- Г-н Делийски, служебният кабинет положи клетва преди около 2 седмици, но бързо станахме свидетели на криза вътре в него. На какво го отдавате?
- Отдавам го на комбинация от фактори. Първо – това е първият кабинет, който е създаден по новата конституционна процедура. Българският политически елит все още няма опит с нея. Второ – концепцията за създаването на служебното правителство, както е заложена в основния закон, предполага да се случи това. Президентът не е институцията, която носи пълната отговорност за кадрите, той само ги назначава. Не се знаят и механизмите, по които се случи този кабинет. Г-н Димитър Главчев в последния момент се съгласи за този пост – от зор. Важността на изборите и флуидният формат на този кабинет предполагат натиск от различен порядък. На следващо място има и голямо пространство за договорки от различен порядък, в които участват различни политически сили и президентът. Причини винаги има. Този кабинет, така направен, с тази процедура, още преди да започне да работи създаде повече проблеми, отколкото трябваше да реши.
- Президентът Румен Радев още отначало даде заявка, че няма отношение към състава на Министерския съвет, но сега рязко се намеси. Демонстрация на какво е това?
- Явно има отношение. Няма как да няма отношение към нещо, което подписва. В президентството не са много сигурни докъде се простират тези отношения в новата процедура. Опипва се почвата за това какво може и какво не. В момента се учат политиците на такъв тип кабинет, но да се казва, че президентът няма отношение, е преувеличено. Да, не е както при старата процедура, но със сигурност подписът му под указите го прави съпричастен към този кабинет.
- Как гледате на решението на Главчев да се предложи за външен министър, което вече официално е разписано с указа на Радев?
- Несериозно. Изглежда адекватно на фона на цялата ситуация около този кабинет.
- Някак си беше приемливо Мария Габриел да е едновременно премиер и външен министър. Защо да не да е така и за Главчев?
- Не става дума чисто персонално какво е приемливо или не, а за целия процес, който доведе до необходимостта г-н Главчев да се самономинира за външен министър. Не коментираме личните качества, а процедурата, логиката. Предполагам, че не сме видели всичко от гледна точка на политическата екзотика.
- Ще успее ли според вас служебният кабинет и в частност Главчев да балансира добре между политическите играчи – от една страна, президента Румен Радев, а от друга, партиите в Народното събрание, за да се стига до подобни кризи преди изборите?
- Не. Ясно е, че един от основните ресурси на служебните правителства беше доверието, излъчено от президента. Това предполагаше равноотдалеченост. А това доверие да успокои участниците в изборния процес и да минимизира всякакви предпоставки за оспорване. Този служебен кабинет, съставен по този начин, тръгва с нулево доверие в обществото. Виждаме, че и съставът му не може да бъде изчистен, че да заработи. Това ще създаде проблеми на изборите не от организационна гледна точка, а за тяхната легитимност. Вече има предпоставки тя да бъде оспорвана, независимо какво се случва на тези избори.
- Официално не сме в кампания, но повечето лидери вече говорят с предизборна лексика. Каква кампания очаквате и ще има ли още по-голямо изостряне?
- Огромната част от партиите влизат в тази кампания притиснати до стената. Тя за тях е въпрос на оцеляване. За малко партии не е така. Единица са. Но тези, които имат ресурса да движат кампанията – ГЕРБ и „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ), са в тежка ситуация. За тях изборите не са част от дългосрочна концепция за управление, а става въпрос за политическо оцеляване на няколко човека. При такъв залог не мисля, че големите играчи ще вкарат политически аргументи в кампанията. Това се очертава да бъде кампания, която партиите, особено ГЕРБ и ПП-ДБ, ще водят на линията на сензацията, на агресията, на противопоставянето. Политиката е конфликтно поле и не може да няма различия. Въпросът е природата на тези конфликти дали касае някакви солидни социални разделения. Начинът, по който се води конфликтът в българския политически разговор, е абсурден. Той отвращава, той погнусява избирателите. Последните изследвания на терен изкарват на повърхността една дума от политическия процес - „гнус“. Призивът ми към партиите е да се опитат да произведат политически смисъл в тази кампания, а политическите лица да се държат като лидери. Това, което виждаме, не е политическо, нито е лидерско. Лидерите носят отговорност за действията и думата си. В обществото се усеща дълбока неудовлетвореност от смислено политическо лидерство.
- Кои са тези формации, които не са притиснати до стената и кампанията за тях не е оцеляване?
- „Възраждане“ е една от тях. В някаква степен и ДПС, но там има нов председател, който ще иска да покаже сила на тези избори. Не става въпрос за оцеляване, но за нещо близо до това. Традиционните играчи, от които сме очаквали да произвеждат власт, имат огромен репутационен и легитимационен проблем.
- И ГЕРБ, и ПП-ДБ дават заявки, че ще работят заедно след вота, но всяка една от страните прехвърля отговорността на другата. Доколко това е продуктивно?
- Всеки от тях трябва да каже как си представя властта след изборите. Неща от типа „Избирателите решават“ са несериозни и показват дефицит на политическо лидерство. Избирателите решават кой да отиде в НС, но полиците са тези, които решават кой да управлява. И на ПП-ДБ, и на ГЕРБ им е трудно да дадат смислена оферта и предложение за това как виждат едно следващо правителство. Първо – от гледна точка на възможното такова, второ – от гледна точка на адекватността пред избирателите си. Рискът да кажеш: „Хайде да ходим на избори, за да направим същото правителство“, е голям. Става въпрос от нуждата от солидно лидерско въображение, за да може ясно да се каже на избирателите за какво се гласува.
- ГЕРБ поставя условия, че няма да работи с ярки лица от ПП-ДБ, а те на свой ред – ГЕРБ да се откъсне от ДПС. Тези постоянни ултиматуми преди вота не застрашават ли следизборната формула на властта?
- Това е разговор, от който се интересуват само 5 човека, само тези, които го водят. Дори самите партии не се интересуват. Така не се прави политика. Усещането, че с политика се занимават хора, които не разбират, стават натрапчиво. Голямата част от гражданите дори го възприемат за абсолютна истина.
- Каква формула на властта тогава очаквате след изборите и ще има ли в нея други партньори?
- Трябва да се търси такъв тип мнозинство, което да се ползва с широка обществена подкрепа. Да се търси включващ тип правителство, а не изключващ. Правителство с ясен и конкретен дневен ред, който отговаря на интересите на обществото. С ясен мандат – какво да прави и кой да го прави. И естествено правителство, зад което ще се вижда политическо лидерство, а не бягане от отговорност. Иначе кой, защо и как не мога да кажа.
- А възможно ли е да се повтори формулата отпреди изборите – както при сглобката, но в леко разширен формат?
- Всичко може. Въпросът е в това доколко тези, които ще тръгнат да го правят, си дават сметка, че вървят по тънък лед.
- Според вас проблемите около МВР ще се отразят ли на провеждането на вота?
- Със сигурност. Ние вече имаме основания всеки, който иска, да каже, че има проблем с вота. Това съмнение и недоверие създава предпоставки за всякакви внушения, независимо от това дали са правдиви или не.
- БСП ще прави опит за формирането на нов ляв блок за изборите, но изключва оттам „Левицата“. Реална алтернатива ли е БСП, за каквато те самите претендират?
- Не, абсурд. Това не е БСП, а партията на Корнелия Нинова. Последната разправа с организацията в София го показва. БСП ще крушира тежко на тези избори. Това се усеща и да се смята, че около г-жа Нинова може да се направи обединение, е наивно и белег за политическа незрялост и недалновидност. Всичко, което Нинова прави в последните години, води БСП към един неумолим финал.
- Трусовете в столичната БСП предвид риска от предсрочни кметски избори каква вреда могат да нанесат на партията?
- Решенията на Нинова нямат политическа логика отдавна. Това е нейна лична разправа, от която само тя е доволна. Не виждам как БСП ще влезе в тези избори, независимо дали има и кметски такива в София.
- Да ви върна отново на ГЕРБ и ПП-ДБ. След тези тежки думи, които си отправят едни на други, възможни ли са общи действия след изборите?
- Да, разбира се. Всичко е възможно. Както е възможно и да не се случи. Още един път ще бъде възможно. Форматът за това как да изглежда кабинетът обаче трябва да бъде разказан предварително. Не за друго, а за да се успокоят избирателите. Да кажат: „Добре, имат партиите идея какво ще направят. Добро или лошо, ние ще преценим, но поне ще е честно“.
- Т.е. ГЕРБ и ПП-ДБ имат право на още един опит да повторят?
- Да, още един опит.
- Очаквате ли още промени и кризи в служебния кабинет, въпреки че той ще управлява още около месец и половина?
- Очаквам ПП-ДБ и другите от опозицията да се упражняват около този кабинет. Много жалка съдба има този служебен кабинет. И е добре да я имаме предвид следващия път, когато променяме конституцията, без много да се мисли. Всеки ще се упражнява върху служебното правителство и повечето от партиите няма да го пропуснат. Но да не забравяме, че Главчев не е там по собствено желание.
- А ще успее ли Главчев да устои на натиска при това положение?
- Не мисля, че някой има нужда от тежка конституционна криза. Не че е невъзможно в тази ситуация. Според мен г-н Главчев е приел ролята си и ще я играе докрай.
- Какво да кажем на избирателите преди вота?
- Политиците са тези, които трябва да говорят към избирателите. Тези, които са решили да гласуват, трябва да знаят защо ще го направят, а след това да изискват.
- Т.е. избирателите да отиват с ясна концепция на вота?
- Да и да знаят какво искат и след това да го търсят от своите избраници. Въпросът е дали точно тези взискателни избиратели ще отидат да гласуват или отново до урните ще отидат основно агитките, твърдите ядра на партиите. Това няма да е добър знак за българската демокрация. Затова бих се обърнал към партиите и техните щабове в кампанията да спрат да развяват агресивните знамена за пред електората, а да говорят на огромната част от избирателите, които искат да чуят смислен дебат.
Това е той:
Завършил е езикова гимназия в Плевен
Доктор по политически науки от СУ „Св. Климент Охридски“
Преподава специалностите „Политически комуникации“ и „Политическа антропология“
Автор на множество публикации в периодичния печат
Тихомира Михайлова
