С ърдечната недостатъчност е състояние, което засяга милиони хора по света и представлява сериозно предизвикателство както за пациентите, така и за медицинските специалисти. Разговорът с доц. д-р Елена Димитрова, утвърден специалист в областта на кардиологията, ни предоставя ценна информация за причините, диагностиката и примери за успех.
- Какво представлява сърдечната недостатъчност?
- Сърдечната недостатъчност е състояние, при което най-общо сърцето не може да изпомпва достатъчно кръв, за да задоволи потребностите на организма. Сърцето представлява една мускулна помпа и проблемът може да бъде или невъзможност за изпомпване на кръвта (сърдечна недостатъчност с редуцирана фракция на изтласкване), или затруднено пълнене (сърдечна недостатъчност със запазена фракция на изтласкване).
Фракцията на изтласкване е показател, който използваме ежедневно в практиката – измерва се лесно, най-често чрез ехокардиография и дава представа за помпената функция на сърцето. Нормалните стойности са над 50-55%. В крайна сметка различните подтипове сърдечна недостатъчност, независимо от фракцията на изтласкване, водят до сходна симптоматика - лесна умора, недостиг на въздух при усилие, а в напредналите стадии и в покой, нощен задух, поява на отоци, увеличен черен дроб, нарастване на коремната обиколка и т.н.
- Колко сериозен е проблемът със сърдечната недостатъчност?
- Проблемът е много сериозен, защото засяга голям брой хора в развитите държави – по статистика около 4%, което означава 60 млн. души. Но броят им се увеличава непрекъснато поради широкото разпространение на заболяванията, които могат да доведат до сърдечна недостатъчност, както и поради увеличаването като брой и застаряването на населението в световен мащаб. Например във възрастта над 70 години сърдечната недостатъчност засяга 10% от хората. Бих искала да подчертая, че особено много нараства пропорцията на пациентите със сърдечна недостатъчност със запазена фракция на изтласкване. На практика вече всеки втори пациент със сърдечна недостатъчност спада към тази група, а тя е по-трудна за диагностициране и лечение.
- Има ли специфичен профил на хора, които са засегнати в по-голяма степен от сърдечна недостатъчност? Какви са рисковите фактори?
- Както вече споменах, с нарастването на възрастта се увеличава и честотата на сърдечната недостатъчност. Някои известни и много разпространени рискови фактори са артериалната хипертония и исхемичната болест на сърцето вкл. миокардният инфаркт. Други причини за развитието на сърдечна недостатъчност са нарушена функция на някоя от клапите на сърцето, заболявания, които засягат първично сърдечния мускул (кардиомиопатии), нарушения в сърдечния ритъм (аритмии), вродени пороци, както и някои по-редки причини като метаболитни и невромускулни заболявания. Конкретно сърдечната недостатъчност със запазена фракция на изтласкване често се асоциира с други често срещани състояния като захарен диабет, затлъстяване, предсърдно мъждене, хронични белодробни заболявания и други.
- Какви съвети бихте дали на човек със сърдечна недостатъчност, за да живее по-дълго и по-добре?
- Основният съвет, който бих дала на хората със сърдечна недостатъчност, е да се проследяват редовно при специалист и да спазват стриктно препоръчаната терапия и начин на живот, защото тези мерки наистина ще им помогнат да живеят по-дълго и по-добре. Това, което е още по-важно обаче, е да профилактираме развитието на сърдечната недостатъчност, да не допускаме да се стигне до нея, което става чрез контрол на рисковите фактори, за които стана дума по-горе. Тук имам предвид например лечение на артериалната хипертония, навременно лечение например на острия миокарден инфаркт и на много други състояния.
- Общоприето схващане е, че българите не се придържат към съветите на лекаря и често не спазват препоръчаното им лечение. Какви са Вашите наблюдения от практиката ви на специалист?
- Наистина в практиката има много хора, които не спазват нашите препоръки и се връщат отново и отново във все по-лошо състояние. Има, разбира се, и изключително съвестни пациенти. От кои ще бъде конкретният пациент зависи най-вече от него като интелигентност, отговорност, социално положение, но също така от подкрепата на близките му. Ние лекарите също носим отговорност в това отношение - нашата роля е да информираме пациента на достатъчно разбираем език, да отговорим на въпросите му, да го накараме да ни има доверие и след това да го проследяваме адекватно, разбира се.
- Може ли да дадете положителен пример с Ваш пациент, който е доказателство за обратното?
- Разбира се! За щастие освен лошите примери, има и много положителни. Например скоро при мен дойде на преглед млад пациент, който беше лежал в клиниката с остър инфаркт преди около 2 месеца. По онова време той беше много уплашен и несигурен какво го чака след изписването, което е абсолютно нормална реакция. За тези 2 месеца обаче той беше успял да промени начина си на живо, включително да спре на пуши, което е изключително важно, да започне да се движи повече, да отслабне, и в резултат на всичко това в комбинация с редовния прием на изписаните от нас медикаменти беше постигнал и прицелните стойности на лабораторните показатели. Мисля, че и двамата останахме много удовлетворени от постигнатото.
- Кое е най-важното нещо, което пациентите със сърдечна недостатъчност трябва да знаят, а не знаят?
- Мисля, че основното, което трябва да знаят пациентите, е, че много се работи в тази област и в резултат на това имаме какво да им предложим, особено като медикаментозна терапия, за да се чувстват по-добре и да живеят по-дълго.
- Какво е онова нещо, което всеки от нас трябва да прави, за да намали риска от сърдечна недостатъчност?
- С риск да се повторя – най-важен е контролът на рисковите фактори. Това са всички онези състояния, за които вече стана дума и които увеличават риска за развитие на сърдечна недостатъчност. Следващата стъпка е редовно да посещават лекар, да спазват препоръките и да приемат терапията, която им е изписана. Още нещо изключително важно е да се реагира бързо при поява на оплаквания от гръдна болка, задух, сърцебиене. Една част от тези симптоми могат да бъдат безобидни, но нерядко те се дължат например на остър миокарден инфаркт, при който буквално всяка минута забавяне може да е фатална или да доведе до необратимо увреждане на сърдечния мускул.
Сърдечната недостатъчност е предизвикателство, което изисква внимание, редовна профилактика и стриктно следване на препоръките на медицинските специалисти. Както става ясно от думите на доц. д-р Елена Димитрова, с правилен подход и съвременна терапия пациентите могат да постигнат значително подобрение в качеството на живота си.
Доц. д-р Елена Димитрова, д.м.
Завършва медицина пред 2008 година в Медицински университет – София. От 2009 до 2013 година специализира кардиология в Клиника по кардиология на УМБАЛ „Света Анна” – София. През 2014 година, след като придобива специалност кардиология, започва работа в МБАЛ „Национална кардиологична болница”. Има защитена дисертация на тема белодробна хипертония, както и множество публикации и участия в наши и чуждестранни научни форуми. Провела е допълнителни обучения в областта на белодробната хипертония в АКН – Виена и ECZ – Otwock, Полша, както и на сърдечната недостатъчност в Institute of Heart Diseases – Медицински университет Вроцлав, Полша. Член е на УС на Дружеството на кардиолозите в България и на Европейското кардиологично дружество.
