- Г-н Манолов, напоследък сме свидетели на някаква вакханалия по отношение на бъдещото ни членство в еврозоната. Защо се получава така и защо противниците на еврото станаха толкова гръмогласни?
- Можем да говорим направо за патаклама. Тя е внесена патаклама от противниците на членството ни в еврозоната. За България, предвид нейното финансово икономическо състояние, членството й в еврозоната не подлежи на никакъв коментар. То няма алтернатива. Ще кажа нещо, което досега не е било казвано. По принцип всяка една държава, чиято валута играе ролята на световна резервна, има два вменени фундаментални проблема. Намесват се търговските дефицити. За справка – английската лира и холандският гулден. Тяхното приключване като световни резервни валути става или чрез някаква финансово-икономическа криза, или след война. Доларът от дълго време е резервна световна валута. Но той има вменени непреодолими проблеми. В Америка 70 процента от БВП идва от потреблението. Затова имат интерес от евтин долар, от евтин внос. Тук е важно да се подчертае, че така стоят нещата и с всички страни, които са във валутен борд. Валутният борд никога не може да бъде дългосрочно решение.
- Защо това е така?
- Това е така, защото БНБ няма право на самостоятелна парична политика. Затова изходът е членство в друг паричен механизъм, много по-могъщ, много по-мащабен. И това е еврозоната. Ако това не стане, технически невъзможно е валутният борд, такъв, какъвто го имаме в момента, да оцелее. Нека погледнем и видим какъв срив става в момента в нереформираната пенсионна система. Чудя се как още не е фалирала, при положение че над 50 процента от средствата идват с директно финансиране от държавния бюджет. Тези дисбаланси ще бутнат борда. И тогава ще осъзнаем за какво става въпрос. Затова няма друг изход освен членство в еврозоната. Има чисто логична финансова механика в този процес. При нечленство в еврозоната си поемаме риска да се катурне валутният борд. Българинът трябва дълбоко да осъзнае факта, че всичко трябва да стане много естествено и много навреме. Важното е да стане.
- А не трябваше ли да се направи референдум още преди 2007 година...
- Не. Давам ви страшно готина идея. Как българите да станат два пъти по-богати. Да свикаме референдум, който да определи валутния курс не на 1 към 2, а да е 1 към 1. Така веднага всички ще станат два пъти по-богати в евро. Хайде да направим такъв референдум: „Искате ли да станете два пъти по-богати?“ Знаете какъв би бил резултатът, нали? Българите трябва да започнат да разбират защо трябва активно да гласуват. Това са най-легитимните референдуми, а не после да подскачат, псуват и пият от мъка, че „не ги били питали“ за това и онова. Така и не разбраха как функционира демокрацията. Иначе си искат „левчето“.
- Тези дни коментирахте изказване на бившия депутат и министър Румен Гечев, който отявлено брани евентуален референдум за еврото. Вашият коментар?
- Като пряк участник на финансовите пазари и свидетел на конкретни казуси мога най-отговорно да кажа, че лицето Румен Гечев е един от най-виновните хора за краха на финансовата система в средата на 90-те. С цялата си наглост в момента ръси „мъдрости“ и лъжи за „независимата“ БНБ по това време, която създаде механизъм за пръкването на десетките частни банки с кредитен ресурс от БНБ през държавната ДСК. Тази схема бе разработена от бивши кадри на ДС, комунисти милионери.
Румен Гечев, като бивш кадър на ДС, трябва да замълчи поне за малко, ако има грам съвест. Сега го играе пръв антиевроактивист.
- Най-големите страхове на хората идват от това – при какъв курс на еврото към лева ще влезем в еврозоната. Дали ще е при сегашния, който е 1,95583, или при някакъв друг. Народът масово смята, че ще го излъжат, свидетели сме на какви ли не страхотии, разпространявани в социалните мрежи или на маса в кръчмите...
- Не мога да разбера от какво са породени тези опасения. Курсът е записан в закона. Но не трябва да забравяме, че всяка подобна фундаментална промяна е съпроводена с доминиращо присъствие на невярващите, на неискащите. Това е нормално и не ме учудва. Гарантирам ви, че няма да има никаква промяна в курса. Естествено е да има някаква промяна, но незначителна, по отношение на инфлацията.
Това ще е техническа промяна от порядъка на 0,2-0,3 процента. Нека ви напомня, че след влизането ни във валутен борд инфлацията ще падне. Но това се случи по-скоро заради световните икономически показатели и тенденции. Едното с другото няма пряка връзка. Хората трябва да разберат, че така ще стоят нещата и след приемането на еврото. Повярвайте ми – инфлацията след приемане на еврото в България ще бъде почти невидима.
- Преди два дни Евростат излезе с данни за инфлацията в Евросъюза. Румъния и Унгария са с най-висока инфлация. Какъв е вашият коментар?
- Моят коментар е, че и Румъния, и Унгария имат свръхпроблемни бюджетни дефицити, породени от популисткото отношение към финансовите проблеми.
- България е в златната среда по отношение на инфлацията и засега изпълнява критериите за членство в еврозоната...
- Да, точно така е. Дали ще сме във валутен борд, или в еврозоната, това не е въпрос на режим на паричната система.
- Появиха се съмнения, че резервите на БНБ след влизането в еврозоната ще трябва да бъдат преведени директно в Европейската централна банка. Така ли е наистина?
- Не, не и не! Това е мегатъпотия. Каква е истината? Капиталът на БНБ е малко над 11 милиарда лева. Като станем членки на еврозоната, БНБ ще трябва да направи вноска в Европейската централна банка в размер на 960 милиона евро. Това е. Няма драма! Но какво получаваме в замяна?
Ставаме член на един механизъм за стабилност. На базата на брутния продукт нашата квота е в размер на 7,26 млрд. евро. Хората трябва да знаят, да го кажем условно, това е европейският валутен борд. Ако го закъсаш, можеш да разчиташ на него, когато инвеститорите не ти вярват. Така че ще има едни малки разходи на държавата, но всички други активи си остават под управлението на БНБ. Хубавото е, че ако ни потрябва финансиране, ще можем да се обръщаме не само към МВФ, но и към Европейския валутен фонд. Така че няма драма, никой няма да ни иска милиардите.
Представете си, ако това беше така, колко много трябваше да плати Германия например.
- Съществуват опасения, че ще се наложи да плащаме дълговете на другите държави в еврозоната...
- Когато човек говори на тази тема, трябва да е много тежко подготвен. Има механизъм при емитиране на облигации. Сигурен съм, че ЕЦБ тази година ще бъде на печалба.
- Г-н Манолов, да приемем, че на 4 юни получаваме два конвергентни доклада – от Европейската комисия и от Европейската централна банка. И че те отчитат, че отговаряме на критериите за членство в еврозоната. Какво следва оттам нататък?
- Чисто технически ние вече имаме готовност за приемането на общата валута. Банковият ни сектор е готов. Реално погледнато, трябва да поддържаме показателите на икономиката в рамките на изискванията. Ясно е, че всяка една държава ще трябва да гласува за нашето приемане. Не мисля, че в еврозоната има държава, която би била против българското присъединяване.
- Съществуват и страхове, че така губим суверенитет. Така ли е наистина?
- Ние суверенитета сме го загубили още през 1997 година. Нищо не губим, нищо страшно няма да се случи. Просто следваме развитието на нашата парична система в посока на интеграцията ни с европейската парична система. Този процес започна преди години и просто в момента го финализираме. Всякаква друга интерпретация е вредна и създава страхове сред хората.
- Ще станем ли по-богати, като приемем еврото след 1 януари 2026 г.?
- Не, няма да станем по-богати или по-бедни. Ще получим обаче сериозни гаранции за финансова стабилност. Това е предпоставка за този, който работи, да стане по-богат. Който го мързи и не работи, той винаги ще си остане беден.
Това е той:
- Бисер Манолов е водещ финансист и анализатор на пазарите у нас и в чужбина
- Завършил е икономика в УНСС, има специализации в реномирани чуждестранни институции
- Бил е главен дилър на Уникредит Булбанк
- Два мандата е бил председател на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките
- През 2015 година беше един от кандидатите за шеф на БНБ
Пламен Енчев
