- Проф. Делисивкова, най-важният приоритет на новия парламент е приемането на бюджета за тази година. Ще успее ли, според Вас, Народното събрание да изпълни тази задача?
- Решенията на НС за бюджет 2023 г. ще бъдат най-важният атестат за народните представители, от които зависи Народното събрание да изпълни ролята си в държавното управление. Неотложна е задачата да се постави икономическото управление в отговорността на редовно правителство със средносрочна перспектива и с отговорна бюджетна прогноза до 2026 г. на основа, на които да се установят законодателните промени в икономическата политика. Факт е, че в политическа несигурност и с двуцифрена инфлация икономиката успя да заработи БВП в 2022 г. с годишен прираст на добавената стойност общо с 3,4 на сто. Но България продължава да е държавата членка с най-нисък БВП на човек от населението с 41% под средното за ЕС равнище. Задълбочават се негативни тенденции на спад на инвестиции и потребление, реален спад в редица сектори, в т.ч. строителството, селското стопанство, и като цяло влошаване на бизнес средата, както за труда, така и за капитала.
Искам да съм оптимист, че народните представители осъзнават достатъчно добре реалността като икономически последствия с нови предизвикателства. Въпреки трудния старт със сегашната сесия на Народното събрание, дано да има постигнато съгласие за необходимостта от редовен бюджет на държавата и ясен избор на средносрочна перспектива. Нужен ни е рационален политически компромис, който е изключително важен за икономиката и обществото ни като цяло.
- Ако не се приеме редовен бюджет, какви ще бъдат негативните последствия и Министерството на финансите ще успее ли да се справи с такава ситуация?
- Неприемането на редовен бюджет поддържа икономиката не само в една голяма несигурност. Но и фактически вече се засилват рисковете от икономическа неопределеност за инвестиции и влошено недофинансиране на определени сектори и дейности поради липса на адекватни политически решения за законодателство, за работещи институции и спазване на тяхната мандатност на управлението. Ще се изчерпва инерцията на икономиката, тъй като се очаква намаляване на инфлацията, която номинално подсили растежа в 2022 г. и с инфлационния данък увеличи и бюджетните приходи. При липсата на рационален бюджет ще се ограничи подкрепата за възстановяването от кризисните процеси, защото не може да се продължи с досегашните компенсации за бизнеса и социални помощи. За всички е ясно, че е необходимо макроикономически с нови подходи да продължи борбата срещу инфлацията с по-добре селектирани и фокусирани мерки за социална подкрепа и за бизнеса.
Средносрочно на българската икономика е необходим много по-добър избор на политики за развитие, защото вече има загуба на историческо време за икономическата трансформация във връзка със зеления и цифров преход и Плана за устойчивост и възстановяване.
Затова най-важен в дневния ред е изборът на бюджет на държавата, с цялото внимание, което се налага от геополитическата среда и стопанската конюнктура.
България допусна влошаване на фискалната устойчивост през последните две години. Това е неблагоприятна тенденция, която трябва рязко да се прекъсне.
Това означава, че най-големият приоритет на сегашното Народно събрание, ако има политическа рационалност, е да изпълни конституционите си задължения към обществото и икономиката. Неустановеността относно избора на средносрочните перспективи за икономическо развитие, както и избора на законодателен и институционален капацитет за това продължава прекалено дълго и трябва да бъде преодоляна.
- Фискалната устойчивост бе влошена до голяма степен заради едни доста щедри икономически и социални мерки. Как трябва да се намери балансът между това да бъдат подпомогнати уязвими слоеве на населението в условията на висока инфлация и в същото време да се вместим в критерия за до 3% бюджетен дефицит?
- Това, което се констатира от всички професионалисти е, че известна „щедрост“ на подкрепата с компенсации за бизнеса и социалната подкрепа във връзка с Ковид и енергийната криза, продължава твърде дълго и е една от причините за увеличаване на паричната ликвидност в икономиката, както и за свръхпечалбите в определени сектори. Това допринесе за инфлационен натиск. Държавата създаде известна предпоставки за по-голяма парична снабденост, която заедно с развоя на енергийната криза подсили инфлацията. Последвалите по-високи темпове на инфлация дадоха номинален прираст и на инфлационния данък. Така данъците върху потреблението и доходите донесоха повече постъпления и в хазната. Но инфлацията създаде проблеми на намаляване на потреблението, преструктуриране на разходите, влошаване на условията за бизнеса и домакинствата и растящи неравенства. Ако се продължи с този модел на политика на инжектиране на ликвидност от държавата, се създава риск да се “помпа“ инфлацията и този вид компенсации помощи не могат да продължат. Дори да са се успокоили цените, което се случва в момента, ако няма нов бюджет, тази неопределеност и за бизнеса, и за домакинствата би била вредна.
Необходима е нова рамка на приемливо съчетаване на бюджетните приходи и разходи с цел фискална устойчивост и по-добро селектиране на мерки за смегчаване на инфлацията
- Кои мерки трябва да се прекъснат?
- Преди всичко трябва да стъпим на разумен анализ на предложението, което е дадено от Министерството на финансите. В началото на второто тримесечие вече имаме по-близка реалност за оценка на остатъка от годината. Това открива по-ясни възможности как приходната част да бъде рационално променена с оглед на забавеното възстановяване от кризите. Разходната част също така на свой ред трябва да отрази мерките за борба с продължаващата инфлацията, както в полза на пенсионери и социално слаби, така и за целева подкрепа на бизнеса. Приходите от данъци и социални вноски могат да бъдат групирани в три категории. В първата са косвените данъци, в т.ч. най-вече ДДС. На второ място са преките данъци, които са данъци върху доходите на гражданите и фирмите, данъците върху богатството и др. На трето място са нетните социални вноски на физическите лица.
По отношение на ДДС трябва да бъдат предприети промени към прилагане на принципа за равнопоставеност на икономическите агенти и да се гарантира данъчната основа за по-добри приходи, като се отменят някои от временните мерки за намаляване на ДДС и акцизи.
При преките данъци трябва да се отчита разликата им в сравнение с косвените данъци, че при тях тежестта на плащането им не може да бъде прехвърлена към други страни. В този смисъл трябва да се вземе решение относно предложението на Министерството на финансите да се внася от фирмите солидарна вноска за свръхпечалбата, генерирана в периода 1 юли-31 декември 2023 г. Това предложение касае всички фирми, включително малките и средни предприятия.
Не подкрепям еднообразното прилагане на това предложение на МФ към всички фирми. Основният мотив да се внимава с това е, че корпоративните печалби, особено на малкия и средния бизнес в България като преобладаващ дял в общия брой фирми у нас, са много чувствителни към икономическия климат. Освен това корпоративните подоходни данъци не могат да работят на принципа на временни промени. Дори не е важно, че прилагането на такава солидарна вноска от целия бизнес ще създаде административни тежести. Държавата иска да си отнеме обратно като приход част от това, което тя дари щедро в предходни бюджети, но не е ясно защо трябва да е солидарна вноската. Има конкретни сектори и големи данъкоплатци, които реализираха високи печалби. Но как ще отчетат някои от тези данъкоплатци печалбата си в 2023 г. за полугодието, в което ще са задължени данъчно за свръхпечалба? Това е палиативна мярка. Тя не създава устойчивост. Нарушава се ролята на корпоративните подоходни данъци като автоматични стабилизатори.
Никой не може да каже по-определено каква траектория ще поеме в европейски и глобален мащаб възстановяването на икономиката, колко плитка ще бъде рецесията. Даже последните изследвания на американската икономика, пренесени към ЕС и еврозоната показват, че стои риска от U-образна инфлация. Ако сега има успокояване на инфлацията, при геополитическата несигурност тя може отново да се устреми нагоре във второто полугодие на тази година.
- А подкрепяте ли премахването на някои диференцирани ставки на ДДС?
- Към този въпрос трябва да се подходи много внимателно, за да не се окаже, че вместо да изпишем вежди, ще извадим очи. Не се получи ефектът на по-големи данъчни приходи, като се стимулира потреблението с намаляване на ДДС. Трябва да се направи по-добра преценка, да не се действа краткосрочно, а да се мисли дългосрочно и някои временни отстъпки в ДДС ( без тези за хляба) да се премахнат. Предлага се от Министерството на финансите и нов източник на акциз, което е добро решение. Може да се увеличат и някои ставки на екологични данъци, което за в бъдеще ще трябва да се разширява като практика.
Другият важен въпрос е свързан с нетните социални вноски. Факт е, че в европейски мащаб те намаляха във връзка с пандемията, докато преките и косвени данъци се увеличиха като процент от Брутния вътрешен продукт. Но в България те са по-ниски в сравнение с други страни от ЕС и ние трябва винаги да догонваме, защото изоставаме. Има възможност за увеличение на социалните и здравни вноски и това трябва да бъде направено антиинфлационно в името на по-солидарно общество, като се мисли дългосрочно.
- МВФ намали прогнозата си за ръст на БВП през тази година от 3 на 1,4 процента. Какви са причините за едно такова драстично намаление?
- Тази прогноза е повлияна и от неблагоприятната външна среда. И в европейски, и в глобален мащаб се очаква една задържане на възстановяването. Възстановяването и намаляването на инфлацията стават по-бавни процеси, отколкото това се предвиждаше по-рано. Моята прогноза също е, че възстановяването на икономиката ще бъде бавно. И всякаква интервенция чрез по-високи данъци може да ограничи още повече този процес, включително като увеличи дела на сивата икономика, вместо да се работи за по-добър растеж при една по-голяма устойчивост на законодателството.
- В априлския доклад за България на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие се загатва идеята да се върнем постепенно към прогресивно подоходно облагане, като мотивът е голямото неравенство у нас. Смятате ли, че е дошъл моментът да се води този дебат?
- Смятам, че тази препоръка на ОИСР е в дневния ред на нашето общество и във връзка с ангажиментите ни по зеления и цифровия преход. Пред нас стои въпросът за фискална консолидация в средносрочен аспект. Фискалната консолидация е необходима и за овладяване на инфлацията. Данъчната реформа е неизбежна, но следва да бъде добре обмислена. Тя не може да бъде ad hoc решение, свързано с текущия избор, който трябва да направи Народното събрание за бюджет за 2023 г. Стои въпросът как българите гледат и на богатството, и на данъците върху наследството, върху недвижимата собственост, върху дивидентите, на данъчните облекчения. Трябва да има синергия на мерките. Данъчната реформа не може да бъде парцелизирана към някакви промени, които да бъдат за едно полугодие. Това няма да работи. В известен смисъл съм радетел на едно по-солидарно общество. Най-голямото предизвикателство към новите членове на парламента е дали те ще стигнат до тази солидарност, която е в полза на обществото.
- Служебното правителство предприеме мерки срещу инфлацията, фокусирайки се най-вече при големите търговци на дребно. Смятате ли, че слагането на таван на надценките на основни храни ще проработи?
- Служебното правителство постъпи много внимателно. Има място на една такава мярка в едно общество на растящи неравенства, в едно застаряващо общество на хора с ниски доходи и пенсии. Така че тази мярка не може да бъде осъждана. Това не е непазарна мярка. Тя касае пазара. Пазарът трябва да срещне търсенето и предлагането, но трябва да работи в полза на обществото. Тази мярка иска да коригира пазара от гледна точка социалната структура на обществото, на тази част, която не бива да бъде изхвърлена от достъпа до потребление. Всички, които са толкова агресивно против тази мярка, трябва да признаят, че самото й разработване мина през фази, които доказаха, че има стремеж от страна на администрацията да отчете ролята на пазара. Таванът от 10% е достатъчна комисионна. Трябва да се каже на търговските вериги – направете тази солидарна стъпка. Така че аз подкрепям тази мярка, ще видим какво ще се случи в парламента.
- Как да си обясним факта, отчетен и от статистиката, че основни храни са по-скъпи в България, отколкото в държави с много по-висока покупателна способност? На какво се дължат тези изкривявания?
- Върви се към някакво споделено мнение какво българите трябва да подобрят в родното производство. Как родното производство и селското стопанство да работят за държавата и населението. Ние сме допуснали такова отстъпление на родното производство, което на собствена територия е изместено от вноса. Себестойността на българското производство е неконкурентноспособна спрямо субсидираната продукция, която идва от други страни-членки на ЕС, както и от трети страни. Това е едната посока. Другата посока е как пазарът да бъде по-добре организиран, така че местните производители да не бъдат опосредствани от прекупвачи, а да имат по-директно излизане на пазара, така че те да станат алтернативен избор за потребителя, пред вносни стоки, които може да са по-евтини, но не с такова качество.
ТОВА Е ТЯ
Татяна Хубенова-Делисивкова е професор, д-р в секция “Международна икономика“ Института за икономически изследвания на БАН.
Научен ръководител на 15 защитили успешно докторанти по международни икономически отношения в БАН. Преподавател по парична икономика, парична политика, международни финанси и финанси на ЕС. Участва в преговорния процес за присъединяването на България към ЕС по проблемите на публичните финанси като директор на Дирекция „Европейска интеграция“ на Агенцията да държавен финансов контрол.
Автор е на 6 монографии, над 200 студии и статии в областта на сравнителния анализ на икономическите системи, макроикономическата теория и прогнозиране, европейска интеграция, финанси на ЕС и участието на България в международните икономически отношения.
Член е на Съюза на учените в България, Българската асоциация за европейски изследвания, Европейската асоциация за сравнителни икономически системи и Европейската асоциация за еволюционна политическа икономия.
От 2016 г. и понастоящем е председател на Съюза на икономистите в България.
София Симеонова
