Е дин от великите български футболисти – Георги Денев, празнува днес рожден ден. Известен с прякора Кучето навършва 74 години. Родом от Ловеч, Денев заиграва за първия състав на местния клуб Кърпачев още на 15-годишна възраст. Три сезона е част от отбора, който участва в Северната „Б“ група. През 1968 г. е привлечен в елитния Спартак Плевен, с чийто екип дебютира в „А“ група. Утвърждава се бързо като основен футболист и през сезон 1968/69 записва 28 мача и бележи 7 гола в първенството. Заради силните си изяви през 1969 г. Денев преминава в гранда ЦСКА, където играе в продължение на 10 години. Отличава се с техника, дрибъл, хъс и неизчерпаема енергия. Смятан за един от най-добрите футболисти през 70-те години на ХХ век в България. С ЦСКА става 5 пъти шампион на страната и 3 пъти носител на националната купа. Изиграва общо 227 мача за отбора в „А“ група и бележи 68 гола.
В евротурнирите Денев записва за ЦСКА 22 мача с 3 гола – 16 мача с 3 гола в Купата на европейските шампиони и 6 мача в КНК. С отбора достига до четвъртфинал в КЕШ през сезон 1973/74. На 20 март 1974 г. бележи победния гол за 2:1 срещу германския колос Байерн Мюнхен.
След края на сезон 1978/79 е изгонен от ЦСКА. Обиден, той отива в Левски. Там тренира един месец с отбора, но партийните величия му забраняват да играе за „сините“. Иван Славков – Батето урежда заминаването му за Гърция, където облича екипа на местния Етникос Пирея. Така Денев става първият български футболист с договор с чуждестранен клуб, без да е избягал от страната.
- Г-н Денев, 74 години е възраст, в която повечето хора си правят равносметка – на живота и на футболната кариера. Вашата каква е?
- Много положителна що се отнася до футбола. Направих отлична кариера, най-вече в ЦСКА и националния отбор. Имам много голове срещу големи европейски отбори. Любимият момент ми е победното попадение срещу Байерн Мюнхен. Срещу нас имаше велики футболисти – Сеп Майер, Франц Бекенбауер, Паул Брайтнер. Стадионът беше препълнен, атмосферата уникална. Всеки мечтае да играе в такива условия, но малцина успяват. Аз се радвам, че съм сред тези, които успяха. Разбира се, незабравими са и головете срещу Левски. Все така се получаваше, че им вкарвах на рождените си дни. Срещу тях става наистина страхотни дербита – отново пред пълни трибуни, големи футболисти и от двете страни. 10 години играх в най-големия български отбор, щастлив съм. Ако говорим за живота, не е толкова оптимистично – боря се с болест, от която трудно ходя. Дори не искам да й споменавам името. Най-лошото е, че когато минеш определена възраст, отиваш в забвение. Докато си здрав и на крака, те използват, след това ставаш ненужен. Това е най-жалкото. Но се справям, благодарение на сина ми и жена ми. Ако не са те, всичко да е приключило.
- Вие идвате в ЦСКА през 1969 година. По това време е много трудно да попаднеш в този отбор. Кой ви покани и как се озовахте на „Армията“?
- Аз съм юноша на ловешкия Кърпачев, а през 1968 година отидох в плевенския Спартак. Те играеха в „А“ група и ме взеха от Ловеч. През това време аз вкарах 7 гола и в няколко мача ме е гледал Манол Манолов – Симулията. Той ме взе в ЦСКА, за което ще съм вечно благодарен. Той е най-голямата фигура в историята на ЦСКА – изключителен треньор, психолог и мотиватор. Знаеше как да подходи към всеки футболист, знаеше какво да му каже, за да го мотивира. Изобщо, феноменална футболна личност. Той изгради голямото име на ЦСКА във футбола – и като футболист, и като треньор. Знае се, че през 1974 ме искаше Реал Мадрид. Спечелихме един приятелски турнир в Палма де Майорка и лично тогавашният им треньор Милан Милянич настояваше да премина в Мадрид. Но времената бяха такива, че ако бях отишъл, родителите ми щяха да пострадат. Аз бях на 24 години и изобщо не мислех за чужбина, просто исках да играя. Също тогава ме искаше и Байерн, но по същата причина не отидох. Страхувах се, че тук ще направят нещо на моите близки.
Цялото интервю четете в днешния брой на вестник "Мач Телеграф"
Мач Телеграф
