С юзън Франчиа е една от най-успешните състезателки по гребане в историята на САЩ.
Тя има два златни олимпийски медала от Пекин 2008 г. и Лондон 2012 г. Но на 10 декември 2023 година в Стокхолм се проведе специална церемония, на която бе отличена не легендарната спортистка, а нейната майка Каталин Карико. Дамата получи Нобеловата награда за медицина. Карико направи своя пробив с разчитането на части от човешката РНК, което направи възможно изработването на иРНК ваксините, превърнали се в основното оръжие в борбата с коронавируса.
Горда
Освен забележителен учен Каталин Карико е и горда майка. Тя подкрепя дъщеря си на всички състезания, крещи, скандира, прави снимки. В края на миналата година дойде моментът ролите да се разменят. Гордата Сюзън публикува в Инстаграм снимка от церемонията. На кадъра е и популярният актьор Крис Пайн, който беше водещ. Той е вперил поглед, пълен с респект, в лауреатката на отличието. „С мама преобърнахме сценария. До този момент тя бе известна като Каталин Карико, майката на Сюзън Франчиа. Сега за мен говорят като за дъщерята на Каталин Карико”, коментира гребкинята. „Всяка от нас се радва на успехите на другата. Те са повече от всичко, което сме очаквали - продължава тя. - Мама е спечелила много красиви отличия. Подредила ги е в специална витрина, но мисля, че това не е важното за нея, а чувството, че е помогнала на толкова много пациенти. За мен беше специално да израсна и да бъда възпитана с идеята, че всеки може да дочака своя миг да бъде най-добър в света. И за мен е по-важно чувството на удовлетвореност, отколкото лъскавия медал или олимпийската радост и слава”.
Трудности
За Франчиа успехите в спорта винаги са идвали по трудния начин. Тя е висока 187 см и още в училище е пробвала всички спортове, в които могат да се реализират момичета като нея. Дълго време не успяла да намери своето място.
Чак в колежа решила да се пробва в гребането и открила, че това е нейният спорт - започнала, когато била във втори курс в университета в Пенсилвания. С осморката на САЩ тя има два златни олимпийски медала и четири световни титли.
Франчиа (с вдигната ръка) триумфира в Пекин 2008 и Лондон 2012 с осморката на САЩ.
„Хората ме питат как се чувствам, когато Сюзън печели злато. Честно казано, първото, което усещам, е облекчение. Хората няма как да разберат всичките години труд. Всяка сутрин тя ме викаше да стана и да гледам тренировките й. Винаги съм подготвена, ако някое състезание не се развие по план. Подготвена съм с думи за успокоение, че провалът е в миналото, и с думи за окуражаване, че утре ще има ново състезание, което ще спечелят. Винаги съм до нея и съм готова да говорим”, казва Каталин.
Майката също се е сблъсквала с много препятствия, докато правила своите изследвания за функциите на информационната РНК. Тя започнала своята работа в Унгария през 80-те години на миналия век. Впоследствие била принудена да емигрира в САЩ заедно с мъжа си Бела Франчиа и двегодишната тогава Сюзън. Отвъд Океана тя продължила с изследванията си в университета Темпъл, а по-късно в Пенсилвания. Изследвала информационната РНК и нейните приложения, но проучванията били оценени като безперспективни и по тази причина финансирането й било спряно. Тя била засегната, но продължила да вярва в своите проучвания.
„Имаше хора, които смятаха, че не се справям и работата ми е провал, но в лабораторията аз виждах напредъка и резултатите ме правеха много щастлива - казва Карико. - Виждах нещо, което другите не виждаха. Ставахме по-добри всеки ден и сме все по-близо до решаване на загадката. Другите бяха скептици и в интерес на истината първоначалните резултати от изследванията на иРНК не бяха добри, но заедно с колегите ми продължихме да работим здраво”.
Това е битка, която Франчиа разбира много добре. По-голямата част от времето на атлетите минава в тренировки без фанфари. За да се стигне до олимпийския медал, трябва да се извърви дълъг път. Както майката, така и дъщерята са открили своя начин да намират радост в самия процес на работата.
„Беше невероятно, че бях на почетната стълбичка. Бях там и слушах националния химн. Всичко беше чудесно, но беше един миг. В същото време може да има много хубави мигове всеки ден, когато влизаш в лодката за тренировка. Когато си обграден от съотборници и всички работите в една посока, се създава едно специално чувство, че си част от екипа и заедно вървите напред”, казва Франчиа. „Вече оцених колко ценно е търпението”.
Децата
Сюзън е категорична, че да си родител е по-тежко от гребането.
Сюзън вече приключи активната си спортна кариера. Сега тя има нужда от подкрепата на майка си в едно различно предизвикателство. Шампионката вече е родител на две малки деца. „Чак сега оценявам колко търпелива е била мама. Със съотборничките ми от олимпийския отбор често се чуваме и се шегуваме с трудностите да си родител. Повечето от другите момичета също имат деца. Майтапихме се, че досега сме смятали, че тренировките за Олимпиадата са най-тежкото нещо в живота. Нищо подобно. Да си родител бие всички рекорди. Никога не съм била по-изтощена в целия си живот. Но пък наградата си заслужава. Освен това е голям купон”, казва Франчиа.
Лек
Въпреки че вече има много отличия, работата на нейната майка Каталин, свързана с приложенията на иРНК, съвсем не е приключила. Карико казва, че с днешна дата иРНК се изпробва за лечението на абсолютно всичко - от рак и малария, до алергия към фъстъчено масло.
„Чухме презентации за различни приложения. Разработват се много ваксини срещу вируси и бактерии, както и ваксини, които имат превантивна функция. Запознахме се с много представяния на ваксини срещу рак. Видяхме данните от проучванията, които потвърждават за постигнатия напредък,” казва Карико.
Франчиа е щастлива, че с работата си майка й помага на много хора. „Целта на майка ми, когато се премести от академичното поприще към реалната дейност, беше да помогне на поне един пациент. Невероятно е колко бързо се движат напред нещата и колко близко е бъдещето”.
Olympics.com
