- „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ) предложи меморандум, за да канализира преговорите с ГЕРБ-СДС, но това предизвика повече напрежение в мнозинството. Вие какво видяхте в текста на този меморандум?
- Един документ се предлага, за да канализира отношенията в мнозинството, но ефектът от този документ създаде допълнително напрежение. Това означава, че има проблем. Или документът не си е свършил работата, следователно е грешна политическа преценка за това как се общува, или не е бил направен, за да изпълни целта си. При всички положения партньорите в управлението можеха и по друг начин да регулират отношенията си – още преди още меморандумът да бъде обявен публично. Оставам с впечатлението, че г-н Борисов беше изненадан. Меморандумът можеше да бъде комуникиран с отсрещната страна. След поредица от консултации да се излезе и с предложения за документ. Видяхме, че има проблем – или с целите на меморандума, или с политическата грамотност, с която е написан. Кое от двете е причината, можем само да предполагаме. Ключовите фигури в ПП-ДБ досега не са високо ниво на политическа грамотност. Но в същото време ръководните фигури в ПП-ДБ са демонстрирали повече слушане на пиарите, отколкото на хора, които разбират от политика.
- В ПП може и да няма толкова много опитни политици, но в ДБ има...
- Нали си даваме сметка, че ПП-ДБ не са едно цяло. Не съм сигурен каква е степента на координация и взаимно общуване между двете формации. Знаците, които ни се дават, показват, че отношенията не са толкова цветущи. Това е едното. Второто е ангажиментът към участието в управлението. Виждаме, че от страна на ДБ то не е много голямо. Сякаш има премислена дистанция с оглед на трупане на по-малко негативи. Не е задължително това, което се случва в коалицията ПП-ДБ, да бъде достатъчно солидно, осмислено или преговаряно между участниците в самото обединение.
- А доколко може да се твърди, че с този меморандум ПП-ДБ по-скоро се опитва да ограничи договорките зад гърба им между ГЕРБ-СДС и ДПС? И това да е причината да се запише забрана за плаващите мнозинства?
- Ясно е, че искат това да кажат. В политиката обаче се брои резултатът. Ще заявят: „Подозренията за близките ни отношения с ДПС и в частност с г-н Пеевски са силно преувеличени“. Това обаче по никакъв начин няма пряко отношение към резултатите от тези договорки. Как с една такава заявка ще бъде изолиран стабилизиращият фактор ДПС от процеса на вземане на решения? Няма зависимост. На всички стана ясно, че меморандумът не е написан, за да се подпише, а да бъде показано нещо.
- Постът на външен министър ли ще е това, което може да развали сглобката или по-скоро попълването на регулаторите и новите органи в съдебната власт?
- Нищо няма да развали сглобката, поне до европейските избори. Независимо от заявките. Рисковано е да се прецени рискът от такова действие три-четири месеца преди избори, било то и европейски. Няма как да разчетем как евентуалното разваляне на сглобката ще бъде оценено от избирателите. Най-вероятно няма да е еднозначно. Ние сме в парадоксална ситуация. Има едновременно две изключващи се състояния. Първото – задълбочаващото се недоверие към правителството. Второто – има консенсус в обществото, че правителство трябва да има и не трябва да се ходи бързо на избори. В такава ситуация който и да било няма как да се прецени какъв ще ефектът от развалянето на сглобката за собствената му партия. Това е ключовата причина, заради която няма да бързат. Ще имат поредица от подобен тип знаци, пиарски фойерверки от страна на ПП-ДБ, хватки на политическия хищник от страна на г-н Бойко Борисов и с поддържащата роля на г-н Делян Пеевски. Не виждам причина той да се оттегли от активното си участие в решенията на обществото. Както всички споделят, той е един от гарантите за съществуването на кабинета. Сглобка без г-н Пеевски няма да има.
- Казахте, че никой не може да прецени какъв ще е ефектът от развалянето на сглобката, но тогава кой има най-голяма полза от нея – ПП-ДБ или ГЕРБ?
- Всички. Това управление е единственото възможно на този етап. В контекста на събитията от лятото насам - големите трусове около прокуратурата, разни хора с прякори, които намират кончината си - това говори за солиден процес на трансформация на ресурси, собственост и капитали. Няма как това да се случва извън обсега на изпълнителната власт. Явно текат процеси на трансформация на бизнеси, които се гарантират от присъствието в изпълнителната власт на различни нива. Това, разбира се, гарантира полза.
- Т.е. за вас няма опасност от избори 2 в 1, въпреки че партньорите в мнозинството се заплашват едни други с тази карта.
- Заплашват се, но това е липса на въображение. Ще измислят и по-интересни начини да си лазят по нервите. Това е игра за пред собствените избиратели, които се стесняват. И ГЕРБ имат проблем с твърдото си ядро, и ПП-ДБ. Това не са жестове към по-широка публика. Това не е поведение, чиято цел е да увеличи подкрепа към периферията. Това е игра за собствените избиратели. Това е голям проблем на българската политическа и партийна система. Имаме едни смаляващи се партии, които са затворени до твърдите ядра, които на свой ред също ерозират. Партии, които не могат да намерят по-широка легитимност и не я търсят. Колкото и партии да влязат в правителство, те ще представляват не повече от 20% от българските избиратели. Така трудно се управлява. Има огромен брой социални групи и хора, чиито интереси не са представени, а те също имат право да искат неща от управлението. Сега протестират земеделци, после ще са лекари, учители.
- А застрашена ли е по този начин ротацията заради тези искри в мнозинството?
- Не. Проблемът с ротацията е свързан с липсата на формална процедура и това създава напрежение у ротиращите. Всичко трябва да се случи на неформално равнище по силата на т.нар. джентълменско споразумение. И сега си представете какво става. Едните ще си помислят: „Ами, ако тези на са джентълмени“. А другите кажат: „Ние може да не сме най-големите джентълмени, но ако и другите са още по-малко“. Тази несигурност бави нещата. Липсата на формални процедури означава, че ние не знаем как ще се случат нещата и с какъв резултат.
- Тогава не беше ли добре досега да се подпише коалиционно споразумение?
- Беше, но отношенията нямаше да са толкова гъвкави. Колкото по-малко е гъвкавостта на едни отношения в такава сложна политическа структура, толкова по-голяма е вероятността тази структура да се счупи. Липсата на формализиране на отношенията, включително и на споразумение, придава допълнителен ресурс за живот на коалицията. Ако имаше такова, тя отдавна щеше да бъде развалена. Защо толкова Борисов настояваше за споразумение? Защото това е най-лесният начин да разтуриш сглобката, защото споразумението не се спазва. И то, без да ти се разсърди целокупното население, че си бутнал България в политическа турбуленция.
- Възможен ли е вариант за отлагане на ротацията?
- Възможен е.
- А докога - след евровота?
- Едва ли ще е след европейските избори, защото на Борисов му трябва знак за пред избирателите, че е част от управлението чрез коалицията. Какво ще се случи в душата на избирателите на ГЕРБ, ако не се случи тази ротация? Тогава се стига до въпроса какво става с концепцията на ГЕРБ да управляват. Преди изборите със сигурност ще се случи. Не виждам логика да се остави за след това. За тогава може да бъде оставено развалянето на сглобката при евентуално различни резултати от вота.
- Разделянето на МВнР на две ведомства - едно за външните работи, а друго за европейските въпроси, може ли да успокои обстановката и да доведе до успешна ротация?
- Дайте тогава да направим още 18 министерства. Функциите и работата на едно министерство не е да удовлетворява желанията на някого да бъде министър или да се показва по света. Има ясно разделение на функции. Какъв е смисълът? Ако някой иска да се обърне по-сериозно внимание на европейските въпроси, за това няма нужда от ново министерство. И то от хора, които постоянно обясняват, че държавната администрация е раздута. Нелогична идея.
- Тогава какъв би бил компромисът за МВнР?
- Това са неформални отношения. Ние не знаем какво са си обещавали ключовите играчи. Ако търсенето на компромис е резултат от някакви политически противоречия е едно – едните искат една външна политика, другите – друга. Аз не съм забелязал такова нещо.
- През седмицата имаше поредната порция искри, от една страна, от ГЕРБ-СДС и ДПС, а от друга, ПП-ДБ. ДПС ли крепи това управление?
- В голяма степен да. Важното е да има управление. Единствената свръхзадача на това управление беше да съществува. Формулираха се общи цели, за да бъде продадено.
- Част от критиките са дали да има ярки политически лица в регулаторите, според вас добър подход ли е това да има политически украсени лица в такива органи?
- Досега не се е говорило толкова активно за регулаторите. През регулаторите се капитализира власт. Естествено, че ще стане проблем, защото участниците в коалицията трябва да си ги разделят. Дали трябва да са публични фигури или експерти няма никакво значение. Само кой какво ще получи, за да може сглобката да пребъде.
- Казахте, че в обществото все още има голяма група от хора, които не са представени, в тази връзка има ли поле за изява за нова партия около президента Румен Радев?
- Има поле за изява на нова политическа формация около всеки. Навремето беше популярно изказването на Тодор Живков: „Всеки ден, всеки час, навсякъде има материал за митингова демокрация“. Сега навсякъде има материал за нова партия в контекста за дефицита на политическо представителство. Въпросът е какви ценности и идеология ще предложи тази партия, какъв социален групов интерес ще защитава, за да има смисъл. Ако ще има нова партия, трябва да е истинска, а не проект. Нагледахме се на проекти в управлението последните години. Проектът не реализира политическо представителство, а бърз бизнес интерес. Румен Радев ясно трябва да каже: или е президент и спира с недомлъвките, или ще остави Илияна Йотова да довърши мандата му и казва: „Президентството е тясно за моята душа“. Отиваме и на другия въпрос – кадрите. Ако ще се прави партия, то трябва да бъде решен проблемът с кадрите. Кадровата политика на президентството не е еднозначна, дори противоречива. Притеснява ме разбирането и предпоставката, че хората няма за кого да гласуват и някой излиза и прави партия. Няма смисъл от такова нещо. За съжаление това е предпоставка за начина, по който нашия политически елит си представя демокрацията. Има потенциал, но има голяма разлика между начина, по който може да се случи, и смисъла.
- Как кметът на София Васил Терзиев ще управлява столицата без мнозинство в Столичния общински съвет (СОС), предвид че опозицията ще ръководи голяма част от комисиите?
- Той каза още при кампанията – със силен екип и опита си в корпоративния мениджмънт.
- Но като че ли се създава впечатлението, че той няма силен екип?
- Един от ключовите хора в екипа му го напусна – арх. Любомир Георгиев. Такъв тип оферти, които в политологичната литература се наричат „технопопулизъм“, много често катастрофират в политическата реалност. Защото зад тях не стои политическа логика, а бизнес логика и технократска мисъл. Няма да е първият или последният, който не е успял да се справи със задачите. Винаги има оправдание: „Мафията не ни позволи“.
Това е той:
Завършил е езикова гимназия в Плевен
Доктор по политически науки от СУ „Св. Климент Охридски“
Преподава специалностите „Политически комуникации“ и „Политическа антропология“
Автор на множество публикации в периодичния печат
Тихомира Михайлова
