- Г-н Делийски, като наблюдавате ситуацията в Народното събрание, какви са шансовете за формиране на мнозинство и на кабинет?
- Първо трябва да питаме тези, които участват в тези процеси. Можем да анализираме поведението им от гледна точка на политическата логика. Последната предполага, че трябва да има кабинет и да се намери някакъв формат, а такива има много. Защото и очакванията на гражданите, а и смисълът на представителната демокрация е да се произведе правителство. На фона на ниската избирателна активност, която е функция на недоверието в политическата система, не можем да очакваме нищо добро при един следващ вот – за никого.
- А наистина ли вървим към избори, както се опитва да ни убеди самият лидер на ГЕРБ Бойко Борисов?
- Всичко е функция на волята на политиците. Сложните ситуации в политиката се решават със силно политическо лидерство. Това изкушение да се прехвърля всичко на суверена, на избирателя, на народа е пагубно в ситуация на спадащо доверие и в ситуация, когато трябва солидно политическо лидерство. Именно такова е нужно да спомогне за излизане от политическата криза. Всички аргументи от системен характер са по-малко валидни от аргументите на отговорното политическо лидерство.
- А с кой мандат е по-вероятно тогава да има правителство – първи, втори, трети?
- Тази ситуация, в която се намираме, не е от вчера. Същите тези партии и лидери до голяма степен са водили поредица от разговори последните 3 години. Това да се използва поредността на мандата като формален повод за извиване на ръце или за търгуване на властова позиция и подкрепа е нелепо. Това не е поведение, което е в синхрон с представите за смислено отговорно лидерство. Какво значение има това с кой мандат ще стане и защо това се превръща в крайъгълен камък при воденето на разговорите. Безсмислено е. Съвсем на друго място е проблемът и развръзката на ситуацията, а не в кой мандат ще се състави кабинет. Ако това продължава да бъде главна тема, публиката няма да остане очарована.
- Казвате, че на друго място е проблемът. Къде се крие той?
- Когато дадени структури и системите не работят в криза, каквато е българската представителна демокрация, тогава голямата отговорност и способността да бъде решена ситуацията е в ръцете на политиците. Визирам всички онези, от които се очаква да произведат резултат
- В този състав на НС има всякакви възможни конфигурации. Формула трябва да бъде намерена. Ясно е, че следващото правителство е добре да се ползва с подкрепа на максимум граждани. Това означава по-широко включване. Поведението на т.нар. големи партии, осбено ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, е поведение на партии, които се страхуват или не могат да бъдат истински политически партии в представителна демокрация. Защото една от основните функции на партиите в представителната демокрация е да създадат правителство, да участват във властта, за да реализират публично заявените си цели и политики. Всичко друго е неразбиране на логиката на представителната демокрация.
- Кой според вас трябва да направи компромис – ГЕРБ-СДС, които да се откажат отново от първия мандат, или ПП-ДБ да върнат жеста и да подкрепят кабинет?
- Когато говорим за компромис – едно е политическият такъв, друго е, когато той е направен на равнището на личното достойнство. Ако става въпрос за истинска политика, то всякакъв тип решения и компромиси са валидни. Когато става дума за друго, а не за политика – например за бизнес или лични фрустрации, не съм в положение да кажа какъв тип компромиси са нужни. Опасявам се обаче, че политиците играят игра далеч от политическата логика и това ще ги постави в ситуация да изглеждат още по-безсмислени и ненужни в очите на избирателите.
- Казахте, че има множество формули за мнозинство в това НС, но през последните няколко дни се оформиха 4 – кабинет на малцинството, експертно правителство с широка подкрепа, анти-ГЕРБ-ДПС управление и програмно правителство. Кой от тези 4 варианта според вас е най-подходящ, най-работещ и ще ни извади от кризата?
- Формулата сама по себе си не може да бъде подходяща или неподходяща, работеща или неработеша. Тя трябва да изпълни със съдържание. Трябва да има механизми за вземане на решение. Формулата е едно, задачите и целта на правителството независимо от формата са нещо друго. Механизмите, с които ще се вземат решения и ще се изпълняват тези задачи, са трето. Цената в съставянето на формулата е четвърто. Тук не става въпрос за някаква вълшебна алхимична формула, която да реши проблемите. Става дума за разбиране, че ситуацията предполага задължително съставяне на правителство, ако не искаме легитимността на представителната ни демокрация да удари още по-ниско дъно. Затова няма и универсална формула.
- Нека задам тогава въпроса така – кой от тези 4 варианта би могъл да има най-големи шансове да се реализира в родния парламент?
- Всеки от тях. Въпрос отново на преговори, за разбиране на възможността на момента и за победи, и за лидерска политическа отговорност. Абсолютно всеки може да бъде реализиран. Не мисля, че има по-малко вероятен и повече вероятен. Става въпрос за политическа воля. Ще бъде реализиран този вариант, в който бъде вкарано по-ниско въображение и повече лидерство.
- Оздравяващо ли ще бъде за ПП-ДБ да останат в опозиция за известно време?
- Не мисля. Това не е класическа партия или коалиция. Първо - политическият цикъл е сгъстен. Нямаме класическо поведение на управляващи и опозиция в някакъв дългосрочен план, възможно съставяне на кабинет в сянка и какво ли още не, което е характерно за традиционната парламентарната битка. Второ - става въпрос за ситуационно събиране на един проект. Като всяка една коалиция и тази има срок на годност. Всяка една коалиция, когато изпълни целите и функциите си, е нормално да приключи съществуването си. Това се случи на предните избори и участието им в кабинета. По-скоро задачата пред ПП и ДБ е да видят дали ще могат да продължат заедно и в какъв формат, да изпълнят смисъла на коалицията си с ново съдържание. В това си състояние е безсмислено да продължат да съществуват.
- Очаквате ли да се стигне до разцепление в някои от парламентарните групи?
- Навсякъде, с малки изключения. Виждаме какво се случва в ДПС. Там има солидно стягане на редиците с цел постигане на хомогенност на групата. Очевидно при БСП има проблем. Там е възможно разцепление, защото групата не е единна заради това, което се случва и в самата партия. При ГЕРБ традиционно не се очакват проблеми, но с оглед ситуацията със сигурност ще има вътрешно напрежение. То обаче едва ли ще доведе до разцепване. За „Величие“ нищо не можем да кажем, защото не познаваме добре тази формация, но е вероятно и там да има различно поведение. „Възраждане“ изглеждат стабилни. Те прочистиха редиците си преди изборите. Зависи какъв тип формула на съставяне на правителство ще се търси. Някои от формулите предпоставят определени депутати от една група да гласуват по един начин, а други – другояче. Но трудно може да говорим за универсална партийна дисциплина в тази ситуация, в която партиите са в трагично състояние.
- Какъв трябва да е подходът на президента Румен Радев – да забърза цялата процедура или все пак да даде време на партиите да постигнат договорка въпреки тези ярки червени линии помежду им?
- Същите тези партии са имали възможност да говорят много пъти последните 3 години. Едва ли ще си кажат нещо различно. От тази гледна точка въпросът е в тайминга на президента. Той може да бъде решение и с консултации с отделните политически лидери докъде са стигнали разговорите. Ако трябва повече време – да. Този режим на общуване мжду президентството и политическите лидери в момента ми се струва смислен, за да може таймингът да бъде съобразен с динамиката на разговорите.
- Има много желаещи за третата папка. Според вас коя от формациите в НС има най-голям шанс да реализира кабинет с третия мандат, ако първите два се провалят?
- Не мога да кажа. Правенето на коалиции е като правенето на кренвирши и като правенето на закони, както е казал Бисмарк. По-добре да не знаем как се случва. Има някои неща в политиката, за които в името на ефективността не е нужна публичност. Едно е сигурно – този, който успее да инициира работеща формула, ще спечели. Това би следвало да означава, че всеки трябва да се стреми да направи правителство.
- Като заговорихме за президента Радев, как оценявате отказа му да води българската делегация на Срещата на върха на НАТО във Вашингтон и този разрив, който се получи между държавен глава и изпълнителна власт?
- Ясно е, че става дума за търсене на знаци, които да покажат неговата самостоятелност. И ако не опозиционната, то поне алтернативната му позиция спрямо изпълнителната власт. Още повече че това е кабинет, който в други обстоятелства щеше да е направен от президента. Този тип дистанция сигурно е допълнителен знак.
- Напоследък се заговори за промяна на избирателната ни система и се даваха примери с гръцката, доколко този гръцки вариант е приложим у нас и въобще трябва ли да се тръгва към тази посока – да променяме система?
- Понеже сега сме в европейско първенство, нека да направя една футболна метафора. Ако имаш калпави футболисти, дали ще играеш система 4-4-2 или 3-5-2 няма абсолютно никакво значение. В този смисъл, ако партиите не могат да играят играта на представителната демокрация, никаква система не може да помогне, нито промяна в системата.
- Т.е не е виновна системата, а самите партии, които я ползват за оправдание за по-ниските си резултати?
- Да. Не системите произвеждат резултата. Те само структурират поведение. Това, което правят, е да трансферират гласовете в мандати. Проблемът не е в начина на трансфериране на гласовете в мандати, а че гласовете ги няма. Преди това ние трябва да видим как тези гласове да дойдат. Това е работа на партиите. Каквато и система да изберем, ако гласуват само 2 млн. души, тя няма да работи.
- Избори ли искат хората или кабинет?
- Проучванията на колегите социолози показват, че мнозинството иска кабинет. Без кабинет не може да се стартира политическият цикъл. От невъзможността на партиите да произведат смислен резултат следващите избори ще бъдат преживявани като абсолютно ненужно и безсмислено начинание от все повече хора. Видяхме на последните избори, че големият проблем е избирателната активност и усещането за безсмислие поради невъзможността да се стигне до формирането на правителство. Ролята на гражданите е да ходят на избори, а тази на политиците е да направят кабинет след това. Когато те не успяват да изпълнят тази задача, няма как да се очаква, че гражданите ще изпълняват чинно и добросъвестно и своята работа. Просто не се получава.
- Тъй като отново се заговори за правилата за новата антикорупционна комисия, може ли това да се превърне в червена линия за формиране на мнозинство в НС?
- Една от линиите може да се окажат договорките за това кой как да участва. Това е показателно и за състоянието, в което се намира политическата ни система. Идеята, че трябва да се осигурят или овладеят определени структури и това трябва да е цел при формиране на подкрепа и мнозинство, е много различна от основния смисъл на една изпълнителна власт. А смисълът е тя да формулира цели и да работи за тяхното реализиране.
- Ако партиите не са способни да формират такива цели, тогава не е ли по-добре да отидем на избори?
- И след това пак ще трябва да формулират тези цели и да ги реализират.
- Докато някой не направи компромис или не е готов на такъв?
- Компромис с какво?
- Например да се откажат от премиер или от повече министри в бъдещия кабинет?
- Това винаги може да стане. Виждате колко е абсурдна тази ситуация. И после се чудим защо гражданите не понасят политическата си класа. Защото тази политическа класа се държи безотговорно и неадекватно. Колкото избори да направят гражданите, ние не можем да решим проблема на властта. Той се решава от политиците.
- Да, но изглежда, че в момента те не искат да го решат?
- Като не искат, ще си заминат.
Това е той:
Завършил е езикова гимназия в Плевен
Доктор по политически науки от СУ „Св. Климент Охридски&ldqu%o3B
Преподава специалностите „Политически комуникации“ и „Политическа антропология“
Автор на множество публикации в периодичния печат
Тихомира Михайлова
