Х анът на габровците в Букурещ бе възроден и превърнат в Европейски културен център. Сградата е издигната през XIX в., след като българи започват да купуват земи около Стария княжески дворец (“Куртя веке“), построен от Влад Цепеш (Дракула). След като Влахия получава автономия от Османската империя, нашенци започват да купуват на търг площи, парцелират ги, оставят място за улици и започват да строят. Така се появяват улиците с български имена - „Кожухари“, „Габровени“, „Шапкари“, „Шелари“ („Седлари“), дадени им заради занаята, който владеели новодошлите.
Забележителни
Българи вдигат и няколко хана, които и до днес са забележителност в Стария град. Занаятите и търговията са във възход и по-предприемчивите българи успяват да натрупат състояние и построяват едни от най-значимите за времето си ханове в столицата. Сред тях е и Ханът „Габровени“ (Hanul Gabroveni), или Ханът на габровците, който продължава да се нарича така, въпреки че е основно преобразен и има нова функция. Днес сградата по нищо не напомня за онази постройка от архивните снимки. Търговският пасаж сега е превърнат в Европейски културен център със средства по европрограми и финансова помощ от правителството на Норвегия.
История
Хан „Габровени“ е построен през 1802-1804 г. от габровеца хаджи Иван Мустаков. Към средата на века става собственост на Васил Георгиев от габровското село Гачевци, което сега е квартал на града. Васил имал брат Никола, с когото натрупали пари от работа в чужбина. Разбойници обаче разбрали за парите. Братята чули за това и избягали. Разбойниците успели да хванат Никола, измъчвали го и той умрял, без да каже нищо. Но Васил избягал и с парите купил хана, който ремонтирал основно след голям пожар. По-късно го оставил в наследство на своя син д-р Никола Василиади.
Широките врати с метални плетеници се отваряли сутрин рано и вътре влизали търговците с каруци. Дворът се пълнел със селяни, които идвали в столицата да предлагат стоката си. Две нива под земята имало големи помещения за складиране, защото и по това време имало крадци. Вечер тежките врати се затваряли, за да защитят хората и стоката. Тук се събирали и българските хъшове. През 1875 г. на това място се провежда разширено събрание на Българския революционен комитет, а слово произнася Христо Ботев. Тук е получена и телеграмата за стъпването на българска земя на четата на Филип Тотю със знаменосец Васил Левски.
Преобразена
Днес преобразената сграда е модерен център на градската култура и вратите са широко отворени за посетители на различни събития. Може да се влезе и да се надникне в мястото, където са се събирали нашите хъшове, където от сутрин до вечер се носела глъч от търговци и купувачи. Плетениците на голямата порта са напълно възстановени. Сутринта няма много посетители, но напред-назад сноват младежи, за да подготвят някакво предстоящо събитие. Може да се влезе в подземието, където се е съхранявала стоката. Личи си, че стълбите са нови, но архитектите са успели да запазят и автентични елементи. Всички продълговати малки тухлички са почистени една по една, съхранени са стари зидове, като умело са съчетани традиция и настояще. Днес подземията са място за изложби и различни арт прояви.
Емблема
Ханът „Габровени“ е една от емблемите на историческия център и е гордост за Букурещ. Интересно е да се прочете написаното за миналото на сградата в румънски източници. В тях се посочва, че ханът е построен от Тудор Тудораке в началото на XIX век, а след големия пожар в Букурещ през 1847 г. синът му Георге възстановява сградата. В архивите обаче е запазено завещанието на сина на Васил Георгиев - д-р Никола Василиади, с дата 10 юни 1881 г., гр. Букурещ. Там д-р Василиади пише: „Моят недвижим имот се състои от хотел стар, наречен „Габровени“, който наследих от покойния ми баща Василия Георгиев чрез завещание, заверено от почитаемия Илфовски окръжен съд, от 1854 г.“.
Следи
В Стария град има още много места с българска следа. Площадчето, на което сега се намира паметникът - копие на Капитолийската вълчица с Ромул и Рем, се е казвало през XIX век „България“. Пирин Бояджиев, учителят от българското училище в Букурещ (б.а. - то е разрушено и на мястото му е построена бензиностанция), често водел своите възпитаници тук и им разказвал за нашите светини в историческия център. В Стария град е и хотел „Трансилвания“ (сега хотел „Универсал“), построен от д-р Никола Василиади - синът на Васил Георгиев, собственикът на „Габровени“. Когато получава в наследство „Габровени“, д-р Василиади изглежда е печелел добре от него и е успял да построи в близост нова сграда на място, купено от българина Иван Добрев хаджи Бакалоглу. В хана „Трансилвания“ отсядали наши търговци на път за Брашов, където имало голяма българска колония.
Благодетел
Макар и роден в Букурещ, д-р Никола Василиади не забравя българските си корени. Учил е медицина в Атина и вероятно тогава е променил името си от Василев на Василиади. След Освобождението отива в България, където през 1879 г. работи като лекар в Дупница. Здравословното му състояние се влошава, затова скоро се връща в Букурещ. Д-р Василиади, подобно на братята Евлоги и Христо Георгиеви, не създава свое семейство и дарява цялото си състояние. В завещанието си иска построяването „на едно политехническо училище или пък едно занаятчийско училище“ в Габрово, което да носи неговото име. След смъртта му се създава фонд на негово име. През 1895 г. в Габрово - родното място на баща му, се основава училището „Д-р Никола Василиади“. Днес то е професионална техническа гимназия. Гробът на д-р Василиади е някъде в гробището „Белу“ в Букурещ. Точното място, където са костите на този голям дарител, не се знае, но смятам, че не е невъзможно да се открие.
Ханът Габровени е основно преобразен по европейски проект.
Вътрешният двор
В подземието се подреждат различни изложби
Жанета Йорданова
