О ткакто започна войната в Украйна, в ранния следобед на русенската гара почернява от народ. Поне в последната седмица е така. Толкова много хора на перона тук съм виждала само когато идва „Ориент експрес“. Този път множеството е различно и не се състои от посрещачи. С тежки куфари, сами, без мъжете си, млади жени са тръгнали по чуждите земи да спасяват бъдещето на Украйна – децата.
Идват с влака от Букурещ и оттук потеглят за София и Варна. Някои въобще не знаят къде отиват. Гледат уплашено и от техните очи разбираш, че няма аргумент на света, който може да оправдае войната. Кадрите от старите ленти с бягащи да се спасят хора сякаш оживяват осем десетилетия след Втората световна война. Един братски славянски народ се мъчи да оцелее.
Преди да пристигне композицията от Букурещ, на празния перон чакат няколко украинци. Сред тях е едър, около 50-55-годишен мъж. Неговата посока е различна – към румънската столица. На 24 февруари, когато започна войната в Украйна, той и съпругата му били на ваканция в Египет. Тръгнали обратно. Известно време прекарали при свои познати в България и сега се прибират в Украйна. Павел знае, че за съпругата му има обратен път, но за него няма, тъй като на мъжете от 18 до 60 години не е разрешено да напускат страната. Ще се прибере в Одеса, където майка му е сама, и ще остане, защото може да има нужда от него.
Юлия Сомова също е от Одеса. Младата жена е на русенската гара с 12-годишната си дъщеря Настя. Само те от семейството избягали – в Украйна са родителите на Юлия, сестра й, племенниците й, всички. Тръгнали най-напред за село във Великотърновско, защото обещали на своя приятелка, установена там, да занесат кученцето й. Жената била от първите, които избягали, и не успяла да вземе домашния си любимец. След като изпълнили мисията, Юлия и Настя се отправят обратно към Букурещ и после за Констанца, където ги чакат техни приятели.
„Защо е тази война? Аз съм украинка и в родината си говорех на руски език. Никой, повярвайте ми, никой не ми е правил забележка. Работех в завод, живеехме добре, а сега какво? Харков, Херсон са разбити, умират хора и от двете страни, страшно е. Не знам кога ще свърши този кошмар и какво ще стане с нас“, пита се Юлия. Композицията от Букурещ пристига с малко закъснение. Тук украинските бежанци се прехвърлят на влака за София, а тези, които пътуват за Варна, остават в чакалнята около час и половина, докато тръгнат и те. Граничните власти са подсилили състава си на русенската гара, за да могат документите да се обработят бързо и жените и децата да не чакат навън на студа. Когато документите са готови, от букурещкия влак започват да слизат бежанците. Над 95 процента от тях са млади жени и деца, има и бебета. Всички бягат от кошмара на войната. Тук може да се усети истински трагедията на украинския народ. Помъкнали тежки куфари, с едно или две деца, младите жени търсят с уплашен поглед някой да ги упъти.
Чакат ги доброволци от БЧК и от неправителствени организации, железничари, гранични служители – всички са дълбоко състрадателни, добронамерени и помагат с каквото могат в нелекия път на майките. Доброволците подават вода или чай, за децата има бисквити, кроасани и солети, а за бебетата са подсигурени памперси. Служителите грабват тежките куфари и ги отнасят до влака, който е за София. В цялото това множество се забелязва само един-единствен млад мъж и той е с гипсиран крак и се движи трудно. Той е негоден за военна служба и така е успял да напусне Украйна и да се спаси от бойните действия. Сред първите слезли от влака са три сестри – Юлия, Татяна и Марина. От Полтава са. Юлия носи в клетка домашната си котка, Татяна е с тригодишната си дъщеря, а Марина е взела на ръце единайсетмесечното си бебе. Усмихват се за снимката, но иначе сърцата им плачат – мъжете им, близките им са в Украйна.
„На 100 километра от нашия град паднаха ракети, разрушиха домове. Имаше коридор за цивилни в град Суми. Мои колеги се опитаха да минат по него, обстрелвали автобуса им. Никой не загина, но чак след седмица колегите ми успяха да се измъкнат. Бягаме от този кошмар, защото е страшно. Сега със сестрите ми и племенниците ми сме тръгнали за Бургас да се спасим“, разказва Юлия. Възрастните мъже сред групата бежанци се броят на пръсти. Игор е на 65 години и взел в ръце кученцето на семейството. Тук е с жена си, дъщеря си и 14-годишния си внук. Няма го само съпруга на дъщеря му, той е в Украйна. „Война е, какво да кажа, бягаме“, лаконичен е Игор. Спрели са до пункта на БЧК и чакат някой да ги упъти. Идва доброволец и разговаря с тях. Мнозинството предпочита да остане в България, за да са по-близо до домовете си. Други поемат към Западна Европа или Турция. Всеки както намери, че ще е най-добре да се устрои и да прекара оставащите дни до края на конфликта, надявайки се това да се случи час по-скоро.
От четвъртък няма да има прехвърляне между влаковете
Четвъртък е последният ден, в който бягащите от войната слизат на русенската гара. От утре композицията от Букурещ ще спира в Русе, но няма да се налага бежанците да се прехвърлят на друг влак. От Русе за румънската столица всеки ден ще заминават празни вагони, предназначени само за украински граждани. „В Русе тези вагони от международния влак ще се прикачват към съставите - съответно за София или за Варна, и няма да се налага пътниците да слизат и да правят връзка, ще изчакват вътре на топло. Стигна се до това решение, защото виждаме, че пътникопотокът от украински граждани, идващи от Букурещ, расте. В първите дни след началото на войната пътуваха отделни семейства, после бяха групи от двайсетина души, после от 50, а сега вече са над 150. Новото също е, че още в Букурещ ще им се издава безплатен билет „Хелп Украйна“ до мястото, където искат да стигнат – София, Варна или друг град“, обясни Свилен Гърдев, ръководител на „Пътнически център – Русе“ към БДЖ „Пътнически превози“.
Жанета Йорданова
