- Г-н Йорданов, въпросът, който занимава всички, е за полицейското насилие по време на погрома в София. Вие какво мислите?
- Аз съм работил в системата на МВР, участвал съм в масови мероприятия - като започнем от охраната на папа Йоан Павел II, минем през протестите, когато беше назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, и овладяването на много кризи. Знам едно, преди да се направи много внимателен анализ кой точно къде и как е действал, няма как да се произнасяме като последна инстанция. Очевидно е от клиповете, че има полицейско насилие, но не и във всяко едно видео. Знаете, че може да се монтира, да се пипа. Ужасно парадоксално е и мен ме е срам като българин как едни хора излязоха на легитимен протест срещу едно управление, което очевидно е, че на всички им е омръзнало до гуша, а се получи това. Стана като в ситуацията двама се карат-трети печели и очевидно този трети е обвързан с това омръзнало на всички ръководство на БФC. Този случай да се експлоатира пак по политически начин, да се натоварва с политическо бреме, с което е „забременено“ МВР от години, особено през последните три, трябва да престане.
- Как трябва да престане?
- Трябва да престане, като не изместваме фокуса на събитията. В тази ситуация 90% от хората, които излязоха да протестират, и 90% от полицаите са си били на мястото. Униформените са едни нормални хора, които трябва да преустановят размирици, а феновете да изразят своята гражданска и запалянковска позиция. Има по 10% и от двете страни, въпросът тук е оперативен, а не политически, които са предизвикали този сблъсък с неадекватните си действия. Заради тези 10% ние да слагаме „каруцата пред коня“ е безсмислено и вредно за всички. И това носи изключително тежки последици, не ни помага да се научим. Ако премиерът продължава да политиканства и да иска оставка на министър за такава ситуация, повярвайте, ще доживеем момент, в който няма да има хора, които да искат да станат министри.
- Звучи малко парадоксално?
- Да, парадоксално е. Защото във всяко едно нещо трябва да има известна мяра, ред и разум. А разумът казва – това е една много динамична и сложна ситуация, тя не е нито бяла, нито черна, нито проста. Разбира се, че е имало насилие, и то от двете страни, но е важно да се изясни точно как са се раздвижили нещата. Това може да се каже след обективен анализ, а вече след него следват и реакциите. Академик Денков е учен човек, ако той след като министърпредседателства 6 месеца, се е заразил с вируса на глупостта в българската политика, много съжалявам. Не може и не бива да се действа така.
- Как?
- Първосигнално популистки! Не го казвам, за да адвокатствам на вътрешния министър, а защото знам, че не е правилно. Навремето, когато бяха протестите срещу Делян Пеевски, сегашният шеф на Гранична полиция Антон Златанов отговаряше за охраната на мероприятието. Тогава за пръв път беше въведена системата „Антиконфликт“. Аз бях поканен от него да направя инструктажите на колегите от столицата. Направихме инструктажа и опитахме да подходим по един модерен начин. Това свърши работа, имаше почти всеки ден по 100-200 човека, които бяха откровени провокатори. По този начин избегнахме т.нар. барикадно мислене между протестиращите и полицията. Когато полицията бъде интегрирана, а не инфилтрирана или противостояща, хората започват да свикват и да търсят униформения като помощник и закрилник, а не като опонент. Успяхме да си свършим работата, но сега става дума за друга група хора.
- Каква група?
- Феновете, и то организираните, не са отишли там, за да рушат. Видях, че започнаха едни измислици този бил човек на Бербатов, онзи на не знам си кого. Провокатори винаги ще се намерят и точно затова, за да не правим от мухата слон, трябва да си дадем сметка, че можеше да стане много по-тежко, ако онези 90% от полицаите и онези 90% от феновете не бяха проявили разум. Ние вместо да говорим за тях и да ги похвалим, се занимаваме с десетте процента лумпени и хора, които са нарушили професионалната етика или са дали признаци на остър стрес или на състояния, които са ги подтикнали да действат по този безобразен начин.
- Какво имате предвид?
- Правим герои антигероите. Ние всеки път по такива и други поводи виктимизираме насилниците и наказваме жертвите публично чрез начина, по който реагираме. Поставяме тези вагабонти (гражданин размирник или полицай грубиян) във фокуса на внимание, винаги „камуфлирани“ зад реално пострадали жертви, след това нарочваме някого за виновен, виктимизираме и него, а на истинските злодеи им се разминава наказанието, и така битият бит... По този начин задаваме лошия модел за несправедливост и липса на ред и възмездие в отношенията и обществото, който генерално кара хората да не гласуват и да мразят държавата.
- МВР е тежка структура, заповедите се издават в строга йерархия - хоризонтална и вертикална. Едни командват, други изпълняват и се знае кой е взимал решенията по време на протеста. Вие познавате системата отвътре – кой трябва да понесе отговорност за битите хора?
- Веднага ви казвам. Първо за МВР има твърде много фантазии и те са с адресат много назад във времето, може би от 1999 г., когато аз съм започвал да работя там. Нещата вътре не са никак толкова розови, колкото хората си ги представят. Всеки гражданин иска едно силно министерство, но то отдавна е съсипано от политическия вирус, там много от хората вече не мислят професионално кариерно, а на кого да са човек, за да могат да бъдат представлявани и да си осигурят някакъв служебен просперитет. Останаха много малко хора, които се занимават реално с истинска работа, още по-малко да поемат автономно инициатива и отговорност. Повярвайте ми, работил съм твърде дълго в МВР и по времето на всякакви правителства - нещата ставаха все по-зле. Особено в последните 3 години обаче станаха безумни. Връщайки се на въпроса ви – на терен си има командири на отделения, на отделните звена, те издават заповеди според оперативната обстановка. Вече тези заповеди може да са издадени по един начин, но да са изпълнени по друг или обратно – важни, много важни детайли.
- Има много детайли тук, но какво искате да кажете с това – да се издаде една заповед, но да не се изпълни по правилния начин?
- Ти можеш да имаш неточна преценка за ситуацията и да накараш хората да действат неадекватно спрямо нея. Има много аспекти, за които хората е редно да се замислят, а не да се създава този политически хаос, при който всички виновни и замесени да се промъкнат между капките. Ще дам примера с убийството на Пепи през 2001 г. Тогава истинските виновници за това детето да не е между нас останаха в сянката на политическата идиотия и медийната истерия, която продължи две години. В крайна сметка майката се оказа извършителка на престъплението, но лекуващият лекар, близките й, хората, които бяха истинските отговорни за това тази жена да остане недолекувана, неподкрепена, да се разболее и да влезе подмолно в налудна фаза, в която да убие детето си, не понесоха никаква отговорност.
- Това дали може да се случи и сега?
- Да, може, ако продължаваме да мислим и действаме като тогава преди 22 г. Но това означава само едно – ние не се учим от грешките си, действаме примитивно, неадекватно и като хора, които трябва да взимат решения, и като хора, които отразяват, и като хора, които коментират тези факти. Има и такива, които правят фейсбук полюции само и само да покажат колко са красноречиви, но не искат никой да ги вижда, стоят зад аватари. Това показва колко ни е болно обществото. В крайна сметка дори малкото добро, което може да се случи, е под въпрос.
- Какво добро може да се случи?
- Най-доброто е, че от много време насам имаме ръководство на МВР от хора от кариерата, които наистина познават системата, имат своя видим професионален път, независимо кой ги харесва и не ги харесва. Декларират амбиции да направят разумни промени и неща в системата. Ние, вместо да се занимаваме с въпроса какво да се реформира в МВР, сме свидетели отново на чисто политически истерии от инфантилен тип. Това, което се случва в МВР, може да бъде мултиплицирано почти във всички министерства.
- Виждате, че политиците се разделиха – едните от ПП-ДБ искат оставката на министъра, другите в лицето на ГЕРБ и ДПС не. Вие как мислите, трябва ли да подадат оставки Калин Стоянов и Живко Коцев?
- Абсурдно е. Оставка може да искаш за неща, които имат ясен политически контекст. Ако министърът например декларира постигане на определени цели, дефинира конкретната си визия за министерството, начертае планове, програми от обществено значим характер и резултатите, не го показват след един разумен период, тогава оставката е задължителна. Но в този ред на мисли, да попитам защо не беше поискана например оставката на Бойко Рашков, който излъга няколко пъти, че всички проблеми са решени, че има завършена реформа на 98% в МВР? Ето това е политически аргумент, защото не изпълни нищо от това, което обеща. Това е политиката, а тук говорим за един инцидент, при който си има конкретни отговорни униформени и цивилни.
- Кои са отговорни?
- В случая в МВР те могат да са най-вече на изпълнителско, на ниско ръководно или средно ръководно ниво. Трябва да се направи анализ и да се каже кой къде е сбъркал. Необходимо е да се установи и кой протестиращ е създал тази или онази рискова и опасна ситуация и си е изял заслужено боя, кой пък не е провокирал полицая и е пострадал неоправдано и т.н. Така се създава респект, че не можеш да се биеш с полицай и в същото време се осъзнава как се носи „пагонът“, че не можеш да се отнасяш към гражданите като към добитък. Просто е. Има хора с инфантилно-комплексарски подбуди, които си въобразяват, че действайки по вандалски начини и репчейки се на полицията, ще натрупа нарцистични дивиденти, по собствената си малоценностна скала. Опасявам се, че с подобни обществени дискусии и реакции възпитаваме цели „плантации“ с подобен сорт „лумпени“. Масово нашата гражданска грамотност е на нулево ниво. Всеки плямпа безотговорно в тази държава и в момента от една ситуация, която имаше ясен фокус, беше легитимна, ние отидохме в абсолютно друг контекст. Аз допускам, че има и нещо друго.
- В какъв контекст попадна Стоянов, след като лично премиерът обяви, че по време на кръвопролитието и погрома той е бил на кинопрожекция?
- Това пак са евтини пиарски номера. Ние станахме свидетели на любовни връзки, на завери, на незаконни арести, на какво ли не. Аз си спомням пък друг случай през 1997 г., когато един друг министър, когато полицаите в „Белите брези“ се избиха взаимно, беше на някакво тържество, бог да го прости Начев. Разберете, не му е мястото на един министър на протест.
- А на кино ли му е, докато в същото време става погром в центъра на София?
- Мястото му е да прави политики, да мисли за реформи на структури, за бъдещето на сектор сигурност. Аз лично бих поискал оставката на Калин Стоянов, ако след една година не е предприел нито една реформа в системата. Искам да видя какви са му възгледите за това да се промени нахлуването в системата на хора, които на 25 г. си мислят за пенсия и вършат колкото се може по-малко работа, за да не сгрешат. Искам да видя министър, който да промени организационната култура в системата, да има повече мотивирани хора, с по-висок капацитет. Искам да видя министър, който да изчисти паразитни структури, които от години „пият кръвчицата“ от бюджета на министерството, искам да видя как ще премахне тунеядците, които разходват тонове хартия в писане на глупости и т.н. Този хеписоц, който властва от години там, да се проветри. Ако не свърши тези неща, бих му поискал оставката, а не за случая с протеста. Това е абсурд. И това важи не само за този, а за всеки министър, който бъде атакуван по подобни причини. Бога ми, министър на вътрешни работи (любимецт на Кирил Петков – Бойко Рашков) извърши незаконен арест, и то доказано в съда и никой не му поиска оставката, давате ли си сметка за какво говорим. Това е политическо действие, а тук говорим за 10% лумпени и още толкова полицаи, които не знаят къде се намират, спретнали един кьотек и ние да обявяваме всички полицаи за насилници или всички фенове за лумпени. Отказвам да приема това.
- Като криминален психолог тези 10% полицаи, които не знаят къде се намират, как са попаднали в системата?
- Това е истински ключовият въпрос. Говоря за това поне от 10 г. и когато съм бил служител също. Системата все повече функционира по начин, който отблъсква качествените хора с идеи и идеали и те все по-трудно се задържат. Средата и нравите им изглеждат евтини, непривлекателни, анахронични и те не могат да се идентифицират с тях. Точно по тази причина там все повече се въдят и оцеляват хора, които не искат да се учат, а да се крият, да симулират и да лицемерничат. Те се пазят от това да поемат отговорност, не искат, когато има необходимост да поемат риск, а това е част от работата им. Или пък, когато пък имат възможност, гледат да си избият комплексите върху отделни граждани.
- Като тези, които гледаме по клиповете?
- За някои да, но не всеки клип трябва да приемаме като даденост. Занимавал съм се с това да разследвам корумпирани полицаи, полицаи, които са си превишавали правата, вкарал съм много хора в затвора, казвам го от първо лице единствено число – не се прави така. Във всяка нормална система за сигурност нещата са консервативни, но въпреки всичко се променя и промените са обмислени и задължително еволюиращи. Първо се правят внимателни анализи и не се пазим от това да си признаваме грешките. Трябва правилните думи да стигат до хората и не се прави истерия като сега.
- Какви наказания биха могли да получат онези 10% полицаи, за които говорихте?
- Различно. Има нормативен ред. Ако са причинили средна телесна повреда, могат да бъдат съдени, да бъде възбудено наказателно производство. Няма как да слагаме под един знаменател. Може да има такива, които са имали грешна заповед, други да са проявили погрешна преценка. Като се съберат няколко човека в кръчма и се сбият, трябва ли всички да получат еднаква присъда.
- Видяхме в едно от видеата как 4-5 полицаи бият мъж на земята и се връщаха няколко пъти да го удрят. Те комплексари ли са и има ли много такива в МВР?
- Комплексари са. За съжаление обаче е пълно с комплексари навсякъде. Дори по улиците, като видите на всеки светофар все има някой да се кара с друг. Затова и големите твърдения, че полицията окървави София, не са верни. Мога да кажа, че полицията спаси човешки животи, защото в тази ситуация можеше да има жертви.
Това е той:
Роден е през 1969 г. в София
Завършил е социална психология в СУ „Св. Климент Охридски“
Повече от 20 г. е работил в Института по психология на МВР, бил е и заместник- директор
Работил е по едни от най-знаковите криминални случаи у нас
Виктория Пенкова
