Аспарух Никодимов бе старши треньор на ЦСКА, когато преди 40 г. на този ден – 17 март 1982 г., „червените“ победиха с 2:0 Ливърпул след продължения на ст. „Васил Левски“ и с общо 2:1 от двата мача изхвърлиха от тогавашната Купа на европейските шампиони (сега Шампионска лига) носителя на трофея. За реванша пред над 60 000 зрители на ст. „Васил Левски“ Паро Никодимов разказа спомените си от паметния мач в днешния брой на в. „Мач Телеграф“.
„За втора поредна година ги срещнахме тогава. Вече ги познавахме добре, което беше голямо предимство за нас. Първата година (б.р. - 1981) не ги познавахме, а и ние бяхме все още по-млад и неопитен отбор. Въпреки това и тогава можехме да им се противопоставим успешно, но в първия мач всичко им влезе и ни биха 5:1. Ние създадохме много положения, но вкарахме само един гол. По-рано същия сезон отстранихме Нотингам.
Когато през 1982-а жребият пак ни изправи на четвъртфиналите срещу Ливърпул го приехме съвсем нормално. Нямаше какво да разсъждаваме. Почнахме да се готвим сериозно. Момчетата спазиха изцяло тактическите ми указания.
Спомням си, че за първия мач на „Анфийлд“ успяхме да ги изненадаме с един тактически ход. Предишната година Греъм Сунес ни вкара хеттрик и този път трябваше да вземем по-сериозни мерки срещу него. Върнах Спас Джевизов по-назад и му казах да се заеме персонално със Сунес. Обезвреди го напълно. Сунес не направи нищо в този мач. Биха ни 1:0, но голът стана малко случайно. Мисля, че се получи рикошет, който подлъга Джони Велинов и топката влезе във вратата. Загубихме, но минимално и вярвахме, че можем да успеем да ги елиминираме“ - спомни си Паро Никодимов пред нас.
„Преди реванша настроението при нас беше добро. Казах ви, че минималната загуба ни устройваше и вярвахме в крайния успех, но срещу такъв отбор като Ливърпул никога в нищо не можеш да си сигурен. Спомням си, че те няколко дни преди мача с нас играха финал за една от двете купи в Англия (б.р. - на 13 март Ливърпул бие Тотнъм с 3:1 след продължения на финал за Купата на лигата).
Това, че спечелиха тази купа, сигурно още им повдигна самочувствието. Може да са ни подценили, защото хем ни бяха победили миналата година, хем дойдоха в София с аванс от първия мач. Сигурно са си мислели, че ще им е лесно“ - припомни обстоятелствата преди реванша Никодимов.
„Вторият мач не се хвърлихме в атаки от началото. Чакахме си търпеливо нашия момент. Искахме да стигнем до продължения. Заради тежкия им мач 4 дни по-рано очаквах, че може да не издържат физически. А ние бяхме великолепно подготвени. Разполагах с отбор, който беше мечта за всеки треньор. Кажете ми днес можете ли да намерите по-силно нападение, в който и да е отбор в България – крила Цецо Йончев и Стойчо Младенов и централен нападател Спас Джевизов. С такова нападение сега ЦСКА щеше да става шампион с поне 7-8 точки разлика. Но и в защитата и в средата на терена имахме отлични изпълнители. Ако Георги Димитров-Джеки, светла му памет, се включваше напред Георги Илиев-Майкъла го подсигуряваше. И обратно. В средата на терена имахме Ради Здравков, Ружди Керимов, Пламен Марков – футболисти, които смея да каже, че бяха по-технични от тези на Ливърпул.
А не беше лесно да създадем този отбор, защото и Стойчо Младенов, и Ради Здравков бяха лишени от състезателни права за много месеци преди да заиграят при нас. Аз говорих с тогавашния председател на федерацията Димитър Николов. И му казах, че не само ЦСКА, а българският футбол губи от наказанието на такива играчи, защото те бяха национали. Той беше разумен човек, прие аргументите ми и скоро след това им възстановиха правата.
На мача в София, англичаните почти не създадоха голови положения – пресирахме ги далеч преди нашето наказателно поле и отнемахме топката преди да стигнат до възможност да създадат ситуация. И в този мач взехме мерки за звездите им – бях поставил персонални задачи. Никой от моите футболисти не беше с даден противник цял мач, в която и зона да отиде той – препредаваха си ги“ - продължи Паро.
Попитахме го, разбира се, и за събитията след мача – радостта, премиите и всичко останало. „Много повече си спомням щастието, което изживяхме от това, че сме детронирали такъв голям отбор, отколкото материалните неща. Помня, че за отстраняването на Нотингам по правилник на БФС (тогава БФФ) премията беше 180 лева. От военното министерство ни дадоха още по 80.
Така беше и с Ливърпул – все пак това беше само година по-късно и нищо не се беше променило. Вярно е, че за онова време това си бяха добри пари – 26 или 32 стотинки доколкото си спомням струваше килограм хляб.
Помня и че военният министър Добри Джуров със свои хора влезе в съблекалнята след мача. Момчетата бяха голи и под душовете. Метнаха на Стойчо една кърпа и той излезе да приеме поздравленията на Джуров. Повишиха го и в чин. Това беше“ - добави още Аспарух Никодимов. Той разкри, че според него в основата на големия успех на този отбор е била непрекъснатата работа и многото тренировки. „Тези момчета наистина работеха много. Някои след време се оплакваха, че сериозно сме ги мъчели и натоварвали, но пък как иначе да стане.
За да победиш отбор като Ливърпул, който явно е по-добър от теб, трябва да тичаш повече. А за да го надтичаш трябва наистина много сериозна подготовка. Спомням си, че през зимата ходехме на лагери до Ирак, до Кувейт, срещахме сериозни противници, националните отбор на тези държави. И в крайна сметка усилията, които хвърлиха тези момчета се възнаградиха. С много воля и дух – успяхме“, завърши Паро.
17 март 1982 г., 1/4-финал реванш в КЕШ (0:1 в първия мач)
ЦСКА – ЛИВЪРПУЛ 2:0 след прод.
Ст. „Васил Левски“ 60 000 зрители
ЦСКА: Георги Велинов, Красимир Безински, Динко Димитров, Методи Томанов (106 – Ружди Керимов), Георги Димитров, Георги Илиев, Цветан Йончев, Стойчо Младенов, Спас Джевизов, Пламен Марков, Радослав Здравков (66 – Никола Велков)
Тр. Аспарух Никодимов
ЛИВЪРПУЛ: Брус Гробелар, Фил Нийл, Марк Лоурънсън, Алан Кенеди, Роналд Уилън, Фил Томпсън, Кени Далглиш, Сами Лий, Йън Ръш (84 – Дейвид Джонсън), Тери Макдермът (91 – Греъм Джонстън), Греъм Сунес
Тр. Боб Пейсли
Голмайстор Ст. Младенов 77, 101
СЪДИЯ – Франц Вьорер (Австрия)
ЖЪЛТ КАРТОН: Джонстън (Ливърпул)
ЧЕРВЕН КАРТОН: Лоурънсън (Ливърпул) 117 минута
