Утре повече от два милиарда християни от цял свят ще посрещнат най-светлия за тяхната вяра празник - Възкресението на нашия Господ Исус Христос. За чудото в Йерусалим и за днешните проблеми пред неговата църква за вестник „Телеграф“ говори Негово Преосвещенство Тивериополси епископ Тихон.
- Ваше Преосвещенство, отново сме в навечерието на Великден. И отново сред обществото възникват някои въпроси, свързани с празника. Защо например Възкресението е водещо в празничния календар на Православната църква, докато на Запад акцентират на Рождеството?
- Аз не смятам, че Православната църква не отдава нужното вниманиe на Рождество Христово, това просто не е вярно. Наистина днес традициите доста се изместиха във фолклорна насоченост, но Рождеството Христово винаги е било едно интимно преживяване. Един празник на семейството, на смирението, на тихото очакване на Рождението на Спасителя. Докато Разпятието и Възкресението на Христос е денят на нашето спасение. Хората са очаквали най-сетне да стане това, което винаги са следвали като морал, като вярване, да бъде осъществено. Но днес, в новото време, Великден трябва да бъде един голям сигнал за всички нас. Защото всички духовни ценности, всички морални послания, които проповядваме в Църквата, са силно обезценени от „битовизацията“ на празника. Все още дълбоко в съзнанието на мнозинството от хората Възкресението Христово се свързва с убеждението, че това е повече традиция - боядисаните яйца, козунакът, агнешкото. И се забравя истинският въпрос - какво е духовното послание, от което впоследствие се е създала тази битова традиция, какво символизират яйцето и жертвеното агне. А това е основният смисъл на великденското чудо – възкресението на Христос е победа на живота над смъртта. Да не говорим за новите битови моменти, привнесени от Запада – заека, шоколадовите яйца и т.н. Вярвам все пак, че българинът няма да се поддаде на всички тези външни изяви на празника, на неговата душевна настройка. Защото става въпрос за нещо още по-голямо и по-страшно. Аз като епископ, като архиерей на Българската православна църква се чувствам ужасно измамен през годините от всички тези хора, за които смятахме, че са „света крепост“ на идеите за братство, равенство, свобода, демокрация, на всички тези ценности. И изведнъж те гледат на нас като на някакъв архаизъм, като на някакви „полезни изкопаеми“. Но искам да вярвам, че църквата ще устои на това отношение, граничещо с провокация.
- Друг въпрос, който неизбежно възниква през тези дни, е: Защо Западът и Изтокът изчисляват по различен начин датата на Великден. Кога се появило това разминаване?
- Аз не искам да се произнасям категорично по този въпрос. Най-общо казано, датата на Великден се изчислява по лунния календар, какъвто са ползвали древните юдеи. Формулата не е толкова сложна. Великден е неделята cлед пъpвoтo пълнoлyниe cлeд пpoлeтнoтo paвнoдeнcтвиe. Това е определено от светите отци от Първия вселенски събор през 325 г. с уточнението, че трябва да бъде след еврейската Пасха. Πpaвocлaвнaтa цъpĸвa обаче смята равноденствието cпopeд Юлиaнcĸия ĸaлeндap, a ĸaтoличecĸaтa - cпopeд Гpигopиaнcĸия. Затова и православният Великден се празнува по-късно, отколкото на Запад. Сега има един куп специалисти, които ще ви докарат от сто кладенеца вода, за да докаже всеки правотата си. Но в крайна сметка кога и как се празнува Възкресението Господне от милиардите християни по света не е важно. Важното е да се празнува. А различното изчисление на датата е просто да се подчертае разликата между Източната и Западната църква. Пък ето на - изчисленията показват, че може да се празнува и едновременно, както е тази година. Бих казал, че не бива да се вторачваме в някакви дати, а просто да празнуваме Деня на Възкресението. Доколкото съм информиран, във Ватикана са готови да приемат нашето изчисление. Защото се знае и се вижда, че вярващите християни на Запад и най-вече в Европа са вече едно малцинство.
- Вярно ли е, че Великден съвпада доста по-често, но Православната църква прибягва до т.нар. „декретен“ Великден - една седмица по-късно, за да не съвпада с юдейската Пасха?
- Не, това е начинът - кой как го изчислява и кой е по-прав в тази изчисления. И да ви кажа откровено това изобщо не ме притеснява. Притеснява ме, че все повече хора изобщо не се интересуват, че го е имало това Възкресение.
- През месец май в Изник, Турция - древната Никея - предстои тържественото отбелязване на 1700 години от Първия Вселенски събор, на който е формулирано и празнуването на Великден. На тази среща се очаква от представителите на Католическата и на протестантските църкви да поставят въпроса за уеднаквяването на датата на празника. Според вас може ли да се стигне до такъв компромис?
- Наистина би било наистина много добре, ако се стигне до някаква взаимно приемлива формула. Но гордостта на всеки поотделно или на различни фракции за това кой е прав и кой крив ще ни попречи да разберем, че този проблем наистина е важен за всички църкви.
- За какво става въпрос?
- Както вече казах по-горе, истински вярващите хора са вече едно малцинство. Е, колкото и малко да са, но те са истински и са си наши - ето това мислене пречи на решаването на въпроса. Църквата трябва намери път към колебаещите се, съмняващите се, търсещите важните неща в живота, за да им помогне да намерят отново вярата. А не да се вторачва в новолунията и равноденствията...
- Протестантите според вас на какво мнение са по въпроса?
- За тях датата на Великден не е съществен въпрос. Други са нещата, които ни разделят. Те гледат да привличат колкото се може повече последователи и за тази цел са склонни на всякакви компромиси. Но не бива да се правят неща, които засягат фундамента на вярата.
- Какво имате предвид?
- Ами да вземем въпроса за жените в църквата. Протестантите упрекват и нас, и Ватикана, че дискриминираме жените, като не ги допускаме до свещеничество. Добре, само че и при нас, и при католиците, за разлика от протестантите, имаме Тайнството изповед. Я си представете жена свещник, все едно в Бавария или България? Е, жена няма да се изповяда на друга жена! Това са едни непреодолими психологически бариери, против които сме безсилни. Изобщо на тях много неща им са лесни. И затова трябва да престанем да неглижираме тяхната активна, бих казал, агресивна мисионерска дейност, която не ги прави добри наши приятели. Ние не успяхме да направим от ромите добри или поне формални християни. А те го правят по начин, който прави понятни християнските ценности. Ако питаш някой от тях защо е станал протестант, той ще отговори - ами защото те ни помагат. Конкретната материална помощ - ето това е вярата за ромите. Винаги съм казвал - помощта е нещото, което те поставя под някаква зависимост. А истинският християнски подход би трябвало да е малко по-друг - да направиш това, което другият не може да направи, но да го направиш така, че той сам да може в бъдеще да направи това, което в този момент не може. Или казано по-кратко - да може един ден да си помогне сам.
- Въвеждането на задължителното религиозното образование в училищата продължава да е в центъра на дейността на БПЦ. В МОН по принцип не са против, но са на мнение, че мнозинството от родителите ще искат не вероучение за своите деца, а някаква светска форма на изучаване на религията. Как ще се намери компромис между двете позиции?
- Истинският проблем идва от съвсем друго място. Съпротивата срещу задължителното изучаване на религията идва от хората, които управляваха България в онези мракобесни години. Те не искат по никакъв начин децата и внуците им, дори само информативно, да получат знания и представа за това що е религия и що е Православие. Тези неща просто не отговорят на техните представи за това кой трябва да има в една държава влияние върху това, което се върши, от позицията на някакви морални ценности. И отново ще кажа нещо, което го повтарям по всеки повод и пред всеки, който ме пита – морални ценности, които са общочовешки, като сега широко се прокламират, просто не съществуват. Те могат да бъдат дадени само от най-висш морален авторитет, на когото никой не може да противоречи. И това са единствено Бог и Негови заповеди. А в нашата България, каквато и най-добра, най-обмислена програма да изработиш пак няма да бъде приемлива за всеки. Все ще се намери някой, който ще каже: „Кой си ти, че да ми казваш какво трябва и какво не трябва да учи детето ми?“. Нищо не може да се направи – такъв си е манталитетът ни.
- Другият въпрос е, какво точно ще учат децата от религиозните малцинства, най-вече от мюсюлманското.
- Моите наблюдения са, че мюсюлманските деца са по-добре информирани за християнската религия и християнските празници от децата на така наречените православни семейства, а и въобще от всички български деца. Дори в едно първоначално училище мюсюлманското дете е по-добре информирано в семейството – „в това вярват християните, в това вярваме ние“.
- Значи, те са по-отворени за изучаването например на нещо като сравнителен анализ на двете религии, разбира се, в по-горните класове?
- Не става въпрос за това. Просто в България искаме да знаем – и трябва да знаем кой какъв е, в какво вярва и на кой Господ се кланя, кой за него е висшият морален авторитет. Погледнете биографиите на нашите политици. В тях не се посочва тяхното вероизповедание. Нека всеки да се обяви какъв е. Да си каже, че е атеист - лошо няма, но нека да се знае. Обявѝ, че си мюсюлманин, че си католик или протестант. Че си практикуващ православен християнин или просто по семейна традиция такъв. Но това се крие, защото мнозинството от тях са чисто и просто безбожници.
Това е той:
- Роден е през 1945 г. в Щутгарт, Германия
- Завършва Софийската духовна семинария през 1965 година
- През 1971 завършва Софийската духовна академия „Свети Климент Охридски“. Като студент е сред основателите на хор „Йоан Кукузел“
- От 1967 до 1975 г. е патриаршески иподякон при патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“ в София. От 1971 г. до 1973 г. е технически редактор и коректор на „Църковен вестник“ и на списание „Духовна култура“. През 1973 г. до 1975 г. е библиотекар на Светия синод. След това е изселен в с. Дебелцово, Севлиевско
- През 1977 г. получава право след 23 години да види майка си, като заминава в Германия, където завършва медицински колеж и работи като фелдшер в Щутгарт. Осъден на конфискация на имуществото от НРБ
- От 1980 г. до 2000 г. е секретар на епископ Симеон (от 1986 г. митрополит Западно и Средноевропейски)
- През 2000 година е подстриган в монашество
- През 2001 г е възведен в архимандритско достойнство
- През 2003 г. е ръкоположен за епископ с титла Тивериополски
- От 2014 е викарий на българския патриарх Неофит, включително и на настоящия патриарх Даниил
- Епископ Тихон Тивериополски е първият духовник в България, който се ваксинира срещу коронавирус на 27 декември 2020 г.
Константин Събчев
