П ролетта на 1959–а. Преди по-малко от година, през юни 1958 г., Бразилия беше завоювала в Швеция първата си световна титла. Тогава засия една нова ярка звезда, която щеше да свети ослепително цели две десетилетия. Звездата на едва 17-годишния Едсон Арантес до Насименто (Пеле).
В края на 50-те в България все още нямаше телевизионни предавания. Новини и резултати от Мондиала научавахме от Радио София, спортните рубрики на всекидневниците и най-вече от в. „Народен спорт”, който се разграбваше за броени минути. И аз, 9-годишният малчуган, жадно четях футболните вести. Бях поразен как този „батко Пеле” е направил хеттрик срещу Франция, а после забил два гола и на финала срещу Швеция.
Само Левски
Каква беше обаче радостта на нашето семейство, когато през 1959 г. съседът ни, изтъкнатият спортен журналист Александър Ясников, подшушна на баща ми, че най-силният тогава бразилски отбор Сантос щял май да гостува в София. Живеехме срещу Борисовата градина и татко, мама, доста по-големият от мен брат и аз, ходехме на всички мачове на Левски в София и на националния ни отбор на стадион „Васил Левски”.
Посещавахме обаче и международните битки на ЦСКА (тогава ЦДНА) и макар и заклети „левскари”, аплодирахме добрите прояви на армейците. Ходехме четиримата на срещите на Левски и на все още недовършения стадион на Герена, като от последната спирка на трамвай №3 при гара Подуене се вървеше пеша. Няма да забравя и 1/8-финала там за Купата на европейските шампиони срещу Бенфика (2:2) през ноември 1965 г. със страхотната игра на Гунди срещу нашумелия лисабонски тим, воден от Еузебио.
Посещенията ни на мачове на „сините” рязко се разредиха и напълно спряха, когато по указание „отгоре” (от Политбюро на ЦК на БКП) Левски беше през януари 1969 г. принудително обединен със Спартак София. За нас това вече не беше старият Левски – отборът на народа, а физкултурно дружество под шапката и с пагоните на МВР.
Да върнем обаче лентата отново назад към 1959 г. Гостуването „май” на Сантос в България стана точно през …май. Именно от София отборът с трима „герои от Швеция”: Пеле, Пепе и Зито, започна голямото си турне в 9 европейски страни. България бе единствената държава зад Желязната завеса в списъка за гастроли на магьосниците. Този учудващ днешното поколение факт има своя още по-малко позната предистория.
Нашите в Бразилия
През май 1958 г. Бразилската федерация кани националния отбор на България за две контроли със „селесао” в самото навечерие на световното в Швеция. Архитектът на бразилското чудо във футбола Висенте Феола иска да доусъвършенства своята система 4-2-4, с която направи фурор в Швеция и 4 г. по-късно в Чили и стана световна мода.
Националите губят и двата мача на „Маракана” в Рио де Жанейро и Сао Пауло, но са достойни спаринг партньори. Можем ли да си представим сега българският отбор да бъде поканен от европейски дори суперсили като Франция и Германия за контроли преди световно? Колко уважаван е бил навремето родният ни футбол!
Също интересен факт е, че в Бразилия водач на нашите е Лъчезар Аврамов, първият председател на БСФС при учредяването му през януари 1958-а, а от 1959 до 1961 г. и начело на Републиканската секция по футбол, чийто приемник е БФС. Предполага се, че той още тогава е намекнал и България да бъде включена в турнето на Сантос, при това с два мача. На ст. „Васил Левски” съм се възхищавал и на други бразилски грандове - Гремио и Фламенго.
„Б” отборът
След перипетии баща ми успя да осигури билети и за двете срещи – с „Б” националния (да, България имаше и такъв, при това много силен, тим) и с „А” отбора ни, но само по три. За моя беда през целия ден на първия мач (23 май 1959 г.) валя като из ведро, стана и доста хладно и баща ми не ми разреши да отида с тях на вечерния мач.
А толкова исках да видя не само Пеле и другите вълшебници от Бразилия, но и как ще се представи срещу тях моят любимец № 1– централният нападател на Левски Димитър Йорданов-Кукуша. Макар и не мощен физически, той притежаваше завиден нюх към гола. Ударите му с глава бяха поразяващи, волетата му с десния крак редовно опъваха мрежите и зад най-добрите вратари. Кукуша вкара 81 гола за Левски през периода 1956-1965 г., стана и голмайстор на „А” група за сезон 1959/60.
И срещу Сантос Йорданов се представя блестящо. Съперникът се натъква на неочаквано яка съпротива от нашия „Б” отбор и резултатът е 3:3. Неподражаемият Пеле отбелязва два гола. Но и Кукуша не остава по-назад и също се разписва два пъти. След втория му гол, с който България „Б” дори повежда с 3:2, Пеле се затичва към 11 години по-възрастния от него играч и усмихнат го поздравява. Уверен съм, че това признание Кукуша не е забравил до края на своя живот през 1996 г.
За спомен
В слънчевото утро на другия ден, аз загърнах грижливо в бяло листче черно-бялата снимка на Пеле. Бях я купил от будка за вестници. Тогава по РЕП-овете продаваха фотографии на известни наши и чуждестранни киноартисти и разбира се, на звездата Пеле с бялата фланелка и емблемата на Сантос. Грабнах и химически молив с два графита – син и червен. Химикалките тогава все още бяха рядкост и цапаха ужасно.
С трамвай №4 се отправих към все още новичкия хотел „Балкан” („Шератон”). Бях сигурен, че няма къде другаде да отседнат. Застанах пред стъпалата и търпеливо зачаках да се появят бразилците. Портиерът с ливрея не обърна особено внимание на 9-годишното хлапе, пък и какво лошо бих могъл да сторя. След около час от хотела, очевидно за разходка из София, започнаха да излизат ТЕ, а сред тях усмихнат и моят нов идол Пеле. Специална охрана тогава нямаше, пък и да е имало, не е била видима.
Разтреперан, подадох снимката и молива на Пеле, промълвих нещо на английски. Вече учех този език в кварталното читалище „Антон Страшимиров“ на ул. „Цар Иван Асен Втори”. Бъдещият Крал на футбола и без думи разбра моята молба. Усмихна се още по-широко и на гърба на снимката написа: ”Pro memoria! Pele” (“За спомен! Пеле”). Бях безумно щастлив, просто летях и като че ли на един дъх стигнах до Халите и се метнах обратно на трамвая. Влетях у дома с портрета и автографа на кумира. Бях толкова горд. Баща ми постави снимката на стария ни лампов радиоапарат “Блаупункт”.
Незабравимо
Окрилен от своя успех, поех в слънчевия следобед с баща ми и брат ми към “Васил Левски” за втория мач на Сантос този път срещу нашия “А” отбор. Бяхме на хубави места на сектор “В” и видях отлично и двата гола на Сантос още в първите минути. Те станаха по идентичен начин. С каскада от финтове Пепе с лекота проби по левия фланг и центрира остро по земята.
Първият път топката засече самият Пеле – 1:0. Препълненият до последното място и 2-3 реда правостоящи стадион изригна от възторг. Само 4-5 минути по-късно отново след пробив на лявото крило Пепе, за 2:0 от непосредствена близост се разписа Коутиньо. Иначе отличният ни вратар Георги Найденов просто нямаше какво да направи. Три години по-млад и от Пеле, Коутиньо е истинско дете чудо. Дебютира в Сантос едва 15-годишен, привлечен е на 17 г. и в селесао, прави с Пеле страхотен тандем в центъра на атаката и бележи гол след гол. Качва обаче лесно килограми и преследван от травми, скоро закачва състезателните си обувки на пирона.
Двубоят в София продължи в по-спокойно темпо, като публиката бурно аплодираше дриблирането на бразилците, прецизните им до сантиметър пасове и умелата смяна на ритъма.
Турнето на Пеле, Пепе, Зито и компания продължи триумфално. Сантос направо разгроми отбори като Барселона и Интер с по 5:1 и 7:1. Рядко срещна такава упорита съпротива като “Б” националите ни. Никой обаче не успява да опъне два пъти в един мач мрежата на най-силния тогава отбор в света, като Димитър Йорданов- Кукуша.
Борислав КОСТУРКОВ
