- Г-н Цеков, виждате ли нещо модерно в зациклянето на българската политика в момента?
- Нищо модерно, но и нищо предмодерно. Вече втора година твърдя, че в българската политика тече процес на африканизация. Това означава, че няма общо благо и обща национална кауза, в името на която партиите се конкурират, а има битка между партии, в кавички, които са се трансформирали в партийни племена и секти. В най-изостаналите държави от Африка политиката се свежда до битка за взаимно унищожение между племената, чиято цел е контрол върху публичните ресурси – нефтения кладенец, диамантената мина, водоизточника и пр. Освен африканизация ескалира и тотална профанизация на политическото в България. Все едно сме поверили сърдечната хирургия на група битови пияндета и общи работници.
- Имаше уверения, че преговорите между партиите ще са открити, но плаващите коалиции не издават ли някакви тайни договорки между тях?
- По-скоро тези плаващи, тематични коалиция са индикация за наченки на нормализация в парламентарната политика. А политиката е диалог и разговор. Няма политика от типа - „ние никога няма да разговаряме с вас“. По-точно има, но това е посоченият африкански тип политика. Все пак като общество и публична среда имаме известен напредък. Преди 20 и повече години такива разговори и преговори, като например тези на „Промяната“ в търговския мол при предния мандат или сегашните срещи на парламентарните групи, бяха масово етикетирани от почти същите като днес анализатори и коментатори, като „отвратителни пазарлъци“ и „срамни сделки“. Така обозначаваха например публичните и принципни преговори на „Новото време“ с НДСВ и ДПС за бюджета през 2004 г. или през 2005 г., или за правителството. Сега същите тези анализатори и публичната среда като цяло най-сетне узряха, че правилното понятие е „преговори“. Това е свидетелство, че все пак има известна еволюция в политическата култура, което е оптимистично.
- Вторият или третият? Първият мандат изглежда обречен.
- По всички правила на парламентарната политика в случая най-обречен би трябвало да е вторият мандат – на т.нар. Промяна. Това е така, защото тази партия получи вот на недоверие от българските граждани и загуби изборите. Двете опозиционни партии в предния парламент – ГЕРБ и ДПС – имат 103 депутати, което е повече от сумарния резултат на трите партии от правителството на Кирил Петков – ПП, БСП и ДБ, които имат 98 депутати, а четвъртата, ИТН, даже не преодоля 4-процентната бариера. Това е вот на недоверие за формулата, състава и политиката на кабинета „Петков“. И при това положение те да съставят правителство сега би било доста нахална подмяна на вота на избирателите и гаранция за нарастваща политическа нестабилност.
- Защо Росен Плевнелиев и Соломон Паси нямаха шанс като контактьори на ГЕРБ-СДС?
- Защото нямаха, поне според мен, ясно политическо задание. Не става само с „намерете съгласие“. ГЕРБ като партия, която победи в последните избори, трябваше да има самочувствието, но и отговорността да очертае, макар и най-общо, поне два варианта за правителствена формула, за които търси разговори чрез контактната група. Примерно: вариант 1 – правителство на малцинството, вариант 2 – експертно правителство, и пр. Заедно с това трябваше да сложат на масата на преговорите конкретни управленски приоритети, а не да изглеждат, като че ли казват – „каквото пожелаете, само и само да се разберем“. Така не става.
- Казвате, че червените линии са се превърнали в знамена. Кой и защо ги развява?
- Колкото по-безпомощна е една партийна секта да реализира политика в интерес на България и за решаване на проблемите на хората, толкова повече причини търси, за да обясни тази своя безпомощност. Т.нар. червени линии са точно това. За да ни обясняват от сутрин до мрак как не можели да свършат работа. А те са пратени от хората в парламента със задачата да намерят начините и формулите, по които да работят заедно за извеждане на държавата от тежката криза. Ситуацията е такава от геополитическо, социално и икономическо гледище, че „червените линии“ трябва да бъдат изличени. Може да има такива по един-единствен въпрос – геополитическата принадлежност на България към свободния свят, а не към някакви евразийски, авторитарни модели и пространства. По всичко останало е въпрос на политически дълг да се води диалог и да се намират решения.
- По всичко личи, че ще има нови избори на 5 или 12 март догодина. Каква е гаранцията, че резултатите няма да се повторят и няма да се стигне до още едни избори през октомври – този път две в едно?
- Никаква. Важно е обаче изборите да се правят от хората, а не от машините. Защото е срамно да ни принуждават да гласуваме като в Бутан и Венецуела, а софтуерът, който брои, да се контролира от шепа частни лица, върху които държавата няма абсолютно никакъв реален контрол. Никъде в Европа не се гласува по този начин – електронно да се маркира вот, електронно да се отчита и електронно да се броят резултатите и машинно да се генерира протокол. Не гласуват така и в Америка. Само в един щат – Луизиана, се гласува с този тип машини, а в още няколко – само частично. Повече от две трети от американските избиратели гласуват с хартия по два метода. Първият е най-традиционният – вземаш бюлетината, маркираш вота с химикалка и после пускаш бюлетината в урната. Вторият използва електронно устройство – тъчскрийн, само за маркиране на вота, след което избирателят натиска едно копче и разпечатва бюлетината. Забележете – бюлетината, с всички партии и кандидати и маркирания от компютъра вот, а не някаква контролна разписка, като мадуровките. След като разпечати бюлетината, избирателят я пуска в урна и после се броят, най-често със сканиращи устройства. Маркирането на вота с тъчскрийн улеснява избирателите, но и премахва възможността недобросъвестни членове на секционни комисии да драскат по бюлетината с химикалка и така да я правят недействителна.
- „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ вече се договарят за общи кметски кандидатури по места. Къде се включва „Спаси София“ или „Спаси България“ в схемата? Толкова ли е важно кой ще стане столичен кмет?
- Важно е кой е кмет на София. Но се надявам, че мнозинството от гражданите вече осъзнават, че в такава криза не можем да си позволяваме повече експерименти, какъвто беше, че „младите“ щели да ни оправят. Видяхме „младите“ от „Промяната“ докъде докараха България с едно абсолютно некомпетентно, крадливо и шуробаджанашко правителство. Въпросната група „Спаси София“ е копие на „Промяната“, но с още по-съмнителна компетентност и управленски умения. София няма нужда от екоснежинки, климатични паникьори и невнятни младежи, които си представят града, като тучна ливада с бръмбарчета и червейчета, около която се щурат изнежени младежи с тротинетки, а не като модерен град на хората с техните автомобили, обществен транспорт, инфраструктура, добро строителство и пр.
- Между всички тези процеси, които текат в политическото пространство, се прокрадват идеи за референдуми. За и против еврото или референдум за президентска република звучи по-актуално и реално според вас?
- Това са поредните невежествени глупотевини, които се тиражират от партии и среди като алиби за тяхната пълна политическа неспособност да предложат реални решения на реалните проблеми на България. Няма да има такива референдуми, защото са конституционно недопустими. Еврото е част от присъединителния договор на България към ЕС и референдум е бил допустим само преди ратификацията му. Промяна на формата на държавното управление е в изключителната компетентност на Великото народно събрание, която не може да се изземва дори и с национален референдум, защото, ако използваме лаическата терминология на Слави Трифонов и неговата трупа - суверенът с конституцията е решил, че такива въпроси няма да ги решава на референдум, а чрез едно широко политическо представителство във ВНС.
- Кой и защо бута напред тезата за това, че парламентаризмът у нас е изчерпал функциите си, а президентската република е панацеята?
- Олигархията. Трансформираните мрежи на бившата Държавна сигурност и прокремълските глашатаи. Те всички имат интерес, не от днес, в България да има еднолична власт по путински, защото ще могат да я контролират по-лесно.
- Това всъщност не е нова идея, чуваха се такива предложения и в зората на демокрацията. Ще проследите ли генезиса?
- Окопитвайки се политически и натрупали значителна икономическа мощ, трансформираните стари номенклатурни и ченгеджийски мрежи на стария режим още през 90-те години създадоха пропагандните митове за "месията", а след това за "силната ръка". С тези митове, паразитирайки върху острите дефицити на демократична култура и на трайно установен пиетет към свободата в нашето общество, те плениха за известно време въображението на масите. Така се създадоха условия за управленията на "месията" (Симеон Сакскобургготски) и на "силната ръка" (Бойко Борисов). Тезата, че парламентът е ненужна говорилня, която само пречи на управлението, упорито се лансираше, макар и с променлив интензитет, и при кабинета "Сакскобургготски", и при "Борисов 1".
Независимо от старателно изгражданите им образи и опитите да бъдат тласнати в посоката на едноличната власт, и двамата - и Сакскобургготски, и Борисов - имаха демократични инстинкти и не го допуснаха. Това обаче се дължеше не само на персоналния фактор, а преди всичко на сработването на имунната антиавторитарна система на парламентарното управление, заложена в българския конституционен модел. Винаги се намираха политически среди, партийни фракции и дори отделни експерти и политически фигури, които заедно и поотделно успяваха да инструментализират успешно властовия ресурс, който дават парламентарният контрол, публичността на парламентарните прения и медийните трибуни, за да не оставят пространство за ескалация на евентуални авторитарни или крипто-авторитарни тенденции. Парламентът, като мощен мегафон, даваше гласност на критиката към правителствата и така бързо срина митовете и за "месията", и за "силната ръка". След като не успяха да стигнат до мечтаната еднолична власт по този начин, старите мрежи и техните глашатаи решиха вече да "играят на сигурно", като се опитат да сменят конституционния модел. Така започна опипването на почвата за "президентска република". Със същите изтъркани от историческа употреба дежурни фрази, ползвани от проводниците на всеки авторитарен или тоталитарен режим - от Ленин, Хитлер и Мусолини, през Франко, Салазар, южноамериканските "каудильос", та до днешна Русия на Путин и едноличните евразийски режими - парламентът носи политическа нестабилност, пречи на ефективността на изпълнителната власт.
- За президентска република започва да се говори винаги, когато някоя партия е в криза. С темпото, с което „Има такъв народ“ се разпада, ще има ли кой да развее байрака за такъв референдум или ще се организира от диванчето?
- Когато влязоха за първи път за няколко седмици в парламента и дори спечелиха избори, публично обявих, че тази трупа ще танцува само едно лято. Така и стана, но не защото съм направил някаква страхотна прогноза, а защото там има тежки интелектуални дефицити и тотално политическо невежество. Група треторазрядни кариеристи се накачулиха за кратко там, за да се видят по разни държавни постове, а сега, когато всичко приключи, първи избягаха там, някои от тях със самочувствието на „политици“ и дори „лидери“. Смешна история. Но пагубна, като загуба на време, за България.
- В търсене на Месията – кой може да извади българите от апатията и да ги закара до урните?
- Ако се търси „месия“, това означава, че като общество все още не сме узрели как се прави демокрация и добро управление. Това не става с месии, не става с „нови лица“, не става и с привличане на шоузвезди, певачки и актьори, а с критична маса от компетентни, политически грамотни и опитни хора с ясна идеологическа посока.
- Хартиената бюлетина ще върне ли интереса на избирателите или ще увеличи купения вот?
- Машините не спират по никакъв начин купения вот. Свидетелство за това е ненамаляващият брой досъдебни производства за търговия с гласове. А избирателите ще се върнат при урните, когато видят грамотни хора и читави партии.
- Преди няколко години констатирахте, че протестите са изгубили гражданския си характер. Какви протести очаквате в края на зимата?
- Не очаквам сериозна протестна вълна. По-скоро изолирани протестни изблици със социален характер, подбуждани от някоя партия или намерение за партия.
- За тази демокрация ли протестирахте лично вие през 90-те?
- За демокрацията държавата да не ми разпорежда какво да мисля, как да работя и в какво да вярвам. Тоест за свобода протестирахме и се борехме в началото на 90-те. Днес се борим за качествена демокрация, защото това, което виждаме е демокрация от магазин за дефектни и преоценени стоки.
- Къде точно се прецака настройката „оцеляване и трансформация“?
- Тази трансформация до голяма степен успя – тези мрежи и тяхното домочадие успяха да заемат възлови позиции в икономиката, публичността и политиката. Но те съсипаха държавата заради ниското си качество като човешки потенциал и човешки ресурс. Назначени „милионери“ от тези среди в голямата си част се оказаха напълно непригодни за пазарната икономика и унищожиха почти всичко от гигантския ресурс, който „служебно“ им беше предоставен. Децата им се оказаха още по-големи некадърници, въпреки че увенчаха невежеството им с лъскави дипломи от чужбина. Има и изключения, разбира се, но аз говоря за социалното явление. А то е точно такова. И нанесе страшно много вреди, които сега плащаме като общество, защото тази прослойка задуши голяма част от естествената предприемаческа активност, която можеше да изведе държавата към друго икономическо бъдеще.
- Никой вече като че ли не се вълнува от съдбата на агентите на бившата Държавна сигурност. Много от тях получиха възможност да изперат биографиите си. Сбъркахме ли, че не доведохме този процес докрай?
- Това е вече тема за историците. Вредите, които тези мрежи нанесоха на демократична България с инсталирането на всевъзможни техни некадърници и измамници по партии, медии, фондации, научни институти и къде ли не, ще плащаме поколения напред.
- Хора, които не са били свързани със службите, защото са доста по-млади, повтарят едно към едно манталитета на доносниците. Това ли е новото модерно?
- Това аз наричам либерално хунвейбинство. Да искаш цензура, да се бориш за унищожение на различната позиция е не само признак на нисък интелект. Това е и социална диагноза.
Това е той:
Роден е на 19 януари 1972 г.
След промените на 10 ноември 1989 г. става член на Федерацията на клубовете за демокрация - една от организациите - учредителки на СДС
Завършва право в СУ „Св. Климент Охридски“ през 1994 г.
Помага на обществени начала на „Дондуков“ 2 в администрацията на президента Желю Желев
Специализира политически науки, предизборни кампании, човешки права, европейско право и антикорупционни политики в САЩ, Белгия, Япония, Италия и Португалия (1993).
През 2001 г. е най-младият народен представител от НДСВ в 39-ото народно събрание
От 2005 до 2010 г. е главен секретар на първия омбудсман на Република България Гиньо Ганев и съветник на президента Румен Радев
През 2016 г. става доктор по конституционно право от Института за държавата и правото при БАН
Основател и председател на Управителния съвет на Института за модерна политика.
Кристи Петрова
