- Ваше превъзходителство, представихте акцентите в испанското председателство на ЕС. Бихте ли споделили какви конкретни действия планира страната по четирите основни направления?
- Първият акцент е реиндустриализацията на Европа, която се нуждае от стратегическа автономия. По време на ковид кризата видяхме, че не можем да се справим сами с някои предизвикателства. Оказа се, че стратегическата автономия на Съюза, която дотогава се разглеждаше в сферата на сигурността, има и други аспекти, в други сфери на живота. И е необходим капацитет, за да можем да ги посрещаме. Нужно е стимулиране на индустриализацията, за да не изпада ЕС в зависимост от един много тесен кръг държави, а да отговаря със собствени средства на кризите.
Инструмент в тази посока, и тук Испания има доста опит, е изграждане на партньорски мрежи с трети страни за осигураване на доставки. Това ще елиминира ограниченията и Европа няма да се чувства на втори план, във второстепенна позиция.
- Например?
- Например Латинска Америка. Развитието на връзките на институционално, икономическо, индустриално равнище ще бъде като вътрешна крепост и за Европа, и за южноамериканския континент, отправен пункт за цялостна икономическа стратегия. Европейският съюз не е работил достатъчно за изграждане на това сътрудничество. Ще се постараем да изведем диалога на ново равнище на срещата на върха ЕС-Латинска Америка, която предстои през юли.
- Има ли интерес от останалите страни-членки?
- Мисля, че да. Концепцията за стратегическата автономия на Европа вече е доста развита и се търсят различни трасета. Разбира се, има държави като Португалия, които са много близо до Южна Америка, но има други- Франция, Италия, България, които са заинтересувани, защото виждат възможности и капацитет в това глобално сътрудничество между два континента.
Вторият приоритет на испанското председателство е зелената икономика и отговорът на климатичните промени. Европа има нужда от решения по тази тема. Развитието на нови индустрии и източници на енергия също е част от независимостта на съюза ни.
Третият приоритет е социалната политика. Да изведем концепцията за Европа близо до очакванията на гражданите. Общото благо да бъде на същото ниво като напредването на икономическите структури. Защото понякога гражданинът остава настрани. Защитата на различни социални малцинства – деца, малтретирани жени, инвалиди – е много важен въпрос за председателството ни.
И четвъртият акцент е единството. Европа трябва да реагира единно на предизвикателствата. Направихме го при пандемията, както и за войната в Украйна. Пактът за миграцията също е въпрос на европейското единство – да търсим решение на проблема с разумен баланс между сигурността и солидарността. Както и в икономиката. Ние искаме напредък на вътрешния европейски пазар, на банковия съюз и на капиталовия пазар на ЕС. В тези области на Европа ѝ остава още много работа.
- По отношение на пакта за миграцията, какви конкретни действия предвижда Мадрид, които да се сложат на масата на преговорите в Брюксел?
- Пактът вече се обсъжда. Ще опитаме да намерим консенсуса между държавите по онези пунктове, където все още има различия. Най-малката ни цел е до края на мандата на сегашната Еврокомисия през 2024 г. да има готов текст, който да обединява всички ни в Съюза. Паралелно се работи интензивно по функционирането на Шенгенското пространство. Необходимо да се укрепят европейските граници, да има по-голям контрол и по-добро управление на потоците мигранти. Някои страни са много притеснени от това и именно тук Шенген може да помогне. Работим много по това и се надяваме да имаме успех, но не зависи нито от една държава, нито от един импулс от председателството. Трябва да търсим добрия баланс между онези, които поставят на първо място сигурността и онези, за които приоритет е солидарността вътре в ЕС.
- Къде е Испания в тази дискусия?
Ние традиционно стоим зад солидарността, защото, подобно на България, сме външна граница на Съюза. Поемаме вълната мигранти. Така че разбираме притеснението на тези, които защитават сигурността си, но също така не можем да приемем, че проблемът може да бъде само на държавите, които са външна обща граница. Защото мигрантският въпрос засяга общността ни в нейната цялост. Трябва да видим как да се справим.
- Имате ли собствена формула? Напоследък Испания не е в новините с масови нахлувания на пришълци.
Зад нелегалната миграция има много мафиотски структури и нелегални групи. И се вижда как когато спада натискът в една външна точка на Европа, нараства в друга. Когато спада на Запад, се покачва на Изток. Когато спадне на Изток, най-малкото се засилва трафикът през централния канал около Италия. Затова ние сме защитници на общо решение – от България до Португалия, през целия южен фланг. Ето затова е толкова важна солидарността между страните-членки.
- А как стои България от тази гледна точка?
Мисля, че има много сходна с нашата позиция. България иска и работи за подобряване на сигурността по границите. Вие сте наш партньор, с когото обменяме много, специално и по темата за миграцията.
- Тогава, може ли да се очаква благоприятно решение по въпроса за приемането ни в Шенген?
Отдавна смятаме, че България е изпълнила изискванията за Шенген. Напълно подкрепяме приемането ѝ в това пространство. Сега сме в ситуация, когато като председателстващи ЕС трябва да търсим равновесие и да опитваме да видим кои са проблемните точки в някои държави. Да опитаме да създаваме контакти, да подкрепяме споразумението за присъединяване на София и Букурещ колкото може по-скоро и да търсим консенсус. Очакваме разговорите да се развиват. Но важна част от тях са диалогът с Комисията от една страна, и двустранният диалог - от друга. Очевидно е, че подобряването на сигурността в пространството Шенген ще бъде в полза на приемането ви.
- Продължаваме ли двете страни да вървим заедно?
Ние разполагаме с анализ на общата молба за присъединяване на България и Румъния.
- Може ли да се надяваме на развитие по време на председателството на Испания?
Надявам се, че да. Да видим дали ще се изпълнят условията, за да има споразумение между всички страни.
- Необходимо ли е приемането на еврото от България?
За Испания бе много важно, икономическото отражение бе позитивно, но това е нашият случай. Тези, които трябва да решат дали за България това ще е от полза, са правителството и българският народ. За да се влезе в еврозоната, са необходими серия от важни икономически мерки. От испанска гледна точка тя дава много възможности, но дали те са важни и за вас и могат ли да се изпълнят условията - това е решение на самите българи.
- Премиерът на Испания посети Киев още в първия ден от председателството на ЕС. Това бе много силен сигнал. Постижимо ли е единство в рамките на НАТО по темата и не е ли вече достатъчна оказаната подкрепа за Украйна?
Нашата позиция от началото бе ясна – подкрепа за Украйна. ЕС реагира много ясно и солидарно - 11 пакета санкции срещу Русия, приемайки редица мерки. Някои различия в държавите-членки не станаха повод да се разбие европейското единство по тази тема. Що се отнася до Испания, дали сме 250 млн. евро във фонда за подкрепа, премиерът ни обяви още 55 милиона допълнително, имаме изградена полева болница на границата с Полша, където вече се лекуват 650 украински войници, приехме 175 000 бежанци. Така украинската общност стана четвърта по големина сред идващите от Европа в страната ни. 200 000 са българите в Испания, но украинците също вече са важна общност. Във военната сфера Мадрид участва активно – предоставихме шест танка „Леопард“, ще дадем още четири, доставили сме много военни автомобили и материали.
- Испания бе много активна в дипломацията по време на войната в бивша Югославия. Сега Косово отново ври. Ще има ли нова война?
Притеснени сме от възникналото напрежение. Само двустранните преговори между сърби и албанци обаче могат да решат въпроса. Много е важна ролята на дипломат №1 на ЕС Жозеп Борел като специален пратеник, за подкрепа на диалога. Нямаме индивидуална роля, помагаме на международните организации за намиране на решение. Испания се интересува силно от Балканите и винаги сме били за едно по-бързо европейско развитие на региона.
- В сферата на двустранните отношения, къде сме най-силни?
Политическите ни отношения са прекрасни. Икономическите са в момента на най-високото си равнище с 2 млрд. евро стокообмен годишно, с акумулирана инвестиция от 1 млрд. евро. В последните години имаме силно развитие на връзките във военната сфера и по темата за нелегалната миграция. Както знаете, Испания изпрати първата мисия за охрана на въздушното пространство в България. Повече от добри са отношенията ни в образованието. България е на трето място в света по брой ученици, изучаващи испански език – след САЩ и Канада. Това дава специално качество на двустранните ни връзки. Испанският език се изучава от 29 000 ученици в началните училища и гимназиите. Броят им се увеличава всяка година. В училищата с двуезични паралелки - 16-17 в цяла България, се обучават около 6900 ученици.
И накрая – как ще работи председателството, ако правителството в Мадрид се смени, предстоят ви парламентарни избори?
Добре. Това е петото ни европредседателство. Вярно, никога не е имало смяна на правителството през такъв период. Но председателството е базирано на много силна администрация, приоритетите са договорени, изборите ще преминат нормално и резултатът им няма да му се отразят. Испания е сред най-проевропейските държави в съюза и съществува ясен консенсус по този въпрос. Надявам се да имаме успех.
Това е той:
Алехандро Поланко Мата е посланик на Испания в България от 2019 година.
Роден на 28.11.1959 година в Мадрид.
От 1987 г. е дипломат от кариерата.
Бил е дирктор на дирекция "Икономически отношения в Източна Европа", работи на висок пост в генрална дирекция "Международни икономически отношения", генерален директор на "Дипломатическа служба"
Заемал е дипломатически постове в Австрия, Словения и Мароко
Посланик на Испания в Мавритания, Мали и Алжир
Михайлина Димитрова
