Младият творец Любомир Григоров е човекът зад скулптурата на Георги Аспарухов. Именно той се нае с тежката задача да извае идола на „сините“ фенове. „Отговорността е огромна, защото това е образ, който е познат на всички. Историческа личност, едва ли не с митологичен характер. За мен е огромна привилегия, това е изключително светъл образ и е бил суперзвезда на България“, заяви 35-годишният скулптор при първата копка на 4 май – деня, в който преди 80 години е роден легендарният футболист. Тогава бе показан и минивариант на неговия проект и стана ясно, че прегледал стотици снимки и кадри, за да се справи с предизвикателството.
Пет месеца по-късно неговата творба вече краси столичния парк „Гео Милев“, а според присъствалите на откриването тя е истински шедьовър.
Самият Григоров има немалък опит, именно негово дело е паметникът на бащата на полския бокс Феликс Стам във Варшава. Българинът е печелил редица международни конкурси, преподава и в Националната художествена академия. След осъществяването на един от най-големите си проекти Григоров се съгласи да отговори на въпросите на „Телеграф“.
- Сега, когато паметникът вече е на мястото си в парка, удовлетворен ли сте от свършената работа? Хората, които присъстваха на откриването, не скриха силната си емоция и оцениха високо труда ви.
- Радостен съм от реакцията на хората. Някои от тях идваха при мен просълзени от щастие, за да ми стиснат ръка. Това означава много! Относно самата работа, ако кажа, че съм напълно доволен, то това би означавало, че съм спрял да се развивам.
- Гунди е голямо предизвикателство. Как се стигна до идеята вие да сте авторът на неговата скулптура?
- Избраха мен чрез портфолиото ми, в което показвам нужните качества за осъществяването на този проект. За мен беше чест, не съм се колебал нито за миг дали да приема.
- С какво изработването на тази скулптура се различава от другите ви проекти, които също са много успешни?
- Това е първият ми реализиран паметник в родната ми страна, в родния ми град - на наш, български герой. Емоцията е съвсем различна от тази при останалите творби, които съм осъществил в Европа. Това е основната разлика.
- Колко време ви отнеха проучванията? Как точно протича този процес?
- Въпрос на настройка е, изисква се известно време, докато съзнанието премине на дадената честота. След това е лесно, започваш да живееш с това, става част от теб до момента на завършването на творбата.
- А колко време работихме върху паметника?
- Пътят е дълъг, свързан е с много работа, скици, умалени варианти на различни пози и време за „отлежаване“ на идеята, докато се стигне до същинската работа, която е не по-малко времеемка.
- Как се спряхте точно на тази поза на Гунди?
- Избрах я, защото представлява началото на движение, което зрителят може да довърши в съзнанието си.
- Какво е вашето лично отношение към Гунди? Той бил голяма личност, любимец на феновете не само на Левски. Чувахте ли за него, докато растяхте?
- За Гунди знам, откакто се помня. За мен той е светъл и познат образ с легендарен характер. Не съм футболен фен като цяло, но с Гунди и Котков съм запознат от ранно детство и съм ги чувствал близо до сърцето ми. Сякаш съдбата ме е подготвяла за този момент, в който ще трябва да овековеча легендата! Така го чувствам. За мен е чест.
- Вие лично имате ли отношение към спорта?
- Винаги съм харесвал спорта и съм спортувал на любителско ниво, до ден днешен. Фен съм на бойните спортове.
- Портфолиото ви е богато. Работили сте и върху лика на Конър Макгрегър?
- Портретувал съм доста бойци, там за мен интерес предизвикват характерните лица, физиономии, деформирани от битките.
- Ако сега можете да избирате, коя известна личност бихте избрали?
- Отдавна в мен тлее желание да извая скулптура на Дан Колов. Българските владетели също са от огромен интерес за мен, както и нашите национални герои и революционери. Аз съм патриот и това са теми, близки до мен.
- Преподавате в Художествената академия. На какво учите студентите?
- Точно така. На моите студенти преподавам както „азбуката“ в материята, така и тънкости и основни принципи за конструкция и строеж на форма.
- Кое е най-важното за един скулптор?
- Свободата. Отговарям за себе си.
- Вие как решихте да се занимавате с това?
- Не аз съм решил, скулптурата е решила да се занимавам с нея. Мачкам глината, откакто се помня буквално.
- Опасявате ли се как ще бъде приета работата ви по паметника на Гунди, защото в последно време се появиха много спорове около различни паметници? На пръв прочит се сещам за паметника на Самуил и на света София.
- Неизбежно е да има както позитивни, така и негативни коментари. Това е творба, представена пред широката публика. Аз обаче знам, че съм свършил своята работа, натрупал съм още опит и съм готов да продължа напред.
- Привърженик ли сте на преместването на паметници – тема, доста актуална в последно време?
- Да съм привърженик - не. Враг също не съм. Всичко зависи от отношението. Ако се подходи с уважение към творбата и тя бъде съхранена, то тогава нямам против.
- Ако трябва да направите скулптура на съвременното българско общество, какво ще представлява тя?
- За жалост в момента не е тема, която ме вдъхновява.
Надежда Кърликова
