С лед пандемията и като цяло в туризма се внасят кадри от трети страни, извън Европейския съюз. От Македония и Сърбия – сервитьори, тъй като няма езикова бариера. Другите се използват за хигиенисти, готвачи, пом. готвачи, пом. бармани. В хотелиерството се взимат за камериерки. Това каза за „Телеграф“ председателят на Българската асоциация на заведенията Ричард Алибегов. „Най-много внасяме от Турция, Киргизстан, Узбекистан, Молдова.
Сега вече имаме оферти от Филипините. Между 20% и 30% от персонала ни е нает от трети страни“, посочва той и добавя, че на този етап от Виетнам все още няма заявки. Изпълнителният директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България Добрин Иванов добавя, че работници се внасят и от Украйна, Казахстан, а тази година интересът от турски работници идва заради срива на лирата в страната им. Той уточнява, че взимаме кадри от трети страни, а не от Европейския съюз, тъй като за тях не сме атрактивни като заплащане на труда. Също така пояснява, че се търсят кадри и в сектора на здравеопазването и образованието, където също има липса на работна ръка.
Кадри
Ние предпочитаме да работим с български персонал, но липсата на кадри ни принуждава да взимаме отвън. „Всичко е по-сложно с чужденците - езиковите бариери са големи, начинът на работа, на който са свикнали да работят“, казва Алибегов. Той пояснява, че те нямат проблем с трудовата дисциплина и натоварване, но съществен проблем се оказва езиковата бариера, тъй като болшинството от тях не знаят езици. „Ние се приспособяваме към тях, като правим менюта с картинки, правим превод на рецепти“, добавя още той. По думите му обаче тази липса на персонал не е само в сектор туризъм и ресторантьорство, а във всички останали.
Добрин Иванов посочва, че българската икономика може да поеме около 200 000 украински бежанци, позовавайки се на проведено изследване от тях през 2022 г. „Това е минимумът, който бизнесът може да осигури като свободни места“, смята Иванов. Той посочва, че миналата година са били назначени 10 000 чуждестранни работници, като очаква тази година броят им да се увеличи.
Проблем
Проблемът вече е целогодишен и тепърва ще се задълбочава, защото ние сме в началото му. Направихме среща с Агенция „Митници“, с МТСП – Агенция по заетостта. Ще искаме промяна на законите, за да може по-бързо и лесно да се внася работна ръка от трети страни. Това досега не стоеше на дневен ред. Сега има забавяне от по 4-5 месеца, защото те са залети с искания. Това са агенции, които са обработвали по 10 на ден, сега трябва да обработват по 200-300, за което те нямат капацитет. „В началото ни отнемаше 2-3 месеца, сега отнема 6-7, а това трябва да ни отнеме месец.
Ще се нагодят всички институции. Това е проблем, който тръгна преди 1.5 г. и се засилва“, коментира Алибегов. Според него няма никаква икономическа логика, защото през цялото това време работодателят плаща заплата на човека, който чака да му се подготвят документите. От думите на Добрин Иванов става ясно, че във времето назад са правени промени в Закона за трудовата миграция и трудова мобилност, с които процедурата е била облекчавана от гледна точка на срокове и такси, но въпреки това те все още са неконкурентоспособни в сравнение с други страни от ЕС.
„Полски работодател е възможно за няколко дни да внесе работник от Украйна или от някоя друга трета страна, докато в България са необходими минимум няколко месеца. Таксите също са по-високи за издаване на виза, за издаване на разрешение“, коментира той и добавя, че всичко това демотивира родните работодатели. От думите му става ясно, че законът е и доста рестриктивен и поставя ограничение пред даващите работа.
Така той налага в едно предприятие делът на чуждестранните работници да не надвишава 25% от общия персонал. Това ограничение се подкрепя от КТ „Подкрепа“, според които, ако тази бариера падне, ще бъдат нарушени правата на българските работници, което според Иванов в настоящата ситуация не е налице, защото липсата на кадри е факт и нито един работодател няма да предпочете чуждестранен работник, ако може да си наеме български.
Разходи
Заплатата на нает отвън е същата като на българския персонал. Разликата е, че на тях им се поема квартирата, както и че се заплаща на трудовия посредник, който намира персонала и подготвя документите им. „Оскъпяването е около 2000 лева на човек“, посочи той.
България е привлекателна за тях, защото дава по-добри условия и заплати, убеден е Алибегов. „Спрямо Европа също стоим по-добре. В Германия взимате по-висока заплата, но стандартът е толкова висок, че изяжда разликата“, подчерта Алибегов. Според Добрин Иванов от АИКБ със сигурност работниците, наети от чужбина, струват по-скъпо на родните работодатели, но те са принудени да предприемат тази стъпка заради липсата на български кадри. „В противен случай трябва да не приемат допълнителни поръчки и да затворят“, коментира изпълнителният директор.
Заплати
В нашия сектор много отдавна заплатите са много високи. „Заплатите при нас растат през 3-4 месеца, много са високи заплатите в туризма. Въпреки тях не може да намерим кадри. От думите му става ясно, че готвачите взимат 2500 лева, а сервитьорите 1250 лв., но при тях има и бакшиш. Алибегов разказва, че е отнело дълго време да обясняват на младите хора, желаещи да работят в сектора, че трябва да са на трудов договор, да се осигуряват на реална заплата и да им се плащат заплати. В това колко е важно да са на светло се убедили по време на пандемията, когато държавата изплащала помощи. До неотдавна самите служители не искали договор, защото имат непогасени задължения и частни съдебни изпълнители са ги погнали.
„Повечето пъти това е по желание на работника. Първо защото не иска да му се удържат пари и второ защото са закъсали с ЧСИ-та“, обяснява той и подчертава, че заради липсата на персонал работодателите са притиснати и се съгласяват да ги вземат на черно. Изпълнителният директор на АИКБ добавя, че при наемането на човек от трети страни е невъзможно той да работи без договор и реални осигуровки.
В заведенията: Роботи ни носят храна, но не сега
Обслужването на клиенти от роботи е по-скоро с рекламна цел, а не тенденция. Много сме далеч от това. Те трябва да се обслужват от двама човека, обясни председателят на Българската асоциация на заведенията Ричард Алибегов. „Не пестим нищо с това. Най-късно в нашия сектор ще навлязат. В индустрията ще напреднат доста по-рано в роботизирането и в производството, в нашия сектор по-натам“, смята той и подчерта, че в туризма е важно личното отношение, контактът „лице в лице“. Според него това ще навлезе при тях след най-малко 10 години.
Агенцията по заетостта: 3902 чужденци от 92 страни са работили у нас през 2022 г.
През 2022 г. е регистрирана сезонна заетост до 90 дни на 3902 чужденци, граждани на 21 трети държави, по подадени заявки на работодатели. От тях най-много са гражданите на Киргизката република – 1105, Република Турция – 597; Република Молдова – 579; Република Украйна – 526; Република Узбекистан – 346, и др., посочват за „Телеграф“ от Агенцията по заетостта. Наблюдаваната тенденция от началото на годината е за увеличен интерес към наемане на чужди граждани от трети страни най-вече във връзка с туристическия сезон, добавят оттам.
„От началото на 2023 г. до момента по заявки на работодатели е регистрирана сезонна заетост до 90 дни на 3044 чужденци. От тях най-много са гражданите на Киргизката република – 1179; Република Турция – 713; Република Узбекистан – 303; Република Казахстан – 190; Република Молдова – 169, и др.“, става ясно от справката им.
Става ясно, че в същото време немалко българи търсят работа зад граница, като в момента има публикувани близо 4 970 000 оферти за работа, като електронният портал се обновява ежедневно. От тях около 130 000 са от сектор хотелиерство и ресторантьорство, а 16 600 – от сектор селско, горско и рибно стопанство, в които сектори заетостта е предимно сезонна.
Традиционно има интерес към сезонна заетост в селското стопанство в Германия, Гърция, Италия и Испания. Лицата, които имат познания по чужд език и необходимата квалификация, се насочват към сезонна заетост в хотелиерството и ресторантьорството, като там има възможност за наемане на постоянно работно място, ако работникът се докаже и работодателят прецени, че може да го наеме за дългосрочно. През 2022 г. устроени на работа са 2289 лица в следните държави: Нидерландия (711), Великобритания (180), Германия (578), Франция (235), Португалия (10), Белгия (8), Ирландия (67), Словакия (27), Швейцария (24), Кипър (24), Норвегия (5), ОАЕ (4) и др. Заетостта в чужбина е в областта на селското и горското стопанство (сезонни работници); шофьори; преработваща промишленост; хотелиерство и ресторантьорство.
