- Г-жо Иванова, в понеделник КНСБ представи най-новите данни за издръжката на живота и заплата за издръжка. Прави впечатление, че необходимите средства за издръжка нарастват за сам човек с 203 лв. на годишна база, а за семейство – с 366 лв. Кажете каква е методиката, по която се правят тези изчисления?
- Необходимо е да се направи уточнение за двете понятия „издръжка на живота“ и „заплата за издръжка“. Изследването за издръжка на живот показва обективно необходимата за даден вид домакинство сума от средства, докато стойността на заплата за издръжка е израз на необходимия среден размер на работната заплата, която осигурява тези средства в зависимост от броя на работещите и членовете на семейството на издръжка.
Стойността на издръжка на живот се формира на базисна потребителска кошница, която съдържа 479 стоки и услуги, разпределени в две основни потребителски групи: хранителни и нехранителни. В най-общ вид показва каква е стойността на една зададена базисна потребителска кошница към периода на наблюдение на цените. Конструирането на потребителска кошница предполага фиксирането на количества и структура на потребление, които отразяват потреблението на една еквивалента единица, което, разгледано в различна конфигурация и статут, с дете, с втори работещ родител, дава представа за необходимите средства за осигуряване на приемлив живот.
- Колко са минималните средства?
- През декември 2022 г. необходимият нетен месечен доход за издръжка на живота на едно работещо лице от едночленно семейство достигна до 1351 лв. Тази стойност е необходима за покриване на разходите за издръжка на едно работещо лице, само живеещо, за храна, жилище, образование, здравеопазване, облекло, транспорт и съобщения, развлечения и почивка.
Използването на еквивалентната скала на Евростат (1 - 0.5 - 0.3) дава представа за необходимите средства за осигуряване на приемлив живот при тричленно домакинство (2-ма работещи с 1 дете до 14 г.). Необходимият нетен месечен доход за издръжка на тричленно домакинство достига 2432 лв. За едногодишен период разходите за издръжка на живота за 3-членно семейство нарастват с 366 лв., а за 1 работещ от едночленно семейство с 203 лв. Съобразно методиката необходимият нетен доход за издръжка на работещо лице се трансформира в заплата за издръжка (нетна и брутна) в съотношение с броя на работещите в семейството/домакинството. Заплата за издръжка е стойността на необходимия нетен доход за издръжка, която трябва да е достатъчна, за да покрие нуждите и на работника, и на неговото семейство.
- Какво показват още данните?
- Брутната заплата за издръжка за работещо лице е 1741 лв., а при двама работещи с 1 дете за всеки от двамата не трябва да бъде по-ниска от 1567 лв. Ако само единият родител работи, трябва да осигурява заплата не по-ниска от 3134 лв. Важно е да се отбележи, че в приетата през октомври 2022 г. Директива за адекватните минимални работни заплати в ЕС е заложено, че МРЗ се смята за адекватна, ако осигурява достоен стандарт на живот на работниците. Зад идеята за „достоен стандарт на живот“ стои именно изчисляването за издръжката на живота като основен индикатор, която следва да се отчита от държавите при определянето и актуализирането на МРЗ и тестването на нейната адекватност. Настоящото изследване показва, че съотношението на МРЗ/ЗИ (бруто) през декември бележи намаление и достига до 40,8%, след като същият период на предходната година е от 43,9% (за ЗИ за 1 лице, сам живеещ). От тази низходяща тенденция следва, че необходимият доход за издръжка нараства с по-бързи темпове в сравнение с минимална заплата. Това е достатъчен аргумент да се твърди, че размерът на МРЗ не изпълнява функциите, заложени в директива, защото изостава от покриването на разходите за заплата за издръжка. Оттук следва, че размерът на МРЗ не осигурява достоен стандарт на живот и обрича работещите и техните семейства на бедност.
- Кои стоки поскъпнаха най-много през разглеждания от вас период? И на какво се дължи това?
- Основният фактор за нарастване на необходимия месечен доход за издръжка е дълго продължилият военен конфликт в Украйна, от който следват по-високите цени на природния газ и енергоносителите и последващо ускорено нарастване на цените на хранителните стоки. Наред с това политическата нестабилност и несигурната бизнес среда, както и нарушената логистика на основни суровини, създадоха възможност за разгръщане на спекулата и неаргументираното нарастване на цените на дребно.
На тримесечна база доходът, необходим за издръжка, нараства с 2,4%, а на годишна със 17,7%. Темповете на изменение на необходимия месечен доход за издръжка през четвъртото тримесечие на 2022 г. основно се диктуват от нарастването на хранителните стоки. То е с 5,9% спрямо предходното тримесечие и с 26,3% на годишна база. Ускорено нарастване се отчита при яйца, месо и месни продукти, мляко и млечни продукти, захар.
При групата на нехранителните стоки и услуги темпът се задържа до 0,2% на тримесечна база, но на годишна има ръст от 12,9%. Това задържане е следствие от намалението на природния газ с 47,2% за битовите потребители, но остава с 26,9% по-висок на годишна база. Продължава нарастването при дърва за огрев и въглища с около 14%, а на годишна база с над 50%. Наблюдава се ръст при лекарствата с 16,8% на годишна база, който е при масово употребяваните витамини, аспирини (ацетизал), аналгини, сиропи за кашлица, милгама протект.
- В същото време цените на 20-те жизненоважни стоки в малката потребителска кошница отбелязват много по-голямо от средното увеличение – 40-50 процента.
- Изследването за ръста на цените на малката потребителска, включваща 20 жизненоважни стоки, показва, че нарастването за година достига до 50,4%. Увеличението на годишна база е с нови 36 лева. Ако през декември 2021 г. за тази потребителска кошница са били необходими 71 лв., през същия период на 2022 г. достигат 107 лв. Цените на основните 20 хранителни стоки като стойност се доближават с тези в държавите членки на ЕС. Това означава, че ценовите равнища се сближават, но, от друга страна, изостава размерът на МРЗ. С една минимална заплата в България може да се закупи потребителската кошница от 20 стоки 6,6 пъти, докато в Германия - 29,2 пъти, в Румъния - 11,1 пъти.
- Има ли елемент на спекула? Ако да, как си я поделят като процент производителите и търговците?
- Да, за съжаление. Това е основният проблем – липсват ефективни контролни механизми, които да ограничат спекулата по веригата на доставки и неаргументирано увеличение, достигайки социално непоносими цени за крайните потребители. Така например нарастването на цените на производител в промишлеността има низходящ тренд, като през ноември достига 21,2% на годишна база. Това задържане все още няма отражение в крайните потребителски цени. Факт е обаче, че цените при определи стоки продължават възходящ тренд, което показва, че има нарушена връзка между цените на производител и търговците на дребно.
- Тъжната констатация е, че расте броят на хората, които получават реално по-малко, отколкото са вашите изчисления. Как се покрива разликата?
- Повече от 2/3 от работещите, които се осигуряват по трудово-правни отношения, не достигат заплата за издръжка. Тревожен е фактът, че 43,9% от лицата се осигуряват до 1000 лв. Тези данни свидетелстват за силни неравенства, като огромното мнозинство от работещите се трудят на ниски доходи, които не могат да достигнат необходимите средства за издръжка и да излязат от капана на „работещите бедни“. Това налага бързи мерки, които да бъдат адресирани към проблема с неравенството и в посока по-справедливо разпределение на благата, които създават работещите.
На този фон къде стои България в европейските класации?
- Нарастването на цените и ускоряването на нивата на инфлацията обхваща цялата глобална икономика, макар и в различна степен. Равнището на инфлация, измерено с хармонизирания индекс на потребителските цени в България, е от 14,3% и е по-високо от средните европейски нива (10,4%). С по-високи нива на инфлация от тези на България са Унгария (25%), Литва (20%), Латвия (20,7%), Естония (17,5%), Чехия (16,8%), Полша (15,3%) и Словакия (15%). Трябва да се отбележи, че при повечето държави се наблюдава намаление или задържане на нивата спрямо предходния месец с изключение на Унгария. България е в групата на задържащите нива на инфлация, докато средно за ЕС се отчита намаление с около 1%. За България инфлацията е по-скоро внесена отвън, на която трудно можем да противодействаме, но има и местни обективни фактори. Сравнението в международен план с нарастването на жизненоважни стокови групи показва, че България е сред водещите позиции по ръст на цените на храните при яйцата (след Чехия, Унгария и Словакия), както и при свинско и птиче месо. Докато при тези стоки ръстът на цените е сред челните места, то при лекарствата България е първенец. Ако цените на лекарствата в ЕС нарастват с 3,8%, в България с 10,4%. Дефицитът на определени лекарства е преднамерен, а там, където има недостиг на лекарства, съответно се създават условия за спекула.
- Свидетели сме на натиск от всички страни. Производители и търговци си играят с цените в посока все по-нагоре. Назряват протести – например в „Български пощи“, в градския транспорт в София, вероятно и други съсловия ще се надигнат. Вашата прогноза – докъде може да доведе всичко това?
- От септември 2022 г. КНСБ е в Национална протестна кампания за защита на доходите от инфлацията и работните места и тази кампания продължава и през 2023 г. Работещите застават зад исканията за увеличение на заплатите заради високата инфлация и са готови да отстояват правото си на достойно заплащане. Въпреки извоюването на някои от исканията на отделните протестни акции все още на дневен ред пред работещите стоят като нерешени въпросите, свързани с доходите и сигурността на работните места. Липсата на Закон за бюджет 2023 г. генерира висока степен на социално напрежение. Високо социално напрежение се наблюдава в системата на образованието, където обещаните 125% увеличение на заплатите на педагозите не са предвидени за това тримесечие. Социалното напрежение е породено и от липсата на предвидени достатъчно средства за издръжка на образователни институции.
Напрежение и предстоящи стачни действия има в „Български пощи“. Недоволството е породено от ниското заплащане и условията на труд. Възнагражденията към момента са между 712 и 849 лв., и то след актуализация през юни 2022 г. Във ВиК сектора, въпреки новия браншови колективен трудов договор, синдикалните членове остават в протестна и стачна готовност, защото заплатите продължават да бъдат едни от най-ниските в страната. В системата на градския транспорт в София все още липсва яснота относно механизъм за повишаване на работните заплати, което отваря врати на синдикалните структури да предприемат бъдещи протестни действия.
Синдикалните членове към КНСБ в „Автомагистрали Черно море“, Шумен, предприемат протестни действия поради липса на заплати, следствие от неизплатени суми за осъществени текущи ремонтни дейности по пътната инфраструктура. В БГТОЛ има напрежение сред синдикалните членове поради липса на актуализация на работните заплати за 2023 г.
Предвид сложната политическа обстановка в страната и липсата на Бюджет 2023, преговорният процес за КТД в бюджетния сектор е забавен, а на места и временно преустановен. Основните членове и базовите синдикални организации са в готовност за планиране на бъдещи протестни и други действия за постигане на заложените цели.
КНСБ отново настоява за втора актуализация на минималната заплата до 850 лв., за въвеждане на необлагаем минимум, както и за своевременно приемане на Закон за държавния бюджет за 2023 г. Като как ще се случи това, ако вървим пак към предсрочни избори и няма да имаме съвсем скоро действащ парламент?
- Изложените данни показват негативните последици от ускорения ръст на цените, както върху доходите на домакинствата и свиване на потреблението, но и възпрепятстват способността на бизнеса за дългосрочни планове.
Тревожността нараства, след като от началото на годината природният газ се увеличи с нови 30%, което се очаква през следващите месеци да има отражение при цените на електроенергията и топлоенергията за битовите потребители. Наред с това се увеличи цената на водата, която придоби вече социално непоносими размери и обрича редица домакинства на ограничение в потреблението. Това налага приоритетно дискутиране и определяне на дефиницията „енергийно беден“. Към момента стъпки в тази посока не бяха предприети. При тази инфлация и високите комунални разходи през отоплителния сезон са необходими мерки към домакинствата в положение на енергийна и водна бедност.
На този фон от ключова важност е своевременно приемане на Закон за държавен бюджет 2023 г., както и за втора актуализация на МРЗ и достигането й до размер 850 лв. Трябва да бъде заложен ръст на доходите, който да компенсира инфлацията от 2022 г. и прогнозираната такава за 2023 г., като този ръст да не бъде по-нисък от 15%, а за работещите на терен в бюджетния сектор от минимум 20%.
Това е тя:
Завършила е социология в СУ “Климент Охридски“
Основните сфери на дейност са проблемите, свързани с жизненото равнище и доходи, бедност и социални неравенства
Ръководител е на тримесечното изследване за „Заплата за издръжка и индекси на потребителските цени”
Зам.-директор е на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ
