В ъв футбола има дебати, които никога не приключват и този дали Лео Меси е №1 във футбола за всички времена е типичният пример в жанра. Ако в неделя обаче аржентинецът спечели световната титла – единственият значим трофей, който все още липсва във визитката му, поне за днешното поколение спорът ще бъде до голяма степен решен. Меси ще вземе връх, поне в настоящето в съревнованието си с Кристиано Роналдо, особено на фона на представянето на португалеца в Катар.
Но това далеч не изчерпва темата. Има поне още 3 футболисти, които могат да претендират за палмата на първенство. Проблемът при тях е, че са играли в съвсем различни исторически епохи, което прави директните сравнения изключително хлъзгава материя. Но все пак, и тук могат да се изтъкнат някои аргументи по темата.
Диего Марадона
Ако броим само трофеите, световна титла на Меси с Аржентина му дава колосално предимство. Да, вероятно в масовата култура в Аржентина и в Латинска Америка като цяло, той трудно ще добие статуса на легендарния си сънародник. До голяма степен обаче това е функция на извънспортни фактори, тъй Марадона е емблематичен с мненията си по обществено-политически въпроси, а Лео изобщо не влиза на този терен. Заклетите марадонисти със сигурност ще ви кажат също така, че Меси никога не би се реализирал в условията, при които е играл Марадона през 80-те години в несравнимо по-груб футбол и враждебна система. Това, разбира е недоказуемо, но с оглед на някои характеристики на Меси звучи наистина правдоподобно. Действително ни е трудно да си представим как Меси сам печели титлата в Италия със средняшки отбор като Наполи, когато Серия А бе първенство №1 в света.
Пеле
Кралят на футбола е първата глобална футболна звезда, но златните му години вече са много далеч назад във времето. При това в неговия случай опциите за паралели са още по-хлъзгави. На клубно ниво Пеле никога не е играл в Европа. Мачовете му със Сантос трудно могат да бъдат приети като сериозна база за анализ. За бога, при тях още се спори за головете, какво повече да говорим. Това, което е сигурно, че на ниво национален отбор Краля има подчертано и то не само заради бройката на трофеите. На практика статусът, на които се радва и до днес е заработен на 90% с екипа на Бразилия.
Йохан Кройф и
Алфредо Ди Стефано
Митичният холандец е играл само на едно световно, влизайки в историята със загубения финал през 1974 г. Ди Стефано пък така и не стига до подобен форум, въпреки че е в отбора на Испания на Мондиал 1962 г., но не влиза в игра заради контузия. Двамата обаче могат да претендират, че са оказали огромно влияние за еволюцията на играта в тактически план. И в черно-белите на дон Арфредо, светът е доста по-различен, то Кройф си е истинска поп икона от 70-те, превръщайки тогавашния тотален футбол в житейска философия на поколения фенове.
Мач Телеграф
