- Г-н Лилов, подписахте с Япония споразумение за създаване на развоен център у нас, каква всъщност ще е дейността му?
- Проектът е на финалната си фаза. Очаква се до първата половина на следващата година той да започне същинската си дейност. Това са сроковете, които са уговорени с търговските партньори. Идеята е в максимално бързи темпове да организираме и оборудваме съвместния научноизследователски център, за да започне на функционира съобразно задачите, които му поставяме.
- Къде ще бъде позициониран и какви задачи ще изпълнява?
- За конкретното място в момента тече съгласувателна процедура, която в момента тече и точното място все още не е ясно, но със сигурност ще бъде на територията на София. Задачите, които ще поставяме, са съобразно новите технологични възможности, новите знания, които имат и българските, и японските учени, които ще участват в работата. Идеята е да разкрият нов потенциал в млечно-киселите бактерии, във възможностите за подобряването на здравето на човека. За това как може консумацията на млечно-кисели бактерии и продукти като цяло да се отразява на човешкото здраве и какво би било благотворното му влияние. Като цяло се търсят нови възможности за по-здравословно хранене като цяло.
- Ще бъдат ли разработвани нови продукти на базата на млечно-киселата бактерия?
- Научноизследователският център не цели разработване на нови продукти. Неговата работа е да изследва микроорганизми, тяхното влияние върху човешкото здраве. В последните си изследвания те са изолирали млечно-кисели микроорганизми, които са синтезирали голям брой витамини в човешката микрофлора. Това също би могло да е приносът от работата на научноизследователския център в общия контекст. От тях не очакваме те да разработват нови продукти. За нас е важно те да отсеят кои щамове имат това благотворно влияние върху здравето на човека. А останалата част от екипа ще работи за това тези достижения да бъдат вложени в продуктите, с цел те да стигнат доколкото се може по-голяма част от хората. На тях не възлагаме конкретна задача, която е свързана с продуктите, а същинска научноизследователска дейност, която да определи кои щамове, микроорганизми, тоест да бъдат изолирани нови щамове от българската природа, които не са изследвани и да бъдат проучени за нови възможности и потенциал за тяхната употреба. Например нашите учени изолираха щам, който възпира развитието на лошия холестерол в човешкия организъм. Има други щамове, които благоприятстват възпиране на хипертонични заболявания. Тоест има различен подход към щамовете, което дава различни възможности за повлияване на човешкото здраве и работата на учените е изследвайки различните щамове, които са хиляди, за всеки един от тях да има яснота как влияе върху човешкото здраве и как би могъл да бъде полезен за хората.
- От къде идва финансирането за проекта и колко човека ще работят в центъра?
- То е съвместно, като разходите по изграждане и за работа на центъра ще бъдат поети по равно между двете страни.
Първоначално е планирано да бъдат назначени 10 души, като те ще са по равно от двете държави. Вероятно в процеса на работа ще се наложи да бъде увеличен екипът.
Това, което сме договорили с колегите, е научно-развойният център да бъде в рамките на дружеството „Ел Би Булгарикум“.
Финансирането се осигурява от бюджета на дружеството, който все още не е напълно ясен, но ще струва няколко милиона лева, може би около 2 млн. лв.
- Има ли срок за действие на тази лаборатория?
- Това, което имаме като съгласие към настоящия момент, е да се работи в рамките на 10 години. Лабораторията ще работи по различни направления, които са свързани с изолиране на нови щамове, техния анализ, влиянието им върху човешкия организъм, всичко, което може да донесе полезност за човека.
Това смятам, че е ключов проект, защото към настоящия момент, с апаратурата, с механизмите, с които разполагаме, на практика не можем да разкрием целия потенциал на млечно-киселите бактериите. Това е един крайъгълен камък за дружеството. То ще е единственото с научноизследователски център, който може да получи знания за това кои щамове може да влага в своите продукти, за да донесе максимален здравословен ефект и полезност на продуктите си. Нашата цел не е просто да произвеждаме продукти с хранителна стойност и високо качество, с което не може да правим компромис. Голямата ни цел да изведем знанията на първо място и да може продуктите, които предлагаме да са с осъзната и максимална полезност във всяко едно направление, в което те имат потенциал.
- Какъв е произходът на млякото, което се ползва в продуктите, произвеждани от държавната компания? Има ли дефицит на сурово мляко у нас?
- Ние сме потребители на пазара на мляко и към настоящия момент нямаме собствено производство, няма как да спомогнем за намаляване на дефицита. По-скоро трябва държавна политика за подкрепа на производителите да увеличат стопанствата си и да произвеждат повече. Това, което за нас е важно да има достатъчно количество първокачествено свежо българско мляко, защото ние влагаме само такова в нашите продукти. Не използваме вносна суровина, това е политика на дружеството. За това се налага да полагаме огромни усилия. Повишихме и производствения капацитет на дружеството. Суровината с български произход става все по-малко и по-трудна за набавяне. На този етап се справяме, не се налага да внасяме или да ползваме сухи млека. Голяма част от суровината си набавяне от производители от Видин, но използваме и други от вътрешността на страната.
- Какви са изискванията при производството на българско кисело мляко и бяло саламурено сирене със защита от ЕС?
- В Япония ние продаваме български закваски, именно тези бактерии, за които говорихме по-рано. Там не се произвежда по българския стандарт, а с тяхна суровина и технология и се влага българска закваска. Няма как да отговаря на условията за българско кисело мляко. Наименованието, което е защитено, включва продуктът да се произвежда само на територията на България и от българско мляко. Тоест мляко, което е произведено в чужбина и с него се правят продукти, не могат да се наричат българско кисело мляко или сирене. В Япония се продава под марката Bulgarian yogurt, а не както е изписано защитеното географско наименование, което се изписва с латински букви така, както е регистрирано и следва да се изписва. Така всяка държава, която произвежда продукт със закваска, могат да изписват Bulgarian yogurt, а не Bulgarsko kiselo mliako, каквото е защитеното наименование. Тоест не може да бъде объркан единият с другия продукт.
- Бихте ли посочили за пример, ако предприятие в Германия купи закваска от България, но работи с немска суровина на тяхна територия, как може да го нарече?
- Може да се изпише само кисело мляко или кисело мляко с българска закваска, но не може да се изпише българско кисело мляко. За да може да се използва този надпис, трябва да е произведено на територията на страната, с българско мляко и има още едно допълнително изискване. Тук бих искал да отворя една скоба. Единствената разлика между защитеното географско наименование и българския стандарт за кисело мляко е, че в първото има задължение българското мляко да е произведено във ферми, където се използва най-малко 80% български фураж. Тоест и в момента се произвеждат продукти, защитени в ЕС и проблемът е само във фуража. Това очевидно затруднява предприятията, защото поне на мен не ми е известно към момента да има производство на мляко със защита.
- Получава се, че сме защитили българското кисело мляко, но не може да го предлагаме.
- Тази трудност, която е поставена, не е свързана с млекопреработвателите, а с производителите на суровината. А ние нямаме механизъм, с който да ги принудим да използват определени фуражи. Ние сме зависими от тях. Докато те не могат да покриват този стандарт, ние няма как да произвеждаме тези продукти. Но БДС не отстъпва по нищо на защитеното географско наименование.
- Какви са прогнозите за цените на млечните продукти след Нова година, да се очаква ли увеличение или намаление?
- Това, което е важно да кажем, е, че при нас изцяло променихме начина, по който организираме покупката на суровина. Тоест от пряко договаряне между контрагентите, ние преминахме изцяло на публична процедура с тайно наддаване, като по този начин си гарантирахме, че дружеството ще получава суровината на възможно най-добра цена. Тоест има конкуренция между производителите. До този момент винаги сме получавали оферти за по-големи количества, които ние можем да преработим и това ни дава възможност да избираме най-добрите предложения от това, което се предлага на пазара. В това отношение мисля, че имаме голям напредък. Защото по този начин се опитваме да минимизираме разходите на дружеството и да поддържаме ценова политика, която е с безкомпромисно качество на най-добра цена. Съдейки от резултата от промяната сме успели да постигнем този ефект. На база на това, което имаме като средна цена за съответния месец, в момента успяваме с няколко стотинки да достигнем по-добра цена. Работим много активно в посока да минимизираме разходите. Прекратихме договори, които не са изгодни за дружеството и не могат да донесат ефекта, който се е очаквало. Когато става въпрос за общия пазар на млечни продукти, виждаме, че има известно стабилизиране на ценовите нива. Надявам се, че това ще е обща тенденция, въпреки че при нас е много силна сезонността при цената на млякото, като през лятото е ниска, а зимата скача. Въпреки това се надяваме стабилизирането на цените да е трайна тенденция. Що се касае за ценовата политика на дружеството, ние сме на финала на един много мащабен вътрешен анализ, който организирахме с одиторите на дружеството и се надявам съвсем скоро да можем да направим рекапитулацията за начина, по който е ценообразувано, резултатите от това, ползите за дружеството и така нататък.
- От думите ви разбирам, че щом сте постигнали по-ниска изкупна цена на млякото, да не очакваме по тази линия увеличение на цените.
- Това, което правим, е да търсим възможности за оптимизация на производството. Всяка една възможност, която би ни позволила да направим по-ефективно производството, ще се използва. Оттук нататък въпросът, който стои, е за оценката на генералната ценова политика, но не искам да отварям темата, защото очаквам да бъде финализиран докладът. След което ще имаме цялостен поглед върху това как е ценообразувано, какви ресурси са влагани, какви ценови нива са постигани, на каква база са вземани тези решения през последните месеци.
- Колко струва килограм сирене?
- Ще ви дам следния пример. За килограм сирене са необходими около 7,5 литра мляко. Само суровината, която през този месец се продава средно 1,10-1,20 лв. за литър. Тоест само покупката на суровината струва 10 лева. Така че сирене за 10 лева за килограм според мен, ако трябва да се изразя дипломатично, е доста голямо предизвикателство за всеки производител. Ако трябва да бъда недипломатичен, това, което се продава за 10 лева, няма как да бъде сирене. Наистина, тук въпросът е какво има вътре?
Това е той:
- Роден е във Враца през 1983 г.
- Учил е политически науки
- Има магистратура по финанси
- Завършил е и право
- С опит в управлението на дружествата е
- Бил ръководител на търговско дружество
- В съвета на директорите на ДКК и зам.-председател
- От два месеца е изпълнителен директор на „Ел Би Булгарикум“
Елена Иванова
