- Паскал, Доктора, Самоковеца, Таки, Къро – защо отново говорим за тези лица? Криминалният преход ще приключи ли изобщо някога?
- Според мен Паскал се появи покрай последната разработка на ДАНС. Има подозрения до каква степен това е свързано с предстоящите избори и защо се появява сега, а не примерно преди три месеца. Според мен от това, което показват данните – български, международни и на приходната агенция, така наречената контрабанда или различните форми на икономическа измама са в рамките на нормалното за една държава в Европейския съюз.
Затова ми се струва, че това е по-скоро преекспониране на темата с политически цели. Факт е, че от това, което се знаеше за Паскал, и от това, което се научи покрай показанията на директора на ДАНС пред парламентарната комисия и различните информации по темата Паскал и семейство Димитрови, може да се направи извод, че продължава да има влияние на стари фигури като Паскал, но е добре, като говорим по темата, да сравняваме какво е било в миналото.
- Ще дадете ли примери?
- За да бъда по-конкретен, например през 2010 г., когато беше ренесансът на незаконните цигари покрай кризата, тогава българският пазар бе от порядъка на 35-40 процента незаконен за тази година и тировете в този момент са около 600, което в повечето случаи си беше чиста контрабанда плюс незаконно производство в България.
Сега това, което се появи покрай Паскал, е един корабен контейнер някъде около 1500 мастербокса или да кажем, ако зависи от това дали цигарите са тънки или не, тогава става дума за корабен контейнер и половина, който вероятно е влязъл от Сърбия и целта е била да стигне Кипър, а оттам в Западна Европа, понеже там са по-високи цените на нелегалните цигари. И още половин контейнер, който е изнесен за Румъния, като цигарите са гръцки. Това е, което знаем официално. Говори се за още два контейнера от Турция.
Ако гледаме вътре в България какво се случва като незаконни цигари, даже да не говорим за тези рекордни години – 2010, 2011, а за времето, когато значително бе намалял обемът на незаконните цигари, защото те не всички са контрабандни, има и вътрешно производство, през 2015 г. например не беше никакъв проблем да отидете и да си купите от Женския пазар, „Димитър Петков“ или в „Люлин“, докато в момента това не може да го направите. Няма почти никакъв шанс да си намерите цигари без бандерол в големите градове, а най-много някъде по границите около Свиленград или в Благоевградско и в повечето случаи ще става дума за цигари с платен бандерол в Македония или Сърбия, защото там акцизът е малко по-нисък.
Просто от това, което имаме от международните изследвания, които правят големите цигарени компании, става ясно, че българският пазар в последните години се движи между 2 и 3 процента. По време на пандемията много спадна пазарът, сега има вдигане, но то е в рамките на половин процент, така че говорим за едни от най-ниските нива на незаконни цигари в Европейския съюз, ако ги сравним например със съседна Гърция, където има около 20-25% пазар на незаконни цигари, или с Франция, където са над 30%.
- Кой е Николай Николов-Паскал и защо човек, за когото се твърди, че е ощетил държавата с милиарди, никога не е бил обвиняван и съден?
- Трябва да се каже, че този Паскал няма нищо общо с онзи, който прекарваше по 60 контейнера с контрабандни цигари за година. Популярната версия е, че той никога не е бил от най-големите участници на този пазар, но освен това той е давал информация на службите за други незаконни мрежи за цигари, като това сътрудничество датира още от комунистическо време и то му е дало възможност да не му се повдигат обвинения, респективно да му подскажат, когато има специални операции.
- Значи чадърът над Паскал е още от комунистическо време. Кои други видни контрабандисти са имали такива протекции? Сещам се за Брендо и Самоковеца, други кои?
- Много хора са сътрудничили в годините. В даден момент, например при политическа смяна, това може да приключи, както се случи с Алексей Петров. След като 20 години беше прието за ниво на нормалност да сътрудничи, но с идването на Цветан Цветанов нещата рязко се промениха за него и стана обект на преследване. Има още много такива примери, например Иван Тодоров-Доктора, и това сътрудничество със службите е част от играта за големите имена.
- Като споменахме за Алексей Петров, никой вече не говори за разследването на убийството му. Нищо ново ли няма, да не би случаят да се води приключен?
- От самото начало беше ясно, че това убийство е подготвено и изпълнено професионално. В този смисъл прогнозите бяха, че ще се случи същото, каквото с почти всички убийства на знакови фигури от ъндърграунда. Дори да има някаква доминираща версия кой е поръчал убийството, трудно може да се разкрие и докаже.
- Казахте, че сътрудничеството е част от играта. Как приключва тя?
- Извън фаталния край има и варианти с емигрирали от страната фигури, но и някои от тях приключиха със смърт. Има и хора, които отказват да ни ги върнат различни институции, пак заради такова сътрудничество. Такъв беше и случаят с Божков в Дубай. Има такъв сценарий за напускане на играта, а има и такива, които изчезват и просто не знаем какво се е случило с тях.
- Като си говорим за стари мутри и герои, къде е сега Николай Методиев-Пилето?
- От години нищо не се чува за него, но визирам и случаи като този с Мето Илиянски, който изчезна, за да не се върне никога повече. В началото на века много силна фигура в контрабандата беше Самоковеца. Като доказателство на какво ниво е било неговото сътрудничество можем да си припомним къде е бил намерен телефонът му.
- Къде? Този момент ми се губи.
- У високопоставен човек от службите, така че има много подобни истории, но ако сме обективни и се опитваме да гледаме нещата в сравнение, едно е началото на века, друго периодът на икономическата криза през 2010 г. и друго – сега. Видно е, че нещата се промениха, защото да кажем по времето на Мето Илиянски и Косьо Самоковеца имаше огромно количество незаконни пазари, които функционираха с огромни обеми, както беше „Илиянци“.
Но това е един добър икономически пример – в момента, в който влезе голяма немска верига, същата година оборотите на пазара паднаха наполовина и продължиха надолу. В онзи период – началото на века до влизането в ЕС, имаше многобройни големи складове, в които част от продукцията беше незаконна. Появиха се големите вериги – български и чужди, и макар че имаше един период, в който използваха различни канали за ДДС измами, постепенно този много голям черен незаконен пазар много рязко се сви.
- Живи ли са каналите на бившата Държавна сигурност и каква трансформация претърпяха в годините?
- Тези хора, които бяха ключови в Държавна сигурност, отдавна не са между живите или вече са много възрастни. Разбира се, има отделни хора, които са успели да наследят нещо, но не мисля, че, първо, ако говорим за това, което е в момента, че става дума за някакви големи канали. Те са малко по-големи на практика от куфарните търговци.
Например заради големите ценови предимства в Турция заради инфлацията и кризата там вече няколко години има схеми, по които се внасят групи от стоки, които са значително по-евтини от аналозите на българския пазар. Това е на ниво куфарна търговия. При тези схеми има и старите участници – твърди се, че някогашните водачки прекарват по някой и друг камион, но това е в рамките на няколко процента от съответния пазар. Не е нещо, което да изкриви пазара и да създаде забележим проблем на бюджета
- Организираната престъпност от 90-те на най-високо ниво така и не се превърна във фамилен бизнес. Защо босовете на ъндърграунда не успяха да си отгледат наследници с кръвна връзка?
- Много колеги, чужди криминолози ме питат защо България, при положение че е бедна и силно родова страна, в която семейството има много голямо значение, не стана като Южна Италия – Сицилия, Неапол. Факт е, че мафията не можа да завземе държавата на такова ниво.
В Италия има много дълга традиция, в която тези влиятелни семейства доказват, че могат да заменят държавата и да осигуряват справедливост и защита, което предизвиква уважение. Докато у нас още при бума на силовите групировки борчетата предизвикваха насмешка и родиха немалко вицове.
Журналистите също се отнасяха като цяло към тях с известна ирония – като някаква случайност, свързана с прехода. Едни силни момчета, които са останали на улицата и са се организирали. В крайна сметка с нормализирането на държавата тя ги избута в някакви бизнеси, където да не пречат – паркинги, хотели и ресторанти. Те буквално бяха изтикани от центъра на криминалната икономика. Появиха се нов тип структури, свързани с данъчни, митнически служители, полицейски служители и те в един момент станаха по-силни от борчетата.
Големият ни проблем в момента е организираната престъпност на белите якички – използване на институциите за правене на незаконни пари. Говорим преди всичко за администрация и политици. Дали ще са публични търгове, дали ще са някакви разпределения в институциите, но като цяло това са проблемите на съвременна България.
- Изненада ли ви с нещо скандалът около снимките с Димитрови?
- Моята хипотеза е, че участниците в тези сбирки по-скоро не са осъзнавали колко голяма е ролята на това семейство, ако се съди по интервютата на Бойко Рашков, други служители на МВР, анонимни свидетелства и др. Очевидно те са гледали на бащата и сина като на добър източник на информация за сивия сектор и ъндърграунда.
И точно в това е проблемът – че те, търсейки информация, им дават ресурс. Дават им възможност да влияят при назначаването на ключови позиции в приходната администрация и в силовите структури и най-вече в някои специализирани структури на МВР. Това е моето обяснение. Не мисля, че има някаква конспирация, която се е сътворила. Идеята е, че те ще ни кажат как да ударим нашите политически противници, махайки техни хора, това е била мотивацията.
- Дали? Преди години Бойко Рашков имаше подобни контакти с Ерджан Рашид-Роко и това беше публична тайна.
- Ако погледнем целия ни преход, политиците обикновено влизат в контакти с разни съмнителни фигури. Ще припомня срещите на Румен Петков с братя Галеви, ако отидем по-назад, може да си спомним и „Сапио“ по времето на Иван Костов като финансов министър. Тръгнем ли да си припомняме, ще намерим купища примери.
Това е един от проблемите с т. нар. проблемни контакти. Някак този скандал заглуши темата за Нотариуса и Пепи Еврото, защото там имаме един по-друг контекст, който се опитваме да го направим политически, но той е по-скоро магистратски. Тоест тази група от посредници правят контакти между сенчестия бизнес и магистратите. И дори даже не само за сенчестия – може да сте напълно легален строител, да кажем, и да имате търговски спор с напълно легален конкурент, като се опитвате да го решите през клиентелата на въпросните посредници.
Между другото от интервютата ми направи впечатление още нещо – това семейство от Хасково също изпълнява подобна роля на Нотариуса. Пак става дума за магистрати, съдии и прокурори, на които те са правили услуги, решавали са бизнесспорове и клиентелни сблъсъци. Да не забравяме, че тези скандални снимки излязоха, след като бяха иззети телефоните на въпросните посредници. Снимането също е форма на влияние – ти показваш снимката на хората, на които искаш да ти платят за услугата, като по този начин им доказваш, че си ключов фактор.
- Виждаме политически фигури да си общуват свободно с контрабандисти, как и защо се стигна до това и кога ще видим осъден политик за корупция или пък търговия с влияние?
- Един от проблемите още от самото начало на прехода е, че ако сравняваме България с другите балкански страни, като цяло магистратите, особено съдиите, се пазят от осъдителни присъди, защото това ще им усложни кариерата. При тях се появява нагласата, че трябва да се избягва осъдителният уклон.
Дори има такава общност от юристи, които са магистрати и адвокати. Те създават проблеми на съдии, които имат склонност да произнасят тежки присъди. Това се е превърнало в специфична българска магистратска култура, която съжителства с другата култура – на прокуратурата, където се търсят някакви тежки обвинения, използват се медиите, за да се подсили тезата и в крайна сметка не успяват да докажат нищо, защото част от културата е не човекът да бъде осъден, а да бъде ударен, да бъде изваден временно от играта. Тази две-три български специфики ни превръщат в държава, в която няма справедливост, каквато има в страни като Сърбия и Македония например.
- Прокуратурата на Европейския съюз (ЕС) излезе с доклад за дейността си през миналата година, в който се посочва, че в България се водят 203 разследвания по съмнения за измами с 884,9 млн. евро от европейския бюджет. Много или малко е това? Реална ли е бройката?
- Трябва да се проследи какво ще се случи във времето, защото досега Европейската прокуратура има само няколко споразумения. Те не са направили нещо повече от това, което българската прокуратура средно прави в добрия случай.
- В изявленията по този повод се казваше, че страната ни се нарежда на четвърто място в ЕС по брой започнати през 2023 г. разследвания. Какъв процент от тях ще бъдат приключени, може ли да заложим на някаква цифра?
- Да не забравяме, че европейските прокурори са всъщност български прокурори. Те отиват там със същата национална култура, за която говорим. А след това тези дела ще влязат в българския съд, където ще имат същите проблеми, за които споменах, свързани със страха от обвинителен уклон.
Това е той:
Роден е през 1960 г. в София
Магистър по философия и немска филология от Софийския университет
Има следдипломни квалификации в Софийския университет и Университета на Лайпциг
Работи от много години по въпросите на престъпността в България
Старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията
Автор на редица доклади и социологически изследвания
Гостуващ лектор в Академията на МВР и Дипломатическия институт към Министерството на външните работи
Изследователски фокус: организирана и конвенционална престъпност, корупция в държавната администрация, контрабанда на акцизни стоки, трафик на хора
Владее английски, немски, руски
Кристи Петрова
