
- Бюджетът е много важен, особено за БСП. Ако те през бюджета не успеят да аргументират и покажат, че техните представи за развитието на определени сектори и политики са защитени, много трудно ще обяснят смисъла от участието си в това правителство. За останалите няма да е толкова драматично. Причината е, че те споделят сходни визии за развитието на икономиката и публичните финанси. Този бюджет ще покаже способността и ролята на БСП в това управление. Ако няма нищо свързано с техните цели, то участието им ще бъде фиаско.
- Преди дни обаче лидерът на БСП Атанас Зафиров заяви, че участието им във властта не е на всяка цена и биха си тръгнали, ако политиките им не са защитени?
- С програмата за управление това ще се види дали е така.
- Според вас при един трус в коалицията кой би си тръгнал първи – БСП, ИТН или самите ГЕРБ?
- Не мога да кажа. Големият печеливш от тази коалиция и правителство е ГЕРБ и Бойко Борисов. С формирането на кабинет той показа, че може да направи такъв. И в това правителство не участват нито ПП-ДБ, нито „ДПС- Ново начало“. Спокойно Борисов може да разказва триумфална версия за собствената си роля. Не вярвам ГЕРБ да е инициатор за процеси на дезинтеграция. ИТН вече са показвали, че могат да си тръгнат от управлението. Въпросът е доколко ще бъдат удовлетворени определен тип корпоративни и лобистки интереси. ИТН са един модерен политически проект. Това е част от начина на правене на политика в съвременното общество. Остава БСП. Ако те покажат гръбнак, при положение че не видят нищо от идеите си в програмата и бюджета, това ще бъде знак за избирателите им.
- Доколко попълването на регулаторите могат да създадат проблеми в мнозинството, както при сглобката?
- Не мисля, че ще създадат. Аз смятам, че това е вече уговорено повече или по-малко.
- Т.е. постовете вече са разпределени?
- Нямам информация. Логично е, след като все още нямаме бюджет и програма, все нещо друго да е било уговорено, на базата на което да се постигне съгласие.
- Виждате ли възможност за преформатирането на мнозинството или самата коалиционна формула, след като самият Борисов постоянно отваря вратата към ПП-ДБ, а те я затварят?
- Не мисля. В момента, в който се появи бюджет, започне да се реализира, появи се програма, ще има и някакво целеполагане. Това на свой ред ще накара правителството и министрите да действат поне за известно време. Не вярвам да се тръгне в посока на преформатиране, преди да заработи реално кабинетът. За да стане това обаче, на МС му трябва бюджет и програма.
- Това означава ли, че може да има преформатиране най-рано след половина година?
- Това е възможно евентуално в навечерието на президентските избори. Опозицията е така конструирана, че не е в състояние да свали правителството. От отношенията вътре в коалиционната група в най-голяма степен ще зависи и колко дълъг ще е животът на това правителство. Очевидно и в гражданското общество в момента липсва голям мобилизационен потенциал, да се излезе на улиците и да се каже: Махайте се! Всичко остава в ръцете на управляващите.
- От тях самите зависи ли дали ще се самоопределят или не?
- Да, да. Има своеобразно парцелиране на отговорностите, всеки си гледа сферата и министерствата. Ще потеглят някакви действия. След приемането на бюджета ще започнат да се разплащат с групи, общини, с бизнес и т.н. Това винаги дава спокойствие, когато изпълнителната власт раздава ресурс. Когато започне да намалява този ресурс, тогава вече могат да се появят проблеми. В един краткосрочен план мисля, че няма да има проблеми.
- През уикенда имаше заседание на пленума на БСП, на което се отмени прекият избор за лидер на партията, а това ще стане на конгреса в средата на февруари. Как това ще се отрази на самата БСП?
- Оздравително. Прекият избор в една партия, особено с традициите на социалистическата, е нищо повече от елиминиране на всякакъв контрол от страна на колективните органи върху председателя. Аргументирайки се с прекия избор, Корнелия Нинова дълги години управляваше на принципа only god can judge me ( само господ може да ме съди – бел.р.). Това е здравословна промяна, която ще върне центъра на вземане на решения и властта в колективните органи в БСП. Това не означава автоматично, че ще се произведе невероятен позитивен резултат, но има здрав смисъл в този подход.
Появата на нова формация около Корнелия Нинова колко ще "изяде" от избирателите на БСП?
- Не виждам никакъв потенциал във формацията около Корнелия Нинова, още повече на фона на заявките й. Тя самата няма никаква придадена стойност към българската политика.
- Да, но тя от дълго време казва, че се бори срещу модела ГЕРБ и е започнала да го руши?
- Няма нещо, което да й е донесло авторитет и степен на доверие, които биха могли да бъдат използвани за политическа мобилизация. Ако идеята е трима човека да се намират на работа и да си мислим, че участваме в политиката, добре. Но като потенциал за смислен политически субект, който ефективно да представлява дадени социални групи, не виждам такъв.
- В НС опозицията постоянно се обвинява сама себе си в заигравки с ГЕРБ и коя партия е „петото колело в коалицията“ - „Възраждане" критикува ПП-ДБ и обратно. Това просто опит за позициониране ли е или...
- Откакто съществуват общества и политика, така работи принципът на идентификация и на създаване на колективна групова идентичност. Това антрополозите наричат схизмогенеза - отличаването от други. Това е нормално и естествено. Единственият проблем са естетическите характеристики на това отличаване. Едно е да кажеш: Аз не съм ляв политически, не съм комунист.
Друго е да кажеш: Тези са идиоти.
- Тези заигравки с мнозинството могат да бъдат отличени с места в регулаторите за част от опозицията?
- Не мога да кажа. Това е в полето на договарянето вътре в коалицията. Въпросът е каква ще бъде политическата цена за това.
Премиерът Росен Желязков с тримата си заместници в парламента
- Но като че ли цената за сглобката я плати по-скоро ДБ, а не ПП?
- Относно ПП аз не виждам място за учудване, защото това е проект – стартъп. Това не е политическа партия, в която колективни органи могат да търсят отговорност от лидери, които те са избрали.
- Има предложения за промени в Изборния кодекс, които варират от преброителни центрове до сканиращи машини, заговори се отново за район „Чужбина“. Кои от тези решения са работещи и могат да спомогнат да се повиши доверието?
- Има нужда от промяна в процедурите и нещо, с което да се улесни процесът. Големият проблем не е толкова в процедурите, а колкото в доверието изобщо в системата на представителната демокрация у нас. Никаква процедура не може да замени отговорността на партиите да търсят доверие и смислено политическо представителство.
- А как се вдига тогава доверието?
- С политически смислена работа, която да се върши от хора, които разбират от политика. На второ място доверието се връща чрез взаимодействие между политици и граждани. На трето място – когато политическите решения биват функция от желанията, ценностите и интересите на социалните групи, а не на спонсорите на политическите субекти. То не е еднократен акт и изисква усилия и от страна на политици, и от обществото. Първото условие е да идентифицираме, че има проблем и къде е коренът на този проблем.
Това е той:
- Завършил е езикова гимназия в Плевен
- Доктор по политически науки от СУ „Св. Климент Охридски“
- Преподава специалностите „Политически комуникации“ и „Политическа антропология“
- Автор на множество публикации в периодичния печат
Тихомира Михайлова
