- Г-жо Иванова, последното ви изследване отчита ръст на разходите за храна и ресторанти и на инфлацията, а как се движи ръстът на средния доход? Покрива ли поскъпването на живота и ако не, какъв е дефицитът?
- Високата инфлация „изяде“ увеличението от началото на годината не само на доходите, но и техните спестявания в банките. През първото тримесечие на 2022 г. средната работна заплата отчита ръст от 9%, през април минималната заплата нараства с 9.2%, но наред с това кумулативната инфлация през месец юни достигна до 16.9% и реално доведе до спад на доходите на домакинствата.
Закъснялото увеличение на минималната работна заплата беше изядено още преди хората да получат по-високите си възнаграждения. Към юни покупателната способност на МРЗ реално намалява с 6.6% спрямо същия период на миналата година. Това поскъпване на живота постави пред сериозни затруднения около 500 хил. от наетите лица с размера на минималната заплата. При това усещането за инфлация при тях е на по-високи нива поради нарастването на цените на стоки от първа необходимост, които имат висок разходен дял в семейния бюджет.
В крайна сметка за пореден път хората са принудени да плащат за криза, за чието възникване не са имали никаква роля. Инфлацията се дължи на повишаването на цените, а не на заплатите. Това означава, че работещите хора понасят двойно натоварване: стойността на заплатите им се намалява, но паралелно плащат все по-високи цени за стоки от първа необходимост.
- Колко българи са принудени да се лишават от жизненоважни продукти и услуги заради ниски доходи?
- Брутната заплата за издръжка за едно работещо лице достига до 1633 лв., а при двама работещи в семейството с 1 дете за всеки от двамата работещи не трябва да бъде по-ниска от 1470 лв., за да може да се осигури необходимият доход за социално-приемлив начин на живот. Ако само единият от родителите работи, той трябва да осигурява заплата в размер не по-нисък от 2940 лв. Съотношението на брутната заплата за издръжка за 1 работещо лице с осигурителния доход през месец май показва, че 2/3 от работещите не достигат заплата за издръжка. В сравнение със седем месеца по-рано, според данните на НОИ за броя на осигурените лица по трудово и служебно правоотношение и по размер на осигурителния доход, се наблюдава нарастване на дела на работещите с трудово възнаграждение по-ниско от заплата за издръжка.
- На какви суми се осигуряват хората в масовия случай?
- Важно е да се отбележи, че 45,7% от лицата се осигуряват до 1000 лв. (или 1 153 000 работници). Данните свидетелстват за силни неравенства, като огромното мнозинство от работещите се трудят на ниски доходи, които не могат да достигнат необходимите средства за издръжка и да излязат от капана на „работещите бедни“. Именно всичко това дава основание да се твърди, че за пореден път работещите са принудени да плащат за криза, за чието възникване не са имали никаква роля.
- Как може да се преодолее този дефицит особено при работещите хора, които не успяват да се справят с дохода, който получават?
- Необходими са мерки, които да бъдат адресирани към проблема с неравенството и в посока по-справедливо разпределение на благата, които създават работещите. Настояваме за компенсиране на ниските доходи поне с кумулативната инфлация, която очакваме да достигне 20% в края на годината. Във връзка с това КНСБ ще продължи да настоява минималната работната заплата да стане поне 800 лв., както и служебното правителство да предприеме действия за запазване на покупателната способност на доходите на заетите в бюджетния сектор.
Според нас правителството трябва да използва всички възможни инструменти и механизми за въздействие с оглед ускоряване конвергенцията в заплащането на труда, особено в условията на растяща инфлация. С размера на минималната работна заплата са обвързани възнагражденията в редица браншови договори и това нарастване ще позволи да се увеличат основните заплати за отделните професии или длъжности. Това са работещите в сферата на средно и висше образование и науката, музеи и художествени галерии, библиотеки и читалищата, опери, оперети, музикални театри, транспортни работници и редица други.
- Имате ли данни за това колко българи не могат да си позволят почивка поне веднъж годишно заради нисък доход?
- Според данни на Европейския синдикален институт през 2019 г. почивка в България не са можели да си позволят 22.4 % от работещите. През следващата година броят им се увеличава до 27.2 %, или близо 840 хил. работещи българи.
Кризата и растящите разходи оказват допълнителен натиск върху работещите и все повече хора заявяват, че се борят да свържат двата края и почивката е още по-недостъпна за тях.
- Какви са предложенията на синдиката, ако бъде направена втора актуализация на бюджета? С колко ще се повишат разходите и може ли държавата да поеме това увеличение?
- Нашите изчисления показват, че високата инфлация ще генерира допълнително средства в бюджета. Кумулативна инфлация ще вкара поне 500 млн. лв. повече над актуализираните през юли в бюджета за тази година. Те трябва да бъдат предмет на втора актуализация заедно с процедурата за бюджета за 2023 г.
Това е една от най-спешните задачи на служебния кабинет. С нея трябва да се предвидят и спешни мерки в помощ както за домакинствата, така и за бизнеса. Трябва да се гарантират енергийните плащания и компенсации за небитовите потребители. Те са 633 хил., като 1/3 от тях са институции, училища, болници и др. учреждения. Освен това трябва да се гарантират мерки за подпомагане на домакинствата предвид ръста на цените и тежките зимни месеци, които предстоят. С актуализацията от октомври трябва да се увеличи и минималната заплата и както посочих, да достигне 800 лв.
- Бихте ли коментирали как ще се отрази повишението на цените в енергетиката на българските домакинства?
- Очакванията са през следващите месеци да има продължаващ ръст на цените. Това ще е следствие от увеличението от 1 юли за битовите потребители на електроенергията с 3.4%, на топлоенергия средно с 29.7%, на природния газ с 32%. Новото увеличение на цените на енергоносителите вече излиза извън границите на социално поносимите цени и е предпоставка за нарастване дела на бедните и на енергийната бедност.
През 2021 г. 23.7% от населението в България не е могло да поддържа дома си достатъчно топъл, или около 1 642 000 лица (данните са на НСИ).
За сравнение този дял във всички страни - членки на ЕС, е средно 7.4%. При това през изминалия отоплителен сезон подпомогнатите лица за целева помощ за отопление са около 300 хиляди случая. С новите цени на енергоносителите и липсата на достатъчно мерки за ограничаване на енергийната бедност ще продължи да нараства техният дял. Това оказва неблагоприятно въздействие както върху здравето, така и върху условията на живот и благосъстояние на населението. Напредъкът от прилаганите политики в посока преодоляване и превенция на „енергийната бедност” е относително слаб. В тази ситуация се налага по-бързо търсене на решения преди настъпването на зимния сезон поради невъзможност домакинствата да посрещнат по-високите разходи за отопление.
- Какви мерки трябва да се предприемат, за да се подпомогнат енергийно бедните?
- Тревожността сред обществеността нараства с неизвестността около цените на природния газ и драстичния скок на цените на електроенергията и топлоенергията, който ще засегне всички домакинства, но най-тежко ще бъде за домакинствата в положение на енергийна бедност и домакинствата с ниски доходи.
Това налага приоритетно дискутиране и определяне на дефиницията „енергийно беден“. Към момента стъпки в тази посока не бяха предприети. При тази инфлация и очакванията за високи комунални разходи през следващия отоплителен сезон трябва да се мисли за увеличение на обхвата на подпомаганите лица за целевите помощи за отопление.
Затова КНСБ предлага възстановяване на параметрите в Методиката за определяне линията на бедност, приета с ПМС 241/24.09.2019 г. Съгласно нея размерът на линията на бедност за страната се определя, като се използват данните за линията на бедност от изследването на SILC (Евростат) за предходната година, като размерът се индексира с цените на малката по състав кошница за м. декември на предходната година на годишна база.
- КНСБ настоява за коригиране на инфлацията. Как може да стане?
- КНСБ направи компромис, като прие през 2021 г. да се направи изменение на методиката, с което се отмени корекцията за индексиране с цените за малката по състав кошница за м. декември на предходната година. Настояваме за възстановяване на инструмента за коригиране с инфлацията (базиран на малката потребителска кошница) на данните на EU-SILC за ЛБ, защото този критерий има важно значение, особено в ситуацията на висока инфлация. Използването на този инструмент частично ще покрива натрупаната инфлация, отчитайки ценовата динамика и потреблението на нискодоходните домакинства. Категорични сме, че обективната линия на бедност за 2023 г. трябва да бъде 541 лв. Това ще позволи повече домакинства да получат енергийни помощи.
Това е тя:
Завършила е социология в СУ “Климент Охридски“
Основните сфери на дейност са проблемите, свързани с жизненото равнище и доходи, бедност и социални неравенства
Ръководител е на тримесечното изследване за „Заплата за издръжка и индекси на потребителските цени”
Зам.-директор е на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ
Елена Иванова
