- Г-н Зоров, от данните на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата става ясно как се променят цените на кашкавал “Витоша”, краве сирене и кисело мляко от началото на миналата година досега. Приблизително 13 лева е бил килограм кашкавал през януари м. г. средна цена на едро, към декември е 18 лв. От 8 лева сиренето скача на около 11 лева за килограм. Киселото мляко поскъпва от 1 лев на 1,30 за кофичка. На какво се дължи това поскъпване?
- Поскъпването е с 30-35%. По-лошото в статистиката за последните години е, че България е вече с отрицателно търговско салдо при млечните продукти. Страната ни внася повече, отколкото изнася. И това е лошо. А допреди няколко години България беше с изключително добро положително търговско салдо.
- На какво се дължи това?
- Това се дължи първо на неконкурентността на българските предприятия, която е следствие на липсата на каквато и да е държавна политика в сектора на преработката и недотам успешната политика в сектора на млечното животновъдство. В сектора на млечното животновъдство се правят нещата под натиск за решаване на проблемите и кърпене на дупките в чувала за момента, без да се гледа трайна политика за 4-5 години до какво би довела. През последните години виждаме, че не се прави никакъв анализ. Виждаме катастрофалния стратегически план за развитие в сектора на селското стопанство и по-точно в млечното животновъдство. Средствата на глава животно, които са отделени за бъдещия 5-годишен период, са по-ниски от тези, които са в момента. А като отчетем инфлацията, за която говорим и ръста на цените на фуражите, това ще доведе до приключване на този сектор. Над 70%, което излиза на пазара на светло с платени данъци и е фактурирано, се произвежда в 300 ферми. Но за тези ферми досега на 51-то животно се дават 70% от подпомагането. За следващия период те ще се дават над 150-ото животно. В момента фермите не могат да оцелеят, а подпомагането им се намалява още повече на фона на унизителните ставки. Само един пример – за животно под селекционен контрол досега се взимаха средно около 550 лева, имаше години по 700 лв. Сега е предвидено тази ставка да бъде 411 лева.
- Освен на държавната политика или липсата й на какво друго се дължи поскъпването на млечните продукти у нас?
- Причините са много. В световен мащаб това е вдигането на цените на всички суровини. Фуражите в животновъдството са поскъпнали със 100%. Горивата са вдигнати за една година със 70% - говорим за дизела, който е основен енергиен продукт в производството както на суровото мляко, така и в производството и преработката на млечни продукти. Млякото се изкупува с дизелови автомобили, логистиката е с дизел. Основна част от разходите в млечните предприятия са енергийните ресурси – производството на пара и топла вода за пастьоризация. Използват се или газ, или петролни продукти. Ако трябва всичко това правилно да се отрази в себестойността по икономическия и ценови модел, както се учи в университетите, увеличението на млечните продукти трябва да е минимум със 75%. За да могат предприятията да повишат заплатите и на техните си служители, защото те са и потребители, и да могат да поддържат своето производство. А не да работят на загуба. Европейската комисия е разрешила както за предните две години, така и оттук нататък, временна държавна помощ – казва се временна рамка. По старата рамка можеха да се изплатят до милион и осемстотин хиляди евро на предприятие, по новата са по-малко. За да се намали натискът върху потребителите, да не се увеличават цените с процента, с който са увеличени разходите, се дават държавни помощи. Но това нещо в България не се случва. Затова казвам, че предприятията от млечния преработвателен сектор са хвърлени на боклука.
- Искам обаче да направим една съпоставка. Взех цени на дребно на сходни продукти на нашия кашкавал като гауда и чедър. В Германия тези продукти могат да се намерят в супермаркетите на цена между 9 и 14 евро. В България качественият кашкавал много трудно може да се намери под 33-35 лева. Откъде идва тази разлика в цените, още повече че заплатите в Германия са доста по-високи?
- За съжаление цените на продуктите не се определят от стандарта на живот, а от вложените разходи. В България нито млякото е по-евтино, нито опаковките. Единствено по-ниски са разходите за труд, но разликата не е 30-50 или 100 процента. Второ, трябва да сравняваме сравними неща. Има гауда от 10 евро до 45 евро. Когато сравняваме с българския кашкавал, трябва да имаме предвид, че той има определени показатели. Ако сравняваме с това, което пише в стандарта, то такава гауда е не по-евтина от 20 евро в Германия. Българското бяло саламурено сирене трябва да го сравняваме с гръцката фета в Германия. Там нея не можете да я намерите под 13-14 евро в магазина. Съгласете се, че цените не се определят от възможностите на потребителя и неговата заплата, а от вложените разходи. Затова казвам, че тук трябва да има държавна политика и това нещо трябва да се компенсира с помощи, както е предвидила ЕК. В Чехия, като получиха тези помощи, а ние не – кажете ми какви конкуренти сме. Знаете ли, че на един килограм тази помощ се равнява на 2,50 лева без ДДС? Другото нещо, което не трябва да забравяме, като правим сравнения – в Германия ДДС на млечните продукти е 6,5%. В България е 20%. Като говорите, че гаудата е по 13 евро, на 13 евро разликата от 13% е едно евро и седемдесет. Това са 3,30 лева. Нали виждате колко фактори се натрупват. Ще ви кажа, че предприятията в България ще приключат бързо. В България и Европа все по-малко хора искат да се занимават с животновъдство. Защото те не искат да са мизерници и роби. Как животновъдите да дадат достойно заплащане на техните работници. Те имат една единствена възможност – да калкулират тези допълнителни разходи в цените. Или да бъдат компенсирани чрез държавни субсидии и помощи. Такова нещо, пак подчертавам, при преработвателните предприятия няма. И ние не сме конкурентни на европейските предприятия.
- Как гледате на призива на председателя на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев българските предприятия вече да вдигнат заплатите и да намалят цените?
- Как да стане това? Ако Васил Велев е измислил формулата, ние ще я приложим.
- Например с намаление на печалбата?
- Вие явно не сте ме разбрали. Предприятията в млечния сектор нямат печалба към момента. При 1,30 за литър сурово мляко без ДДС, отговарящо на европейските изисквания, и при 10 л в един килограм кашкавал, това прави 13 лева. Плюс 5 лева производствени разходи, стават 18 лева. И плюс 20% ДДС, това прави 21,60 лева. Кажете къде е голямата печалба. Сама казахте, че на едро цените са около 18 лева. Предприятията, притиснати от тази загуба, стигат до сериозни нарушения и глупости. Както преди седмица-две излязоха изследванията за сиренето – има сирене с до 80% водно съдържание. Когато един собственик е в безизходица и той не може раздаде заплатите на хората, защото няма откъде да ги вземе, какво трябва да направи? Или да затвори предприятието, или да почне да прави глупости.
- Високите цени отразиха ли се на потреблението на млечни продукти?
- Цените не са високи, на база на вложените разходи те са дори ниски. Цените за потребителя не са следствие от предприятията. А са следствие от цените на газта, на петрола, на консумативите, на пшеницата, на фуражите. Защо никой не говори за това? 100% са вдигнати цените на зърното в световен мащаб. Как си представяте едно животно да яде наполовина и да дава същото количество мляко, за да компенсира увеличението в цените на фуражите. Има физични закони. Можете ли от вашия джоб, където имате два лева, да извадите сто?
- И все пак - промени ли се поведението на потребителите?
- Консумацията на хранителни продукти в световен и европейски мащаб е намаляла. Не си мислете, че в Германия са много богати, защото и разходите им са високи. Проблемите са навсякъде. Но когато една Европейска комисия взема геополитически решения как да се участва във война, те трябва да са наясно, че това ще доведе до страшни финансово-икономически последици за храните и енергийните ресурси. И трябва да бъдат предвидени компенсаторни механизми. Ние виждаме, че Европейската комисия е в хаос. Тя не знае какво да направи. Бяхме свидетели на това на нашата среща с комисаря по земеделие. Ние попитахме – може ли, при положение че знаете, че има инфлация, за следващия петгодишен период предвидените пари за земеделие да са по-малко. Каза ни: прави сте, не сме го отчели, но нямаме бюджет. Как си представяте за това да носят отговорност хората, които работят.
- Казвате, че млякото много е поскъпнало и проблемите в животновъдството пряко се отразяват и на преработвателния сектор...
- Не казвам, че млякото е много поскъпнало. Много са поскъпнали фуражите. Ако фуражите и горивата са скочили със сто процента, млякото е поскъпнало със 70%.
- Доколко обаче българските преработватели използват българско мляко, а не вносно?
- Това го прави и, за съжаление, този, който трябва да ни е образец – единственото останало държавно предприятие “Ел Би Булгарикум”. То прави българското си кисело мляко и продуктите си от чужди млека – румънски, унгарски и т.н. Защото в края на краищата искат да купуват по-евтини млека, но по този начин унищожават българското животновъдство. Затова казвам, че няма никаква държавна визия. Както са тръгнали катаклизмите в света, а те няма да приключат тази година, ние трябва да помислим за нашата хранителна сигурност. Като ликвидираме животновъдството и преработката на какво ще разчитаме? Когато държавното предприятие, носител и защитник на българските традиции, прави своите млечни продукти от млека от Унгария и Румъния, какво искаме тогава? Аз имам ферма и работя само с мое мляко. Помислим съм за това нещо.
Разберете, че по-малко от половината от това, което се продава в магазините, съответства на това име. Повечето са препакетирани гауди, които се ползват за полуфабрикати. Има много гауда, която е за пици, топени сирена, и вие сравнявате тези най-ниски цени. Но те не могат да се сравняват с нашия кашкавал, който е за директна консумация.
- Мога да ви дам още един пример. В български магазин хубав български кашкавал е 33 лева, на промоция е 30 лева. В същото време вносна гауда с добри вкусови качества е 23 лева, без никакви отстъпки. Как се получава така?
- Веднага ви отговарям. При себестойност с ДДС 21 лева, надценка между 50 и 60%, колко се получава. Надценките са другият елемент от порочността.
- Как е постигнал чуждият производител цена от 23 лева?
- Първо, с подпомагането в тяхната страна за преработвателната промишленост. От тези милион и осемстотин хиляди евро, които трябваше да ги дадат, се падат по три лева на килограм с ДДС. Ето ги три лева откъде идват. Следващото нещо. Вие сравнявате с гауда, но тя трябва да се сравнява с кашкавал със същото водно съдържание. А има гауда с 58% водно съдържание.
- Мога само да свидетелствам, че е с добри вкусови качества.
- Ние имаме стандарт за кашкавала. Когато той е с 58% сухо вещество, а гаудата – с 48%, това са 10% разлика. А 10% на това тегло се равняват на 18, приравнено през 100%. 18% на 30 лева, ето ви още пет лева разлика. Ще стане, че нашият кашкавал е без пари!
- Казахте, че надценките също са част от порочността?
- Като гледате цените на едро на ДКСБТ – цената там е 18 лева. Цената на дребно е 30 лева. Задайте въпроса на държавното ръководство – къде отива разликата от цените на едро и на дребно? В последния етап – при търговеца.
- Какво правят в тази ситуация производителите?
- В тази ситуация до края на годината ще останем без производители – помнете ми думата! Досега за 30 г., за съжаление, не съм грешил. Но по-добре да греша, отколкото да стават тези катастрофи. Но с животновъдството това става. Всеки месец от април до септември произведеното сурово краве мляко в България намаляваше с по 2000 тона. А в последните месеци вече не искат и да дадат статистика, защото тя ще е по-трагична. Какво правят производителите на млечни продукти ли? Стоят и чакат кога ще затворят. Тези, които са по-смели, правят това, което видяхте в изследванията – отклоненията от стандарта. Дори някои колеги казват: Ами аз съм си направил свой стандарт с 80% водно съдържание. Ще почнете да ядете вода под формата на някакви желатинови продукти. Ако продължава тази политика. Качествените производители, които все още спазват стандартите, се броят на пръстите на двете ръце. Как да оцелеят в тази безмилостна конкуренция.
ТОВА Е ТОЙ:
Димитър Зоров е роден през 1970 г. в Своге Завършва математическа гимназия във Враца и Висшия институт на МВР в София
През 2000 г. е избран за председател на Асоциацията на млекопреработвателите в България, а 5 години по-късно застава начело на Националния млечен борд
Съпредседател е на Националния съюз на говедовъдите. Притежава овцеферма и кравеферма и е собственик на мандра
София Симеонова
