И сторията на Мохамед Салах започва от Нагриг, село на около три часа път от Кайро.
В родното си място нападателят, който миналия сезон изведе Ливърпул до титлата в Англия, а преди два дни беше награден за най-добър във Висшата лига, започва да играе футбол с приятелите, представяйки си, че е като Феномена Роналдо, Зинедин Зидан и Франческо Тоти.
„Мохамед беше дребен в сравнение с другите момчета, но правеше неща, които дори по-големите не умееха. Ударите му бяха невероятно мощни. Още тогава беше крайно решителен, дете с хъс“, разказва Гамри ел Саадани пред екипа на BBC, пътувал до родината на футболиста.
„Когато гледам Салах, усещам щастието на татко“, казва Ламис ел Садек, когото срещаме в „Кафенето на зъболекарите“ в източната част на Кайро. Именно пред големия екран тук се събират феновете на мърсисайдци. „Когато той се присъедини към Ливърпул, гледахме заедно всеки негов мач по телевизията. Татко почина преди две години“, разкрива гордият син, който носи екип на Ливърпул с името на родителя си на гърба. „Тези два часа от деня бяха най-хубавите. Ако ми се наложеше да пропусна някой мач заради училище или работа, татко ми пращаше съобщения как се развива играта минута по минута. Всички ние виждаме себе си в Салах, защото той не е от привилегировано семейство, а е постигнал всичко с цената на много усилия и жертви.“
Бръснар
Малкото земеделско селце Нагриг, в делтата на Нил, е сгушено между зелени поля, в които растат жасмин и дини. По черните пътища могат да се видят коли, мотоциклети и конски каруци, но и биволи, крави и магарета. Именно сред тях е прекарал детските си години един от най-добрите нападатели в света, когото местните с обич наричат Египетския крал.
„Семейството е тайната на неговия успех. Те все още живеят тук със смирение, дълбоки ценности и уважение“, твърди Ел Саадани и добавя, че докато Мохамед растял, родителите му правели много жертви. „Подкрепяха го, особено баща му и чичо му.“
В сърцето на селцето е бръснарницата, в която младият играч се отбивал за прическа. „Аз съм този, който го насочи към къдравата визия. Посъветвах го и за брадата“, хвали се Ахмед ел Масри. „Приятелите го съветваха да не идва при мен, защото сме село, а не град. Той обаче ми се доверяваше. А на следващия ден същите тези приятели го питаха кой е неговият бръснар.“
Ахмед си спомня и как гледал Салах да играе футбол в младежкия център или на улицата.
„Няма да забравя и друго. Когато играехме на плейстейшън, той винаги избираше Ливърпул. Другите се спираха на Манчестър Юнайтед или Барселона, но не и той“, казва бръснарят.
С автобус
Кариерата на нападателя включва шест години в Ел Мокаулун. Той се присъединява към клуба от Кайро, когато е на 14. И до днес се говори как бил освобождаван от училище по-рано от останалите, за да пътува до и от столицата часове наред. И всичко това, за да може да тренира.
Неговото странстване започва от една автобусна спирка на края на Нагриг. Там се качвал в 7-местен ван, който се движел без разписание. Просто чакал да се напълни и потеглял.
„Сам отговаряше за себе си, в повечето случаи пътуваше сам. Представете си едно дете да излиза от дома в 10 сутринта и да се прибира в полунощ. За това се изискват много сили. Само човек, който много добре знае какво иска, би издържал“, разказва още Ел Саадани.
Пътешествието до Кайро наистина е цяло приключение. След вана от Нагриг Мохамед трябвало да смени още три, за да стигне до мястото за тренировки в Кайро. След това поемал по обратния път към дома.
Салах изиграва първия си мач в националния отбор при селекционера Хани Рамзи, който има зад гърба си 11 години в Бундеслигата.
„Да си млад футболист в Египет, не е никак лесно. Аз също трябваше да сменям автобуси и да вървя 5-6 километра, за да стигна до тренировките на Ал Ахли. Татко не можеше да си позволи да ми купи футболни обувки. Тези изпитания формират характера. Преживяното има огромно значение за това Мохамед да е на върха във Висшата лига толкова години“, категоричен е Рамзи.
Срещаме се и с Диа ел Сайед, при когото звездата за пръв път блесва на международна сцена. Случва се през 2011-а на световното до 20 години в Колумбия. „Стигна толкова далеч, защото умее да слуша и попива. Не спори, просто слуша и изпълнява“, казва специалистът.
Дузпа
Салах играе за първия отбор на Египет вече 14 години, а значението му е толкова голямо, че когато е контузен, се намесват членовете на правителството.
„Получих обаждане от здравния министър, когато той се контузи в мач на Ливърпул срещу Реал и имаше опасност да пропусне световното първенство през 2018 година“, спомня си лекарят на националния тим д-р Мохамед Абуд. „Казах му, че няма място за паника. По онова време бях още млад и натискът от горе ме притесняваше. Получавах стотици обаждания с предложения за помощ. Един от управляващите дори каза, че в този момент съм най-важният човек в държавата.“
Докторът се оказа прав, Салах се възстанови и игра в два от трите мача в групата. Въпреки това Египет не успя да продължи напред след загуби от Уругвай, домакина Русия и Саудитска Арабия.
Именно Салах обаче е този, който класира отбора за Мондиал 2018 след 28 години чакане. Направи го с гола от дузпа в 95-ата минута при 2:1 над Конго.
„Знаете ли кога можете да чуете тишината? Чух я сред 75 хиляди на стадиона, когато Конго изравни. Представете си го – 120 милиона в очакване един отбор да се класира. И тогава, в 95-ата минута, ни дадоха дузпа. Салах вкара и ни направи горди“, разказва бившият помощник в националния тим Махмуд Файез за дузпата, която превърна Салах в национален герой.
Пенсия
В Кайро има футболна академия „Създаделят“, чийто собственик е бившият нападател на Тотнъм и Египет Мидо. Докато разговаряме с него, в съседната стая тече урок. На бялата дъска под името на Салах треньорът е написал: „Дисциплина, отдаденост, мотивация“. „Той е най-добрият посланик на Египет, но също така и на всички африкански играчи. Направи така, че европейските клубове да уважават арабските футболисти. Той даде мечти на нашите момчета“, не пести суперлативите Мидо.
Връщаме се обратно в Нагриг, където срещаме 70-годишната Рашида. Тя продава зеленчуци и разказва как Салах е променил живота й. „Мохамед е добър човек. Той уважава останалите, за всички нас е като брат.“
„Помага на сираците, бедните, болните, на вдовиците и разведените жени. Дава добавка към вдовишката пенсия на Рашида“, разкрива Хасан Бакър от благотворителната фондация на футболиста. Футболистът също така е финансирал строежа на пощенска станция, отделение за бърза помощ, религиозен институт. Дарил е и земя, върху която да бъде изградена пречиствателна станция.
„Той е най-големият в историята на египетския футбол. Няма нужда да доказва нищо на никого. Той вече е легенда“, казва в заключение Мидо.
Нийл Джонсън, Джон Бенет, bbc.com
