Б ългарският творчески гений създаде феномен, равностоен на приказния Дядо Коледа. И той е достоен за ЮНЕСКО, защото е живо творение, родено от жаждата за свобода и красота на българина. Джулая го празнуваме единствено ние, българите, на цялата планета. Въпреки че празник звучи банално и принизява особеното усещане за полет, докато се сливаш с хиляди себеподобни в очакване да те озарят лъчите на единствената звезда от Слънчевата система.
Същност
Джулая показва съкровената същност на нашия народ. Онова особено изстрадано и незагиващо чувство за свобода на духа, както и единство в мигове на велика кауза.
ЧАКАТ ИЗГРЕВА НА РЕКИ, ПЛАНИНИ И ЯЗОВИРИ: 30 хиляди посрещат Джулая
НА 1 ЮЛИ: Джулай вече и в Рила, посрещат изгрева в планината
ИЗБИХА РИБАТА: Голи куражлии посрещнаха 2025-а в морето! (СНИМКИ+ВИДЕО)
Джулай морнинг е най-българският празник
За българите не е ново уважението към слънцето. Имаме го в гените си още от траките, може би присъства като информационен код в ДНК-то ни от времената на древен Египет, на чиято култура Европа е наследник. Този неугасим стремеж към Слънцето, Космоса и звездите е като спомен от сън, като дежавю. Тя е в песните ни, в танците, крие се в древните каменни обсерватории, които може да са от траките, а може би – от още по-древни народи. В тези обсерватории има точка, където слънчевите лъчи преминават винаги в един час на годината и отбелязват Пролетното равноденствие.
Впише
Ако имаме поне находчиви държавници, то трябва да инициират Джулая да се впише в ЮНЕСКО като българско народно духовно наследство от края на XX век.
И той няма да е приказка, комерсиализирана и станала противна на половин свят като тази за Дядо Коледа.
Джулая е бунт срещу всякакво статукво и потребителство. То е тържество на духа, преживяване, което дори за няколко мига ти припомня най-важното. Връща божествената същност и свързва човека отново със звездите, така както със сигурност някога е било. А българите направиха това за света.
Светлана Трифоновска
