- Г-н Елик, къде в Израел живеете?
- Роден съм в България, в София, на ул. „Екзарх Йосиф“, до Халите. През 1956 година семейството ми се пресели в Израел. Бях на три годинки и половина, а сестра ми беше 6-годишна. Учеше в първо отделение. Братът на баща ми остана в България до края на живота си.
Много сме свързани с България и обичаме българите. Идвали сме в България десетки пъти. Аз съм икономист по професия. Вече съм на 70 години и работя като екскурзовод. Аз съм екскурзовод на мнозинството от българските туристически групи в Израел.
Живея в голям град, на 5 километра от Тел Авив. Преди няколко дни в него падна ракета от Ивицата Газа. Падна на 150 метра от нас и уцели къща.
Ние се намираме на около 55 километра от Ивицата. Имам семейство – жена и три деца – двама синове и дъщеря. Те са цивилни, но сега двете ми момчета са мобилизирани, както и моят зет. Много сме предани към нашата държава.
- Къде са мобилизирани?
- Моят зет е мобилизиран на север, а синовете – на юг. Няма да уточнявам точно къде.
- В какво се състои мобилизацията?
- Ние сега сме във война. Имаме двама неприятели – терористите от Хамас на юг и на север - Хизбула. Те имат голяма връзка с Иран. Ние трябва да бъдем готови. Мобилизацията значи готовност. Мобилизираните са като всички други войници, няма разлика между мобилизираните и тези, които са на военна служба.
- Къде ви свари нападението на Хамас на 7 октомври?
- На 8 октомври трябваше да посрещнем голяма българска група туристи в Израел. Но на 7-и в 6,30 ч. бяхме изненадани. При нас има автоматични сирени – когато лети ракета, те се включват, за да предупредят хората да отидат в бомбоубежица. Отидохме в укритието.
- Казахте, че до вашия град достигат ракети от Ивицата Газа. Друг път стигали ли са чак толкова близо ракети до Тел Авив?
- Да, да. Всеки 3-4 години има напрежение, но ние мислехме нещо, което се оказа грешно – че като даваме храна в Ивицата Газа, всеки ден 100 камиона с храна влизаха, като даваме на палестинците да идват да работят тук и да печелят пари, поне ще бъдат по-кротки, както е думата. А те ни нападнаха.
- Разкажете какво представляват кибуците?
- Кибуците са кооперативно население. Някои от тях се намират само на десетки метри от стената с Ивицата Газа. Представете си разстоянието между бул. „Мария Луиза“ и ул. „Екзарх Йосиф“ в София. Във всеки от кибуците живеят по около 600, 800 или 1000 души – мъже, жени и деца. Всички те са цивилни. Работят земеделие и в заводи. Един от най-големите заводи в Израел е именно в един от кибуците. Разстоянието от тях до Тел Авив е 70, 80 или най-много 90 километра. Оттам до Тел Авив може да се стигне много по-бързо, отколкото от Пловдив до София.
- Защо кибуците се намират до Ивицата Газа?
- Израел е много малка страна. Тук всичко е малко и много близо. Идеята за кибуца е от преди 100 години, много преди да имаме държава. Всички в кибуца работят колкото могат и получават каквото им трябва. Те са най-качествените хора в Израел.
Хората в кибуците не са били в конфликт с никого. Те са патриоти, защитават мира и не искат да воюват. Те си работят. Там не живеят военни, всички са цивилни, само цивилни хора живеят там.
- В кибуците има ли охрана?
- Във всеки кибуц има петима-шестима, които са пазачи на мястото. При нападението на Хамас те са се борили, докато стигнат войниците, което е отнело известно време. Дотогава терористите, които пробиха стената и влязоха в кибуците, са убивали дори малки деца. Обезглавявали са ги и са застрелвали родителите им. Насилвали са млади момичета. Знаете, че евреите са страдали много от нацистите, но такова нещо...
Нападението стана в събота, който е много важен ден за нас, и освен това на празник. Те са нахлули не за да се бият с войници, а да убиват цивилни. 1400 са убитите, 230 са взети за заложници. Сред тях има болни хора, има две момиченца аутисти, бременни жени, дете на 8 месеца. Тези хора са някъде в тунелите в Ивицата Газа.
- Доколко е точен ответният удар на Израел?
- Той започна със самолети, бомбардировките се правят точно и никой да не ви разправя нещо друго. Ако има информация за терорист, който се намира в някой тунел, ние можем да влезем в тунела с бомбата, без да засегнем сграда. При нас системите пазят хората.
- Трябваше ли израелската армия да влезе в Ивицата Газа?
- Трябваше да влезем, защото не може да се живее така. Те правят голяма мръсотия – живеят под болници. Главните хора в Хамас са под най-голямата болница в Ивицата Газа – „Ал Шифа“, защото знаят, че ние няма да засегнем болницата. А болницата, която бе разрушена, е от тяхна ракета, не от наша, не сме го направили ние. При нас всичко е много технологично, знаем къде падат бомбите. Не искаме в северната част на Ивицата Газа хората да бъдат засегнати и затова бяха призивите да отидат в южната част на Ивицата. Да можем да влезем по-свободно, за да не бъдат засегнати невинни жители там.
- Как се живее в такъв страх и от двете страни на конфликта?
- Хамас уби нашите хора, но те засегнаха своите хора най-много от всички. Това е война, защото ние няма да позволим повече хората по нашите граници да живеят в страх и да мислят всеки божи ден, че някой може да ги стреля.
- Какво се случва след нападението в кибуците?
- Там хората са евакуирани, защото не може да живеят в разрушенията. Малко са останали да работят в някои заводи в кибуците. Има и засегнати градове, които са много близо до Ивицата – на 7 до 12 км. Сред тях са Ждерот и Офаким.
- Колко кибуци има до Ивицата Газа?
- Около 15 са. При терористичната атака са нападнати всички кибуци. Например в кибуц Бейри са убити 120 души, има загинали цели семейства.
От петък вечерта нашата армия е в Ивицата Газа с танкове и войници. Те са вътре. Нямаме подробна информация, но са много. От север продължават към центъра. Нашето намерение е да ликвидираме Хамас, защото не може да се живее с ракети. Ние наричаме групировката повече от нацисти. За нас най-важното е да освободим заложниците, да се върнат при нас.
- А това ще може ли да стане?
- Да, да, ще стане. В понеделник нашите войници са освободили едно момиче от тунелите.
Терористите правят психологически терор – освободиха 4 жени, на едната мъжът й остана заложник. В понеделник показаха три жени заложнички, които призовават за примирие, при което да бъдат освободени срещу палестински затворници.
Лидери на Хамас са били в наши затвори, но преди 10 години бяха освободени, за да ни върнат наш войник.
Трябва да разберете, че ние искаме да ликвидираме Хамас – най-вече лидерите, както и да нямат оръжие, ракети, това е тежка работа. И да върнем заложниците.
- Могат ли да бъдат открити лидерите на Хамас из тунелите?
- 500 километра са тунелите, но ние имаме някакви изненади. Лидерите на Хамас не се интересуват, че 2 милиона, които живеят в Газа, страдат.
- Каква е ситуацията в северната част на Израел?
- На север е Хизбула. Те са още по-страшни. Групировката се намира в Ливан, а Ливан е държава, това не е Газа. Хизбула е много по-силна от Хамас, тя има 200 000 точни ракети. Всеки ден Хизбула атакува с малки ракети, които падат близо до северната ни граница. И там има кибуци и градове, точно както на юг в Израел. Там също хората бяха евакуирани.
Ние не искаме още един фронт, не искаме да има война там. Не искаме да нападаме местата, където е Хизбула, това означава да нападнем народа на Ливан. Ние мислим, че няма да има втори фронт, защото там наблизо са американците. Те изпратиха военни в района. А самите ливанци най-много пресират Хизбула. Те казват: „Не искаме война, оставете ни да живеем в Ливан“.
- Кога мислите, че може да настане, ако не мир, поне спокойствие по вашите земи? Колко време ще продължи войната с Хамас, колкото и да е труден този въпрос?
- Знаете ли какво значи „нероден Петко“? Това го помня от моето детство. Ако ме питаш мен, работата за мир още не е започнала. Войната ще свърши, когато Хамас бъде ликвидирана и хората у нас ще могат да живеят нормално. Аз живея в центъра на Израел и всеки божи ден има 5-6 сирени.
Надяваме се от север да няма проблеми. Защото ако се закачат, това няма да остане повече така, не може да остане така, разбираш ли?
С българска група туристи в църквата на Божи гроб в Йерусалим
След бойците от Хамас в Нир Оз остана само кръв и разрушения
Жители на кибуца Нир Оз са в шок от разрушения си дом
ТОВА Е ТОЙ:
Роден е в София
Емигрира със семейството си в Израел през 1956 г.
Икономист по образование
Работи като екскурзовод с български туристически групи
Мария Кадийска
