М илан е на първо място в Серия А след почти две години. Последният път, когато „росонерите“ водеха в класирането, беше в началото на октомври 2023 година, след което последваха няколко сложни и изпълнени с трудности месеци. Но с пристигането на Масимилиано Алегри, нещата се промениха. След пет кръга „росонерите“ са първи с 12 точки, точно колкото имат шампиона Наполи и Рома, но с по-добра голова разлика и преимущество в преките сблъсъци. Последната победа срещу Наполи показа, че работата, свършена досега от треньора е отлична. Милан завърши на осмо място миналия сезон, а през лятото отборът претърпя голяма трансформация с около 20 входящи и изходящи трансфера. Най-големият подвиг обаче е на Алегри, който принесе своя манталитет на победител. Отборът постигна поредица от победи, които носят морал и вяра в съблекалнята. Милан не беше печелил пет поредни мача (седем в този случай) във всички турнири от март-април 2024 година.
Следващият съперник в неделя е Ювентус – старата любов на Макс. Мачът определено е по-специален за треньора, но това важи в пълна степен и за Милан. Евентуална победа на вражеска територия ще бъде голяма заявка за титлата. Няма как да е другояче, ако в последователни кръгове победиш Наполи и Ювентус. Алегри спечели пет поредни пъти скудетото начело на Ювентус и помогна много за доминацията на „бианконерите“ на Ботуша в средата на миналото десетилетие. Това вече е минало, след като клубът го изгони, когато Алегри се надяваше, че поставя основите на втора династия в Торино. Впоследствие се видя, че експериментът на Ювентус към „модерен“ и атрактивен футбол е само една илюзия. „Старата госпожа“ не искаше просто резултати, а приятен за окото футбол. Ръководството обаче не оцени до края треньора и в крайна сметка загуби и това, което имаше като успехи. Сега Юве се намира в преходен период с млади играчи и треньор, който не отговаря на историческите амбиции на клуба, докато Милан мечтае за скудетото.
Алегри промени Милан не само от гледна точка на психологията, но и тактически. На „Меаца“ също бяха тръгнали да пресират високо в схема 4-3-3, но този футбол не даде резултат. Вместо това Алегри си заложи на любимото 3-5-2, което излекува проблемите на отбора в защита. Милан има пет сухи мрежи от началото на сезона и твърде рядко допуска ситуации пред своята врата. Интелигентността на Алегри се проявява в способността му да се адаптира по най-добрия възможен начин към играчите, с които разполага клубът.
Той започна с домакинска загуба от Кремонезе и се озова под критиките на медиите. Нищо ново. За месец и половина Алегри изведе Милан на върха в класирането. Той повери халфовата линия на Модрич и на любимия си „син“ Рабио. Алегри разкри творческия потенциал на Пулишич. И задържа Саелемакерс, който не е шампион, но е един от онези играчи, които добрите треньори никога не биха пуснали. Победите не са достатъчни. Предполагаме, че той знае това. За да предизвика проблеми, му липсва най-сложната операция: пълното възстановяване на Рафа Леао до състезателна форма. Ако успее, ще навлезем в сферата на метафизиката.
За неделя вечерта фотографите се надяват на повторение на мача от 1986 година между Ювентус и Интер. Тогава Джовани Трапатони избра грешната скамейка и се насочи към черно-белия сектор който беше негов дом в продължение на толкова години. Никой няма да се изненада, ако сцената се повтори. Точно както никой няма да се изненада, ако – както е много вероятно – Алегри бъде посрещнат на стадиона с продължителни аплодисменти. Ерата на разпадането приключи. И както често се случва, разпадащите се в крайна сметка се разпаднаха.
Още четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
